Типично по нашенски

Човешките недостатъци са отражение на моралните ценности в едно общество.
 
Няма нищо по-хубаво от съботите. Като знаеш, че и на другия ден ще почиваш, се отдаваш  на вдъхновен мързел. Подремваш пред телевизора. Сменяш лениво каналите и от всичките стотина не намираш нито един, който да те заинтригува. Ставаш,  отваряш нова бира от хладилника. Отпиваш на малки глътки и се чудиш дали да не се обадиш на приятел, за да споделите още една,  две, но горещото следобедно слънце навън те кара да се откажеш от тази си мисъл и отново премяташ каналите.
 Изведнъж се разнася писък. Позната история. Съседът пак си е пийнал, не защото толкова му се пие, а просто защото и той не е намерил нищо свястно по кабеларката. Сега млати жена си. Нормално. И на мен да ми беше жена, щях да я млатя. Ама аз си реших проблема като се разведох, а те бой през ден и пак са заедно. Мисля си, че най-вероятно са добри християни и семейството за тях е най-святото нещо. Как биха разбили тази клетка на социалното общество заради някакви дребни поводи. Поради тази причина съседите си познавах перфектно. И можех ли да не познавам, след като през стената се чува дори изпускането на газ под юргана. Ама не са виновни хората да ви кажа, а строителството. Веднъж чух едни строители да си говорят: Дай да сложим веднага тапетите, че да не се срути стената!” В началото помислих, че се майтапят, но с времето разбрах колко сериозен е бил този разговор. Та мъжът на съседката,  въпреки  че беше пияница, говореше някак си по-разумно. Излагаше удовлетворителни доводи за своето отсъствие през нощта, аргументирани доказателства, че е бил насилен от приятелите си, за да се напие. Че поводът е бил уловът на десеткилограмов шаран и прочее. Жена му, разбира се, не вярваше нито дума. След което следваше един контриращ въпрос ”Добре де, аз как ти повярвах, че стоте лева, които си взела от скътаните, си ги дала за лекарства, а не за бинго!? Въпреки че не ми показа лекарствата, аз пак ти повярвах, а ти не”. После следваше кроше. В настъпилата тишина можеше само да се гадае, че съпругата му е изпаднала в нокдаун и съпругът отброяваше времето за край на мача. Да, ама не. След десетина минути отново следваше неспирен монолог от името на жената, от което абсолютно нищо не запомних, а това показваше, че тази жена има потенциала да стане адвокат, политик или дори дипломат. Отново крясък. Явно този път удрът е бил на место – точен и прав ъперкут. Утре пак ще е с очила и с лице приличащо на компот от афъзки.
 Да, ако увелича телевизора, няма да мисля за тях. Ще гледам оня канал за добитъка-Анимал планет. Там чух, че прасетата можели да станат алкохолици, ако им се дава вода и алкохол, защото винаги избирали последното. Май беше, че алкохолиците ставали като прасета. Вече не си спомням точно, но имаше някаква взаимовръзка. И още нещо чух преди време, че всяка секунда на планетата има 1% мъртвопияни хора, което ще рече, че близо седемдесет милиона всяка секунда са в несвяст. Юнаци. Добре, че сме бедни, та няма опасност да ставаме и ние юнаци.
 А пък ако няма нищо интересно по тоя, ще гледам историческия канал. Много интересни работи говорят и там. Оня ден, например, казаха, че когато Мария Антоанета научила ,че във френската провинция нямало достатъчно хляб за хората, тя предложила, като няма хляб да ядат торти. Французите не забравили това и я обезглавили по време на френската революция. Много важно, че това нейно предложение е било поставено, когато е била на единадесет години и тогава е живеела в Австрия. А за тези французи в друг филм на този исторически канал казаха, че били гали . Ами че то галите са си наши братя. Преминали през нашите земи и покорили Европата. Що се учудваме тогава, че и европейското мислене си е като нашенското. Пак в този исторически канал преди време споменаха като куриоз, че Исабела Кастилска се била къпала два пъти-при раждането си и на сватбата си, а Луи XIV – 3 пъти. А ние българите – всеки петък. Малко по-често от европейските крале, види се. Е  като си има предвид, че европейската цивилизация има за основа тракийската, то е нормално да сме малко по-културни.
 И както си мислех за цивилизации, култури и къпане, изведнъж чувам съседката да крещи моето име и на вратата започва да се звъни като на пожар. „Това е краят” –мисля си аз. Дездемоно , Дездемоно, тоя път те удушиха. Ставам, разсипвам бирата и бягам да отворя вратата, че да спася едно убийство. Отварям и какво да видя: оня млати, та млати, а тя крещи: „ Любо, помогни ми! Ще ме убие!“ Спускам се аз срещу нападателя и започвам с молби, ама той чува ли. По едно време му хванах ръцете и викам на жената”Бягай! Спасявай се!”. А тя като сключи ръце на кръста,  започна да ми крещи: „ Ти на мъжа ми ли посягаш бе!? Кой ти дава право да се месиш в семейните ни отношения!? Къде се намираш ти бе!?” и още много такива приказки изговори, докато се вкиснах и им казах да ми изчезват от главата и да не ме занимават с техните проблеми, и се прибрах в апартамента, разтреперан от гняв. Тогава се сетих, че в онзи канала, за добитъка де, казаха веднъж, че още преди четири хиляди години египтяните използвали крокодилските изпражнения като противозачатъчно средство. Блазе им. Имат си крокодили. А ние си ги раждаме всякакви и няма спасение.
 Изкарах още една бира от хладилника и седнах пред телевизора. Гледах, ама нито виждах, нито чувах. Разсъждавах върху случилото се и не можех да повярвам, как от спасител може българинът да те направи поробител. Това си е нашенски маниер. Дали и европейците го имат заложено, ще видим след време. Така си стоях близо час, а виковете на съседите изведнъж спряха. Май се помириха. Пука им, че някой сега трепери от нерви заради тях. Взех още една бира и излязох на терасата. Мислех си, че така ако продължава може и алкохолик да стана. Дори и слънцето не усещах върху себе си. Беше ми безразлично даже, че е съботен късен следобед. Погледнах надолу, към входа и какво да видя – нашето семейство се хванало под ръка отива в насрещното кафене, вероятно да отпразнуват помирението. В този момент се сетих, че всяка нощ след такова помирение от апартамента им се чуват хистеричните любовни вопли. Чувал съм, че някои жени се възбуждали, като ги бият. Ако това е вярно, то комшийката бая фригидна ще да е. Абе с годините опознал я човекът и като му се прииска любов, й зацепва един в носа, та да придобие страст. Типично по нашенски, а може би и по европейски. Ще разберем като се поразмешим с годините.