Дневникът

Жените винаги живеят със спомените, мъжете с настоящето.
 
Винаги съм се вбесявал, когато тръгна нещо да си открия в тази къща. Жените имат невероятната способност да крият нещата. И когато ги запиташ къде е това или онова, с усмивка ти го показват точно пред теб. Така сложено, че да не можеш да го видиш , а трябва да се съсредоточиш. Прибирам се от работа и започвам да търся военната си книжка. От службата я искат. Търся по най - възможни и невъзможни места, а то не само книжката, а изобщо никакъв документ не мога да намеря. Принудих се да й се обадя по телефона. А тя ми казва, в еди кое си чекмедже като го отвориш, навътре вдясно. Отварям-документът там. Е може ли човек да предположи, че ще ги забие точно там. Но както и да е. Гледам книжа. Реших да поразровя книжата, та да знам поне какво имам, та ако се наложи, да го представя. Намирам какви ли не. Гаранционна книжка за акумулираща печка, която е изхвърлена вече трета година. Акт за превишена скорост от преди седем години. Свидетелство за граждански брак без никакви договорни отношения помежду ни. Значи с никаква правна стойност и затова – излишен. Тази пък стара тетрадка каква е. Дневник. Мой. Стихотворения.
 
Мила моя сладка Краси
 с гърдички сякаш кадифе
 Какво направих аз, егаси,
 чаршафите ми пак са за пране
 
Ама какви простотии съм писал!?
 
По цели нощи в мечтите ми оставаш.
 И в мрака към тавана жално блея
 ….и моля те под терасата ни да не минаваш,
 че все някога ще падна аз от нея.
 
Боже, колко сме наивни в младостта си! Как не оценяваме правилно жената, а после се чудим как да се измъкнем незабелязано.
 
Докоснах аз ръката ти във парка прибледнял.
 Мислеше, че е случайно, ама не.
 За нощите самотни ми бе нужен материал.
 Хитрец съм аз, не тъпо диване.
 
Ужас. И моята ги е запазила. Ако беше за някоя друга, сигурно до сега да беше ги изгорила. Чудя се на себе си какво толкова й харесах на Краса!? Сега като я хвана за задника, все едно моя си хващам! Ха, възбуди се де!
 
Когато под балкона мина, те засякох
 и циците ти гледах като сочен плод.
 После да се върнеш с часове те чаках,
 а ти си минала през задния ни вход.
 
Да, бяха някога, ама сега къде са!? Подплънки ще ми слага! Хората ще лъже! Ама мен, не може! Тук пък цяла поема съм съчинявал. Че аз съм бил по-даровит и от Пушкин, да му се не види.
 
На Краси
 Градът заспива в полумрака.
 В душата ми кипи копнеж.
 Всред клоните на крушата те чакам
 вкъщи да се прибереш.
 Да светнеш нощната си лампа
 и като всяко примерно момиче
 с бинокъла от мойта рампа,
 да гледам как се разсъбличаш.
 Как палаво гърдите ти потрепват…
 Страхувам се дори да примижа.
 От клоните ще се претрепя
 със сантиметър, ако се приближа.
 А после, като някаква змия,
 бавно хубава снага извиваш,
 сваляш своите бикини
 и в нежна обич ме опиваш.
 И ето гасне лампичката нощна.
 Заспиваш в сън, навярно сладък.
 А аз изливам обичта си мощна
 с провикване и със припадък.
 
Не, това сигурно не се отнася за мойта Краса, а за някоя друга. Да взема да я хвърля тази тетрадка. Ха, отворя се вратата. Жената се прибира.
 -Какво става скъпи? Намерили го документа?
 -Намерих го. Ти, тази тетрадка за какво я пазиш!? Само простотии има в нея! Що не я зафучиш в боклука!?
 -Каквооо!? Ако искаш да знаеш, тази тетрадка ни крепи брака! Понякога като ме ядосаш и си ги чета. Колко мило си ги писал само. Сладурче си ми ти. Още ли ме обичаш, писинко?