Обещание за обич

Единствено, когато сме влюбени, преставаме да използваме разума си и започваме да мислим с душата.
 
Морето беше спокойно. Лодката пореше морското огледало. Оставаше още около двеста метра до подводните рифове, когато Яни изключи двигателя на лодката. Тя вървя известно време на самоход и постепенно спря. Скалите стърчаха над водата и беше опасно за витлото, ако попадне сред тях. Именно затова момчето предпочете да стигне до тях с греблата. С отмерени движения, съвсем бавно се приближи и хвърли котвата върху тях. Не бързаше. Сутринта дядо му го изпрати на брега. Дълго гледаше небето, пясъка в краката си, цвета на водата и отсече:
 -Днес ще е прекрасен ден. Така ще остане до вечерта, но утре ще има вълнение. На слука и да не се прибереш по мръкнало!
 -Няма,  деде. Споко.
 Запали цигара. Обичаше да стои така сред безбрежното огледало и да се любува на красотата му. Понякога го посещаваха и гларуси. Тези морски хулигани постоянно дебнеха, за да ти отмъкнат извадената риба и после със смях изчезваха в простора. Да, но днес нямаше да се лови риба, а миди. Миди на скара. Беше обещал на момчетата. Убеждаваше ги, че лятно време мидите могат да бъдат дори отровни и затова се събират напролет, когато водата е чиста и няма планктон. Но кой те слуша. Накрая го убедиха. От тях бирата, от него мидите. Какъв купон щеше да стане-един път. Съблече дрехите и остана по бански. Намокри плавниците и очилата, нагласи си шнорхела и се впусна във водата. Огледа скалите, пое дълбоко въздух и заплува към тях. Мидите не се берат, когато са близо до пясъците, защото в тях често попадат песъчинки, които после са неприятни, когато ги схрускаш. Затова Яни започна да пълни мрежата с тези, които бяха почти на повърхността. Избираше по-едрите. Няма да се излага пред момчетата я. Водораслите го галеха по тялото. Беше свикнал с този допир и не му правеше впечатление. Виж допира на медузите го отблъскваше. Особено когато попаднеш сред милиони, а си излязал в ранни зори и си пропътувал няколко мили;, за да свършиш определена работа. Огромен краб; се скри сред скалите. Опита се да го извади, но не успя. Не му достигна въздуха и го заряза. Излезе на повърхността. Хвърли мрежата в лодката и отново се спусна да го търси. Макар и трудно, го хвана. Отново се издигна на повърхността, но продължаваше да стои във водата.”На кого ли ще стигне този рак?-помисли си той. Ще го изяде някоя лигла и дори няма да разбере какъв деликатес е това, а може би ще направи гримаса на отвръщение. Нали ще им нося миди. Стига им. Нека си живее рачето и да се размножава, че почти ги няма вече.” Пусна краба и той със светкавична бързина се шмугна сред водораслите. Яни прехвърли борда; на лодката и седна уморен на пейката. Запали цигара. Стори му се че чува музика. Не, това май е песен. Вероятно само така му се счува. Погледна телефона си, да не би някой да му е звънял, докато е бил във водата, но и това не беше. Изсипа мидите на дъното на лодката. Музика е-помисли си той. Огледа се. На две мили наоколо няма жива душа. Брегът почти не се виждаше от омарата. Дори и кораби нямаше наблизко. Вероятно ми пищят ушите. Влязла е вода и затова. Хвърли цигарата и отново се спусна във водата. Още две мрежи и ще е достатъчно за купона. То като ги свариш мидите, почистиш и изпържиш и от една мрежа я излязат двеста грама, я не. А ония лакомници ще трябва поне малко да ги наситя, иначе стават нервни и докачливи. Водораслите отново го галеха по тялото и сякаш в него оставаше усещането, че водата е по-плътна, отколкото преди, и като че ли някаква нежна ръка наистина го гали. Обърна се, но нямаше никой. Почти се засмя на своята наивност. После му се стори, че сред водораслите нещо премина. Делфин? Спря да събира миди. Започна да се оглежда. Безпокойство и любопитство терзаеха душата му.
 -Страхуваш ли се?
 Да, момчето ясно чу този глас, но не знаеше от къде идва. „Дали не полудява или това са просто халюцинации?”
 -Не си луд. Аз съм тук, до теб. Искаш ли да ме видиш?
 „Някой ми чете мислите“, помисли си Яни. „Коя си ти?”
 -Момиче. Русалка.
 -Глупости! Русалки няма, освен в” Одисеята”
 -Сигурен ли си? Ако ме видиш няма ли да се уплашиш?
 -Че защо? Толкова ли си грозна?
 -Грозни русалки няма.
 -Добре де. Не исках да те обидя. Шегувам се. Покажи се.
 Сакаш от водораслите се оформи първо косата, после лицето и тялото на едно прекрасно момиче. Яни беше облещил очи все още невярваш, че с него се случва приказка. Господи, ако спомена на някой за това ще ме затворят в психиатрията.
 Момичето се засмя, защото бе прочело мислите на момчето.
 -Още ли те е страх?
 -Мен да ме е страх!? Не знам защо, но хората не се страхуват от красивото. Може би от смъртта, но ако тя беше красива като теб, всички щяха да искат да умират час по-скоро.
 -Голямо сравнение!
 -Извинявай.
 -Няма нищо. Знам, че помислите ти са чисти.
 -Познаваше ли ме от по-рано?
 -Да, винаги съм те гледала, когато ловиш на този риф.
 -Така ли? И защо чак сега се откри?
 -Не те познавах.
 -А сега ме познаваш, така ли?
 -Мисля, че да. Чета мислите.
 -Знам. Нали си говорим така. И колко други познаваш?
 -Само теб.
 -Да бе!
 -Наистина. Русалките си избират само един, който им става годеник и съпруг до смъртта.
 -Моята или нашата. Аз съм смъртен.
 -Твоята. После, когато отново се родиш, аз те намирам, защото те познавам, а ти си ме забравил. Нали знаеш със смъртта умира и всичко научено, спомени и дела. Само някъде в душата ти остава нещо, което говори, че всичко това сякаш се е случило, но не вярваме в него, а и няма как да го докажем.
 -Ти пък от къде знаеш, след като си безсмъртна.
 -Аз знам всичко. Нали съм безсмъртна и като такава съм част от природата, която знае всичко.
 -Жена-философ.
 -Русалка. Аз не съм жена. Нямам нищо общо с тях.
 -Шега бе , човек. Нали си имаш гърди и други работи, които те различават от мъжете.
 -Да, приемаме такъв образ, за да ни приемате и вие.
 -Иначе ако беше се явила като мъж, щях вече да плувам към брега.
 -Именно за това чувство на хумор избрах теб.
 -И кога ще се женим? Ами ако татко и майка кажат:” Каква сватба говориш?  Слагай я на скарата!” И къде ще живеем? В морето или на сушата?
 -Не бъди ироничен!С твоите възприятия виждаш само част от реалността. Другото за вас е магия, приказка или халюцинации. Повярвай ми.
 -Как?
 -Виждаш ли ме?
 -Да.
 -Има ли русалки?
 -Не!
 -Много смешно!
 -Извини ме. Какво да направя, като съм такъв. Понякога отблъсквам с моя хумор, но не го правя със зла умисъл.
 -Знам.
 -И защо си с черни коси? Нали русалките са руси.
 -Защото ти обичаш такива.
 -И затова си с черни очи?
 -Да.
 -Значи си се идеализирала заради мен.
 -Може да се каже.
 -С изключение на този нищожен белег на скулата.
 -Да, като малка се порязах на една мида.
 -Отива ти. Харесва ми този белег. Може ли да го целуна?
 -Все още не. Когато станем съпрузи, тогава можеш да го целуваш колкото си искаш?
 -При вас не се ли говори за сексуална революция или нещо такова.
 -Не. Ние не правим любов с тялото, а с душата.
 -И свършвате ли?
 -Да. Дори оргазмът е многократно по-силен, отколкото при вас.
 -И колко пъти ще правим любов?
 -Колкото пъти си поискаш.
 -И няма да се дърпаш и да търсиш извинения?
 -Никога.
 -И ще ме обичаш винаги?
 -Дори и да ти омръзна.
 -Наистина ли?
 -Наистина. Ако някога се случи това, ще си отида завинаги, без да ти причинявам каквито и да е притеснения.
 -За да си намериш друг, така ли!?
 -Не. Нали ти казах, че ние русалките се обричаме на един. Ще се приютя в дълбините и ще чакам да ме повикаш.
 -А аз мога да си хойкам, с която си искам, така ли?
 -Така е.
 -И няма ли да ти е болно?
 -Разбира се, че ще страдам, но това е част от моя избор.
 -Във вашата страна разводи няма ли?
 -Няма. А и до там не се стига, защото ние сме мечтите, ние сме винаги променящи се и знаем какво се иска от нас, за да запазим съпруга си.
 -Супер. Жена-мечта.
 -Нещо такова.
 -И как ще станем ние двамата съпрузи.
 -А ти искаш ли?
 -Кой не би искал?
 -Питам те сериозно.
 -Да, искам. Искам да се оженя за теб.
 -Обещаваш ли, че няма да ме излъжеш?
 -Обещавам. Но кога ще стане това?
 -Ще разбереш. Сам ще дойдеш, за да се свържем. Но вече трябва да си тръгвам, че целият трепериш и ще се разболееш, ако останеш още малко така.
 -Не бързай! Не ми е студено! Не тръгвай, моля те!
 Но русалката се скри сред водораслите и сякаш отново тялото й се разля сред тях.
 Яни скочи в лодката и седна на пейката. Слънцето наближаваше своя заник. „Значи съм стоял във водата поне пет-шест часа”-помисли си той. Никой няма да ми повярва, ако му кажа какво ми се е случило. По-добре е да си мълча за това.” Измъкна котвата и избута лодката с греблото от скалите. След това загреба известно време,  докато се отдалечи от тях и запали двигателя. По мръкнало се прибра на брега. Там го чакаха приятелите му. Помогнаха да избутат лодката. Остави им мидите да ги варят, а той се запъти към къщи, за да се преоблече.
 -Хайде бе, Яни! Притеснихме се! Не виждаш ли че се мръква!?
 -Увлякох се и не разбрах, кога времето е минало.
 -Да не забравя, обади се баба му. Едно момиче те търси. С една дълга черна коса и едни изписани зъби. Красавица. Много хубава снага имаше.
 -Какво каза?
 -Добро момиче изглежда и интелигентно.
 -Стига, бабо!? Какво каза?
 -Яни, ти да не си влюбен, баба? От къде е?
 -Бабо, даже не се сещам, кое е това момиче! Просто ми кажи какво каза, за да се сетя!
 -Нищо конкретно. Каза да не забравиш обещанието и си тръгна.
 -Какво обещание!? Както и да е. Не се сещам. Отивам при приятелите на брега. Курортисти. Нали знаеш, трябва да изживеят много неща за най-кратко време.
 -Отивай, отивай.
 Яни мушна кутията с цигари в джоба и в мига, когато понечи да затвори вратата след себе си, баба му го върна.
 -Чакай, чакай, не знам дали е от значение, но момичето, което те търси де, имаше някакъв белег на скулата. Май се е порязаала като малка.
 Сякаш дъхът на Яни спря. Значи не бе сънувал. Значи не бе луд. Даже и халюцинации не са били. Това означава, че нея я има. Тя е тук, в неговия свят. Но как е дошла? Нали е русалка и няма крака. Да бе, те са и магьосници. Ама от къде знае пък и неговия дом? Сърцето му биеше лудо. Той бе щастлив, че неговата русалка я има и рано или късно, те ще бъдат завинаги двамата.
 На другия ден, въпреки предупрежденията на дядо си за лошо време, Яни излезе в ранни зори с лодката и повече не се върна. Беше изпълнил обещанието си.
 
1.Миля-морската миля се равнява на 1852 метра.
 
2.Краб-вид морски рак с овална форма.
 
3.Борд-страничната част на лодката.