Голямото тупане

Най-добрите приятели ти се явяват винаги тези, които са пожелали жена ти.
 


Хубав пролетен ден. Навън се раззеленило, цъфнали ми ти ония сливи, грейнало едно слънце-идва ти да запееш. Ама вместо теб –птичките вършат тази работа. Любовен период им е. То не само на тях, ами и на всички земни твари. Та и на хората. Ама има си и пролетта своите проблеми и то от световен мащаб -пролетното почистване. Чувствам моята как напъва и й казвам:
 -Коте мое, зная, че трябва да започне пролетното почистване, ама обещах на един колега да му пренесем багажа. Неудобно е, нали знаеш-после ще има едни сръдни, физиономии. По-добре е да отида, отколкото после да шушукат зад гърба ми. Така, че днес не ме чакай. Много багаж е и надали ще свършим до края на деня, а после ще седнем на чашка. Неудобно е да му откажем на човека. Мести се в нов апартамент и е решил да почерпи по случая. Влез му в положението.
 Моята направи една физиономия, сякаш е глътнала пакетче лимонтузу, ама какво може да каже. Аз мъж ли съм в тази къща, или не. Думата ми на две не става. Слизам пред блока и тъй като нямах определена цел, се зачудих на къде да захвана. В този момент пред мен изниква комшията.
 -Къде бе, съседе? На пазарлък ли?
 -Ами-отвръща той- за риба. Казах на жената, че ще се прибера чак утре вечер.
 -А къде са такъмите?
 А той тихичко на ухото ми шепне:
 -Какви такъми, бе. Аз само така-да не ме хване да тупам. Как не й омръзна всяка година едно и също. Тупаш килими, миеш стъкла. Абе тия жени май мазохизмът им е вроден, а? А ти накъде?
 -Един багаж трябва да местим на колегата….
 -Аха- смигна ми комшията и отмина.
 Премислих един –два варианта и накрая реших да се поразходя из града. Отдавна не бях го правил и реших, че няма да лошо да разгледам какво ново е изникнало през последните месеци. Кооперации, магазини, нови съседки. Свежата кръв, както се казва, подмладява човека.
 Обиколих махалата за час и реших да отида в другия квартал. Там имам едно приятелче. Хем ще го видя, хем ще поприказваме , хем ще мине времето. Реших да пресека през блоковете за по-напряко и пред един от тях – какво да вида-моят съсед тупа един огромен килим.
 -Какво стана бе, съседе? Нали нямаше да тупаш!?
 -На една наша колежка е. Сама е жената-вдовичка. Срещна ме случайно и ме помоли да й сваля килима. Почна да тупа милата, ама като я погледах малко, стана ми болно за горката женица и й казах, че аз ще й изтупам килима. Та така стана работата.
 -Човешко е – опитах се да му вляза в положение и отминах.
 Гледам, слънцето ще залезе. Дай да се прибирам –помислих си аз и право към дома. Качвам се на етажа и гледам, съседката прибира току що изтупания си килим. Помага й някакъв мъж.
 -Как е, съседке?
 -Благодаря, добре съм. Пролетно почистване-нали знаеш? Моят замина за риба и наех една фирма да ми помогне при почистването. Току що ми донесоха изтупания килим.
 Щях да я запитам тия от фирмата задължително по разгърден пеньоар и с целувка ли се посрещат на входната врата, по къси гащи ли работят, без рекламни дрехи и по джапанки и винаги ли са така усмихнати, когато изпълняват задълженията си, ама си премълчах, за да запазя добрите съседски отношения.
 -Лека вечер и да не преуморяваш работниците?-смигнах й аз.
 -Няма. Аз не съм като твоята-работна. На мен и един ми стига.
 -Ама и моята ли повика фирма!?
 -Повика я. И то двама. Бая залитаха като си тръгваха, ама поне изглеждаха щастливи. Личеше им по физиономиите.