Отшелникът

Религията, колкото и да е сляпа, е по-висша форма на философията, отколкото атеизма.
 



Керванът спря. Камилите познаваха местността и легнаха да си почиват. Години наред те преминаваха през пустинята и знаеха,че на това място винаги почиваха. Амир си знаеше работата. Трябваше да свали товара от камилите, да ги напои и нахрани. После да издигне палатка на господаря си и едва след това можеше да отпочива и той.
 
Днес бяха дошли малко по-бързо от друг път и ако работата спореше, имаше време да навести отшелника.
 
- Ибрахим, какво се размотаваш още? Занеси на Али бей храна и  килимчето!  И защо си сложил меха с водата на пясъка? Колко пъти ще повтарям едно и също? Няма да пием пикня заради теб!
 
Момчето се разтича да изпълни заръките на керванджията. Сложи килимчето под акацията и се върна за храна и вода. Амир разпрегна камилите и все поглеждаше към слънцето, сякаш му се молеше да спре своя ход. Беше обещал и на Ибрахим да го заведе.
 
Час по-късно върна животните от водопой и се захвана да опъва палатката на господаря си, като същевременно  не преставаше да му говори:
 
-Али бей, днес свършихме по-рано!  Аллах; е милостив, че ни дари с хубаво време. И водата е чиста на извора. Не е така мръсна като предния път, та камилите се изпотръшкаха от…
 
Погледна, че господарят му се храни в този момент и прекъсна монолога си, но след минута продължи:
 
- Та, ако си спомняте, милостиви господарю, молбата ни е да посетим светия отшелник, Аллах здраве да му дава и дълъг живот!  Нека му занесем нещо за ядене, че е грехота да минем покрай него и да го оставим гладен. Нека изразим почитанията, че молбите му да ни спохождат, дето се казва. И от вас, Али бей, поздрави ще пратим. Само камилите, дето се казва, да наглеждате. Ние сме ги навързали една на друга, та да не се разпръснат, ама по едно око да хвърляте от време на време, че всичко се случва. Една да се развърже и другите като видят, че е тръгнала настрани, и те напъват, и ето ти проблем. Та, ако може, господарю?!  Ние ще бързаме, че то не е кой знае колко далече, ама докато отидем, докато се върнем… Пък най-мерак Ибрахим има! Нали е отскоро и не е идвал по тия места през целия път за него ми говори. Да не го разочароваме, Али бей! Добро момче е той и работливо. Заслужава тази награда, господарю. Молим ви!
 
Беят махна с ръка одобрително и Амир викна към момчето:
 
-Ибрахим, идвай бързо! Господарят, Аллах здраве да му дава и дълъг живот, благоволи да ни пусне!  Тръгвай незабавно да не натоварваме господаря с непосилни за него грижи!
 
Сандалите на момчето бързо шляпаха и едвам стигаха широката крачка на камиларя.
 
- Далече ли е пещерата, Амир ефенди?
 
- Не! След малко ще стигнем! И да целунеш ръка на светия човек, чу ли?
 
- Да, ефенди! А той много ли е стар?
 
- Много. Даже и той не знае на колко е години. Никой не го помни като млад. Дори моят дядо, когато е бил малък, го е виждал като стар.
 
- А сам ли живее?
 
- Сам!
 
- И не се ли страхува от джинове;?
 
- Не!  Джиновете бягат от него, защото джиновете отиват при страхливите, а той е смел. Видял е много и от нищо не се страхува.
 
- А кога ще умре?
 
- Ибрахим, престани да задаваш глупави въпроси! Само Аллах знае кога ще умрем! И внимавай  какво говориш  като отидем там! Да не започнеш….?
 
- Няма, ефенди. А той с какво се храни?
 
- Каквото му занесат керванджиите.
 
- А ако не му занесат?
 
- Ще умре от глад!
 
- А през колко време минават от тук кервани?
 
- През месец, може би, два.
 
- А той защо не работи?
 
- Ибрахим, ти слушаш ли се какви глупости говориш? Светите хора не работят. Те се отдават на Аллах и се молят за нас и нашите деца. Ако не бяха неговите молби, може би щеше да ни настигне буря и да ни заровят пясъците.
 
- Той имал ли е жена и деца?
 
- Имал е, но те отдавна са починали, както и неговите внуци, защото е доживял до дълбоки старини.
 
- Амир ефенди, а как се е казва отшелникът?
 
- Не знам!  Никога не съм го питал. Някои керванджии казват, че се казва Бахира;. Други казват, че не е така името му.
 
- Бахира ли? Че какво име е това?
 
- Християнско е!  Някога, когато Нашият Пророк Мохамед;, Аллах да го поживи, минавал оттук, отшелникът казал на керванджиите, че сред тях е Пророка, но никой не му повярвал и те си заминали. Години по-късно разбрали,че е бил прав.
 
- Кога е станало това?
 
- Все едни въпроси задаваш! Отде да знам? Може би, преди двеста или триста, или… А бе, отде да знам! Ето наближаваме. Стига си питал! И да му целунеш ръка!
 
Амир се приближи до пещерата, която представляваше  вдлъбнатина в малката скала. Там седеше отшелникът. Както и миналият път, тялото му не потрепваше, а дрехата бе преметната върху лицето му. Керванджията не видя храна в купичката, но си я позна. Предният път я беше  напълнил и сега пак сложи в нея храната, която беше донесъл.
 
- Ибрахим, да си вървим! Светият човек спи и не бива да го притесняваме. Друг път ще му целуваш ръка. Сега нали го видя? Стига ти толкова! Изял си е храната! Да вървим!
 
- Амир ефенди, той да не е умрял?
 
- Ибрахим, какви ги говориш? Аз толкова години му нося храна и го виждам как си я изяжда, а ти! Хайде да се прибираме, че господарят се утрепа да работи вместо нас.
 
И двамата закрачиха по обратния път.
 
1. Аллах – на арабски Бог. Бог на мюсюлманите.
 
2. Джинове – бродещи духове.
 
3. Бахира-Багира или Бухейра – сирийски християнски монах, отшелник. Според легендата, обяснил на Мохамед неговото историческо предназначение.
 
4. Мохамед (20 април 570 г. – 8 юни 632 г.) – арабски религиозен и политически лидер и пророк на исляма.