Вдъхновението

Не се страхувай от чуждата любов, а от своята.
 
Усещаше ударите по тялото си, като че ли в ръката си държеше камък. Всичко я болеше. Понякога ударите му попадаха в лицето й и усещаше дъха на кръв в устата си. От тези побоища вече нямаше собствени зъби.  Виждаше освирепялата му физиономия и успяваше само с ръце да скрива лицето си. А той налагаше ли, налагаше! По цели часове, без да се умори. После я изнасилваше, сядаше и се напиваше. Лягаше в леглото и заспиваше все едно,че нищо не  е станало.
 
След побой винаги ходеше с големите очила, за да прикрие синините си. Пак щеше да чува шушуканията зад гърба си. Пак щеше да вижда сълзи в очите на приятелките си. Пак щяха да я утешават и дават съвети, които не беше в състояние да изпълни. Господи, как може  да съществува такъв човек, който да не може да я оцени и да не намира и зрънце от нейните добродетели! Имаше уважението на обществото и на приятелите, но неговото – не! Беше написала толкова стихосбирки, които се издаваха периодично и се купуваха на часа, а той прочете само едно (стихотворение) и полудя. Преби я, защото, както той се изрази, го показала пред хората като звяр.
 
И обезумял, отново я пребиваше като животно и я риташе в главата и лицето. Изведнъж тежкият му юмрук се стовари върху гърдите й и тя спря да диша. Минута-две и се събуди. Пое си дълбоко въздух и седна на леглото, стресната и изпотена от кошмара.
 
До нея лежеше другият, от когото никога лоша дума не чу, който изпълняваше всичките й желания  и който не даваше прашинка да падне върху лицето й.
 
Тя го погледна и си каза: “Господи, помогни ми да се отърва от този! Изворът  на вдъхновението ми пресъхна. Вече две години, откакто съм с него, а не съм написала и един стих. Нямам муза…“