Циганска клетва

Достойнството на човек се определя от дадената дума. Престъпваш ли я-не чакай уважение от никого.
 
В един неделен ден с моя приятел решихме да отидем до пазара и да заредим пооределите ни риболовни запаси. Само след седмица забраната за риболов отпадаше и целокупната рибарска сган се юрваше по водоемите. И ние като част от тях трябваше да бъдем добре запасени. Кукички, блесни, поводи, захранки и куп неща ни бяха попривършили и затова напълнихме джобовете с пари и право на пазара. То от рибарлъка полза никаква, ама удоволствието, когато ти клъвне и засечеш, както и природните красоти те дърпат към водоемите. А на другия ден като се започнат едни истории…. Единият хванал ей…, такава риба, друг изпуснал пък сом, който по нищо не отстъпвал от чудовището в Лох Нес, трети бил хванал толкова много, че следващия път задължително щял да дойде с ремаркето. Абе, ако пресметнеш колко риба се вади от рибарите, ще излезе, че в Световния океан няма толкова, камо ли в нашите водоеми. Но не е важно дали е вярно, или не, важното е да става мохабет и да има причина да се събираме по мъжки без жените да се сърдят на това. Та обикаляме пазара, разглеждаме, преценяваме, купуваме и пълним торбите. По едно време моят приятел се сети:
 - Кольо , дай да вземем един термус за кафето, ама по-големичък, два литра, ако има.
 - Добре! – съгласих се аз, защото наистина имахме остра нужда от термус. Къде горещо кафе и чай през зимата, къде студена вода през лятото? Друго си е с голям термус!
 Обикаляме ние пазара, навираме се тук и там, ама термуси няма. То поне малки да имаше, а то никакви!
 -Дай да отидем на битака! Там от пиле мляко има! Може и да намерим.
 Брех този битак. Всичко има, ама това което търсим – няма. Питаме този, питаме онзи. Всеки вдига рамене. По едно време гледам един циганин пазари някаква скара с едне жена, а до него термус. Не беше от тези, които търсихме, но еднолитров. Като няма риба и рака става за ядене.
 -Васко!- казвам на приятеля си.- Виждаш ли онзи циганин, дето продава скарата?
 -Е?- погледна ме изподвежди той.
 -Вдясно от него на масата термус!
 -Абе, мани ги тия мангусти. Я чупен ще е , я нещо друго! Как може да им имаш вяра!?
 -Може и да не е!
 -Ако не е, ще хванем някоя болест.
 -Ще го изварим и готово.
 Жената взе скарата и си тръгна и аз питам циганина.
 -Колко го продаваш този термус?
 -Петнадесет лева, бате!
 -Ти  луд ли си бе!
 -Добре,  де , за днес сте ми сефтето и затова на загуба ще го продам. За десет лева!
 -Кво сефте бе, мангал? Нали преди малко продаде скара на жената.
 -А-а, бате! Подарих я! Бедна жена! Пари няма да си го купи.
 -Що лъжиш, бе?- подскочи моят приятел.
 -Васко, не се ядосвай?-опитах се да успокоя атмосферата.-Здрав ли е?-обръщам се към циганина.
 -Е как да не е здрав. Аз няма да се излагам с некачествена стока!
 -Сигурен ли си?
 -Майка ми в гроба да се обърне, ако лъжа!
 -Да не е спукан?
 -Ако е спукан, ще дойда и ще ти спукам аз главата!- закани му се Васко.
 В този момент една тлъста циганка, която стоеше зад гърба му, се провикна към нашата маса.
 -Ако ще купувате,купувайте, иначе си вървете по пътя.
 -Каква пък си ти, ма?- обърна се моят приятел към нея.
 -Майка съм му. Как каква?
 -Нали майка ти беше умряла бе, мангал?
 -Тая ми е втората бе, бате! -заоправдаваше се продавачът.
 -Кольо, дай да се махаме, че ще побеснея и ще ги заритам тия мангусти!-не спираше Васко.
 -Добре,  бате, подарък ще ти го направя. Само за пет лева и е твой. Само мир да има!
 „Пет лева не са кой знае какво-помислих си аз.  Може циганинът и да е честен, ако ли не, губя.”
 Взех термуса и доволен се прибрах у дома. Едва, когато го напълних с гореща вода, разбрах ,че циганинът ми е продал спукан термос. Не казах на Васко, за да не го пребие.
 От този случай разбрах, че на циганин вяра не трябва да имаш, дори и в най-милото да ти се закълне.