Кьораво пиле

Съдбата е винаги благосклонна към некадърниците.
 
Вчера казвам на съседа:
 -Методи, взел съм черна хартия. Дай да се качим на покрива да го закърпим, че тече  като завали дъжд. Аз ще я слагам, а ти само ще ми подаваш това-онова.
 -Остави тази работа, ще взема да падна от покрива. Мил ми е животът! Намери друг!
 Представяте ли си: Мил му бил животът. Та моя да не би да не е мил!? Ама после като ми мина яда, се размислих: Че как да не му е мил!? Работа не е хващал от десетина-двайсет години, откакто брат му замина за Канада. Апартаментът на родителите му остана за него. Те пък отидоха на село. Може дори да не знае даже къде се намира това село, защото никога не е ходил там. Ама сигурно и те не искат да са в близост до сина си, че виж им поискал нещо. Той все нещо иска, все ако има как без пари да се оправят нещата. Може би затова всеки божи месец, брат му по петстотин долара му праща хей така, само и само Методи да си стои в България. Че ако реши и той да отиде при него, по-скъпо ще му излезе. За никаква работа не става, а устата му голяма, не можеш я затвори с нищо. Ами ще ти е мил живота, разбира се! И на мен да се беше паднал такъв брат и аз щях да стискам. Аз всичко с пот на челото съм си изкарвал и сега треперя, че задълженията към банките висят и не мога да спя спокойно по цели нощи.
 Виж Сийка, жена му де, работи си,  откакто я помня. Прибере се вкъщи каталясала и пак работи. Салата ще му направи, ще му сготви, ще почисти къщата, ще напазарува, абе всичко, само и само мъжлето й да не се повреди нещо. А той като крещи: „Къде са ми чехлите, ма!? Тая манджа сол няма! Как нищо не прихвана от мама! Едно ядене не можеш да направиш като хората!” Гледа го тя в очите и изпълнява всичко като войник. Жена ми разправя, че един ден й признала, че Методи я коландрисвал най-много по пет пъти в годината. Достатъчно й е май, защото като рече:”Моя Мети…” и сякаш мед й капе от устата. Къде ги намирате тези жени бе, бастуни такива? Тя сигурно е единствена в квартала, ама точно на него ще се падне. Е, как да не му е мил живота!?
 А колата му! Как веднъж не видях  нещо да направи по нея. Най – много Сийчето да вземе прахосмукачката и парцали и да лъска цял ден, защото наш Методи е и рибар. А то като ходиш за риба и колата цялата се овъргаля в кал, пълни се с прахоляци и треви и за два-три дни не може да се изчисти. А Мето много мрази непочистените работи. Вбесява се от мръсотията и затова жена му е винаги на бойна нога при връщането му. Понякога като поправям нещо по колата, ще дойде при мен и ще каже:”Какво чоплиш по тази кола!? Аз от както я взех преди десет години, нищо не съм пипнал. А вие все се ровите в тях!” Как да му обясня на този човек, че на кьораво птиче Господ му вие гнездото. На некадърен шофьор ще се падне перфектната кола. Сякаш всички, които са я създавали, са знаели, че точно за Мето я правят и трябва така да бъде направена, че десет години да не пипне нищо по нея. Е  как да не му е мил живота на този човек!? Аз шест коли смених! Как една не се намери, та да не ме върне с година-две назад. Все ремонти, все грижи! Ама се примирявам и това е! Съдба!
 Дъщеричката му, прекрасно дете, отличничка. Сега замина при чичо си в Канада в колеж да учи. Той ще поеме всички разходи по образованието й. А който не се е грижил за студент, не знае как хвърчат парите. Как да не му е мил животът?! А моите синове-вагабонти. На майка си са метнали. Дай им биричка и купони и повече не ги закачай.
 Да му се чуди човек на този Творец, а бе той къорав ли е , че тормози тези, които с пот на челото си изкарват хляба , а другите ги пази слънце да не прегори кожата на лицето им.
 Успокоява ме мисълта, че щом на мен не ми е мил животът, означава че не съм поне къораво пиле и продължавам напред.