Самоубиец

Причините за нашата кончина трябва да се търсят сред най-близките ни същества.
 



Тази идея от дълго време се бе загнездила в главата ми, но вчера вече твърдо реших да я изпълня. Още сутринта колата като каза, че няма да запали и какво ли не направи, за да закъснея за работа! Забелязал съм, че винаги е така: колкото повече бързам за някъде, тя сякаш това и чака – да се развали. Колко пъти ми е идвало да я хвърля в някоя пропаст, та поне и друг да не се мъчи с нея. Но както и да е, с половин час закъснение, пристигнах в офиса. Шефът идва при мен и ми съобщава, че поради икономическия колапс и така нататък, се налага да съкрати персонала и аз съм този, който трябва да напусне фирмата. Не се интересуваше от това кой колко работи и какво може. Просто нямаше как да уволни родата. Вечерта се прибрах отчаян и психически зле. Не казах на жена си за това уволнение, като се надявах, че скоро ще намеря друга по-благодарна работа. Имах нужда от някой, който да ме утеши и успокои.
 Започнах да се умилквам, да я галя, да я докосвам тук и там, та дано се сети за какво става въпрос. А тя ме погледна с един свиреп поглед, сякаш ще й правя операция на сливиците и като започна: “В главата ти само простотии! Ти, освен за секс, изобщо за друго мислиш ли? Ето това ме отблъсква най-много в тебе! Просто ме отвращава!“ Аз онемях от това откровение и си помислих, че ако не е тя, трябва да ходя при други. Да, ама аз нея харесвам! Не искам да хойкам по тази или онази. И накрая си направих равносметка: Щом като не мога да бъда със собствената си жена, тогава какъв е смисълът от бъдещия ми живот? Тъкмо свършихме разговора и пристига дъщерята. Погледна майка си и ревна. Аз започнах да питам какво става и да я успокоявам, когато майка й ме блъсна с думите :„Ето, това сте мъжете! Животни! Махай се, че не мога да ви гледам!“ После разбрах, че била бременна. Е, да не би от мен да е бременна, та ми се нахвърли така? Някъде около полунощ се прибра и малкият. „Къде ходиш, бе момче?“ – питам аз. – „От няколко дни не отиваш на училище! Учителката ми каза, че може и да не завършиш тази година. Ела тук да си поговорим като мъже! Как смяташ да продължаваш по-нататък?“
 А той ми отговори: “Аз тук не виждам мъже!“
 “Как не виждаш бе, аз какво съм?“
 “Е, ти да, ама аз не съм! Ориентацията ми е друга. Сам ли ще си говориш, а?“
 Цяла нощ не спах и реших. Утре сутринта си слагам край на живота! Дано Бог да ми прости прегрешението, но това повече не се изтрайва.
 Прекрасен слънчев съботен ден!. Ден просто за умирачка. Да му е приятно на човек да гушне босилека. Станах, избръснах се, изкъпах се, защото човек трябва да се яви пред райските врати като културен човек, а не бродяга. Хапнах и му гаврътнах едно коняче. Запари ме и ми стана едно хубаво. След това му цапнах още едно. Жената като видя, облещи едни очи, ама може би моят поглед на самоубиец я стресира и си премълча. Решителната крачка към Смъртта бе взета.
 „Жена, днес заминаваме с колата на уикенд.“
 „Ти луд ли си?“ – развика се тя. – “Изпил си два коняка! Как ще караш кола?“
 „ Споко, бе жена! Ти ще караш колата!“
 „Наистина ли? Откога си ми обещал!“
 „ Ето, днес ще стане! Отиваме на море!  Тръгване – след двадесет минути!“
 „Оле, как се радвам!“ – и дойде да ме целуне. Нещо, което не е правила от осем години, два месеца и четири дни.
 “Само трябва да си припомня някои неща. Спирачката нали беше левия педал?“
 „Точно така, мила!“
 „А газта – средния?“
 „Ти просто си вундеркинд!“
 Смъртта бавно напредваше с безшумните си крила, а аз бях най-щастливият самоубиец на света.