Красавицата

За някои жени смисълът в любовта е единствено да бъдат обект на внимание и да търсят трагедията на своите чувства.



-Леле, Маро, каква красавица си била! Ама то гърди, ама то лице, ама то тяло. Господи, сигурно мъжете са лудвали по теб.
 
-Така е, Веселинке, така е!  Имаше един Трайчо, четиринадесет години ме преследваше, то не бяха цветя, то не бяха обещания за любов, клетви за вярност до гроб. На колене пълзеше пред мен, когато ми предложи да се ожени за мен.
 
-А ти?
 
-Аз какво?
 
-Не отговори ли на любовта му?
 
-Да бе!? Да се залепя за първия срещнат!
 
-Ама, това са четиринадесет години все пак!
 
-Беден беше Трайчо, а аз търсих нещо по-така.
 
-Богат?
 
-Богат и лудо влюбен!? Да ме води из чужбина, да ми купува разни дрешки и накити, да вечеряме по ресторанти и екскурзии. Да ме показва пред обществото. Абе, изобщо да съм сред аристокрацията.
 
-И намери ли такъв?
 
-Не, Веселинке, то такива мъже грозотиите намират! А аз бях цвете, неоткъснато и красиво.
 
-И никой ли не те откъсна, ма, Маро? Толкоз ли не се намери мъж като за теб?
 
-Никой,  Веселинке, нииикой! Мъже не останаха вече! Пък и за какво ми е: да ми пърди в леглото, да му миришат чорапите, да се уригва по време на яденето или да си го пери след баня.
 
-Че какво не ти харесва на това ма, Маро. То ако не е такъв мъжът – за какво ти?  Само веднъж, ако беше била с такъв, и нямаше да го изоставиш.  Искаш да ти мирише на парфюм, да ти се лигави и да ти приказва празни приказки ли? Аз и с едните съм била и с другите. Да ти кажа правичката като не ми се прави нищо, много добре си изкарвам с културните, ама ако искаш да имаш мъж в къщата си, съветвам те да избереш миризливеца. Тези, които вършат работа – не говорят.