Тайната на девическият манастир

Понякога в името на Бога се съюзяваме с Дявола.




Сестра Агата свали ключето от врата на игуменката. Това бе ключето от раклата, която стоеше в една от килиите на манастирската обител. Килията, в която никога не бе влизала. Не че й бе забранено да влиза там. Просто знаеше, че не трябва да го прави. Освен раклата и писмото, споменато преди минути, тя не знаеше какво още можеше да открие в тази стая. Сълзите й се стичаха върху студената ръка на мъртвата, но сега по-налeжащо бе да се погрижи за последния й дом.
 Ратаите щяха да се приберат късно вечерта, защото лятно време горещините изтощаваха работниците и те се отдаваха повече на почивка и сън. Сестра Агата се замисли, че сега вече стопанството оставаше в нейните ръце и трябваше да поеме и тази отговорност. Не беше лесно да ръководиш десетки ратаи, които пасяха стада от добитък, сееха стотици декари ниви и се грижиха за поддържането на светата обител. Сега стадата бяха високо в планината, където тревата е по-крехка и все още зелена. Но през есента и зимата животните оставаха в оборите на манастира и тогава трябваше да бъдат запасени с храна и да им се почиства. Практика бе негодните, стари и ялови животни да се колят и раздават на ратаите по заслуга, а в обителта да остане само най-доброто. Така през зимата ще има по-малко работа и със сигурност животните ще преживеят нахранени. За тези животни се определяше един човек, който се грижеше за тях в манастира: почистваше, хранеше, поеше, колеше и лекуваше. От заколеното животно изхранваше семейството си и поради тази причина не получаваше нищо предварително. В манастира винаги трябваше да има запаси от захар, тенекии с газ, сол, лекарства за хората и животните и куп други неща, за които имаше списъци, места и хора, от където трябваше да се получат. Ето защо през есента се продаваше много от добитъка и с получените пари се набавяше необходимото.
 Игуменката беше определила двама ратаи, които продаваха стоката от полето в големия град. Те сновяха постоянно от манастира до града, като й оставяха печалбата, а тя им заплащаше за свършената работа. Понякога ратаите идваха без парите от продаденото, но с много стока, която не можеше да се получи на полето.
 Към края на октомври малко преди да завалят първите снегове започваше събирането на гроздето, което трябваше да се превърне във вино и ракия. Това бе стока, която се продаваше на търговците и с нея се покриваха нуждите на обителта и заплатите на работниците. Виното се приготвяше от стари майстори. Първо каците и буретата се изчистваха много добре и обеззаразяваха. След това гроздето се прибираше, едва когато се е превърнало почти на стафида. После се изчистваше от чепките и само здравите зърна се смачкваха и превръщаха във вино. Но затова пък, качеството беше превъзходно и търговците го вземаха, независимо от цената. Ракията пък се правеше почти без захар и бе по-скоро за лек, отколкото за пиене. Тя не се продаваше, а стоеше като лекарство против настинки за хора и за животни. Виното почти не оставаше до следващата реколта, с изключение на едно буренце от сто литра, което се отделяше всяка година и стоеше като дълбок запас за много тежки времена. Вече имаше повече от петдесетина такива и игуменката често си задаваше въпроса дали да не бъдат продадени и те, но страхът от беда я възпираше и оставаха така, недокоснати и почти забравени.
 Сестра Агата прочете още една заупокойна молитва и стана. Дъските изскърцаха и това я стрестна. Въпреки че навън птичките не преставаха да пеят, тя не ги чуваше, защото мъката й бе притъпила всички възприятия.
 Игуменката й беше разказвала, а и ратаите също, че в една лятна утрин е била подхвърлена пред вратите на манастира. Идващите за полската работа я бяха взели и въвели в манастира, който стана и неин дом. Нежните грижи на игуменката накараха малкото момиченце да я почувства като родна майка. После стана послушница, а сега вече и игуменка на манастира. Нямаше кой да я ръкоположи на тази длъжност, защото манастирът от години не бе посещаван от висшия клир, а писмата, които изпращаше игуменката, винаги оставаха без отговор. Така че трябваше да се оправят сами  без помощта на по-висшите духовници. Голямата тревога на предшественичките беше, че рано или късно манастирът ще остане без послушнички и ще бъде порутен и разграбен. Разбира се, това бе недопустимо и благодарение на милостта на Бог, обителта все още съществуваше и се развиваше. Но никой не знаеше докога и това тежеше като воденичен камък върху игуменката и ратаите, които преживяваха, благодарение на манастирската работа. Нямаше и момичета, които да се посветят на Господа и да продължат делото в девическия манастир, а и молбите за това към висшия клир, както се очакваше, оставаха без отговор.
 Новата игуменка стана и дъските под нея отново изскърцаха. Откъм пътя се задаваха ратаите и тя напусна килията, за да им съобщи тъжната новина.
 ———————
 Три жени останаха да будуват същата нощ над мъртвата. Сестра Агата все още не чувстваше самотата, която я очакваше във все още несигурното ; бъдеще. На сутринта, недоспала и уморена, успя да се разпореди къде да бъде изкопан гробът и помоли работниците да останат, за да бъдат нахранени, без да отиват на полето. Жените замесиха хляб, а мъжете заколиха едно теле за курбан.
 По обяд старата игуменка бе погребана под клоните на стария бор в двора на обителта. Сестра Агата се ттразпореди за надгробен паметник, който щеше да бъден направен от каменоделците в селото.
 Преди смрачаване ратаите напуснаха пределите на манастира и младата игуменка за първи път остана сама зад стените му.
 Обичайният шум от скърцането на врати, прозорци и дъски по пода сега изглеждаше още по-силен и зловещ. Сякаш чуваше стъпки на хора и дори тяхното дихание. Знаеше, че всичко това е заради вроденият природен страх, но инстинктивно се оглеждаше във всички посоки, откъдето минаваше, за да се прибере до своята стая. След това се зави през глава с памучното платно и, уморена от безсънната предна нощ, заспа.
 На сутринта бе събудена от гласовете на ратаите, които разговаряха за проблемите си и чинно чакаха разпорежданията на новата игуменка. Притеснена от това, че се е успала и я чакат десетки работници, Агата набързо се преоблече, плисна две шепи вода на лицето си и излезе. Денят бе като всички останали – нямаше какво ново да разпореди и след кратки уточнения, всеки пое по своя път.
 Младата игуменка отново остана сама. Не беше хапвала нищо вече втори ден. Отиде в кухнята, за да закуси. Месото от вчерашния курбан почти беше свършило и трябваше да оглозга няколко кокала, за да задоволи глада си. Това я наведе на мисълта, че в манастира никога не е имало куче, но не би било зле да го има, за да не се чувства така самотна, а и да има кой да я пази през дългите зимни нощи. После започна да превърта в главата си хилядите идеи, които й хрумваха в годините, за преобразяване и разхубавяване на манастира. Искаше й се да направи нов път от селото до манастира, а бяха нужни много пари. Помисли, че едно постепенно полагане на камъни с годините не би се отразило съществено на бюджета, но би подобрило предвижването на каруците и добитъка и би създало удобства на ратаите в дъждовните сезони. Закусила и осенена от много идеи, тя стана от стола, за да разгледа манастира вече с очите на игуменка и управителка. Точно в този момент от полите й падна ключето от раклата. Неговият звън я изведе от мечтанията и я накараха да потъне в непредвидимата реалност. Какви ли тайни пазеше това ключе? Какво ли се криеше в тази ракла? Стиснала го здраво в ръката си, Агата пое по скърцащите стълби към горния етаж.
 Сред връзката ключове потърси този за забранената стая и не след дълго резето изскърца и тя влезе в нея. Стая като всички останали: с голямо легло до самата врата, над което беше простряно ленено платно, библиотечка в дъното на стаята с потънали в прах книги за светци и техните деяния, голям гардероб срещу самата врата, в който освен няколко овехтели дрехи, нямаше нищо друго, картина на Свети Павел, опъната в дървена рамка и покрита със стъкло, която изглеждаше някак странно и потискащо и раклата под нея, която бе голямата загадка. Каква ли тайна криеше? Агата вкара ключето в малкото катинарче и без всякакви усилия то се отвори. Повдигна капака и онемя. В раклата се намираше едно единствено писмо и нищо друго. Абсолютно нищо! Само писмо! Малко разочарована, младата игуменка го взе в ръцете си и зачете:
 «Мило мое дете,
 Знам че в първия момент ще си разочарована, тъй като си очаквала да видиш всичко друго, но не и само едно писмо. Но след като го прочетеш, ще разбереш, че най-голямото богатство е именно в него. Искам да го прочетеш внимателно, след което да го прибереш в катехизиса;, за който ще спомена по-долу. Чрез това писмо ще предначертаеш твоя път и ще решиш кое е най-добро за манастира и ратаите, и най-вече за самата теб. Но нека първо да научиш историята на предците ни, на моя живот, а и на твоя. Това, което ще ти разкажа, сега, го е разказвала моята баба на майка ми, тя – на мен и сега аз на теб. Надявам се това да продължи и за напред, като ти самата трябва да решиш дали няма да си последната в този манастир.
 Първо бих искала да ти кажа, че ти наистина си моя дъщеря. Да, аз те родих и никога не си била изоставена и осиновена. Знам, че ще се учудиш на думите ми, но това е самата истина. Истина е също, че всички игуменки в този манастир са осиновявали подхвърлени деца, но и всички тези деца са били оставени пред вратите на манастира именно от самите тях, защото това са били родните им деца. Не ми се иска да ни съдиш предварително и неоснователно, затова те моля да прочетеш цялото писмо и да решиш сама дали да се подложиш на такъв грях в името на запазване на манастира, или да се отдадеш на светски или друг по-възвишен духовен живот.
 Тази стая, в която седиш сега, е стаята за гости, но тъй като манастирът никога не е имал гости, сме я нарекли «стаята на греха». Знаеш, че когато дойде време да се отелва добитъка, оставяме пастирите по цели нощи, за да наглеждат и израждат животните. Именно тогава е ползвана тази стая. Харесваме си един от пастирите, когото искаме да направим баща на бъдещата игуменка и го каним в тази стая да отпочива, когато е много уморен. След това го оставяме сам, но мнимо. Месеци преди това предварително са подготвени виното с билките. Помниш ли онези, които те карах да сушиш на сянка в моята стая, и по определена рецепта смесвахме с виното, та да имаме лек при простудите? Само че тук билките са други и ще ти ги кажа в самия край на писмото. Тези билки са за мъже. Те принуждават цялата им енергия да се съсредоточи в половите органи и да дадат всичко от себе си при размножаване. Това вино в бутилка от около три литра се оставя на масата заедно с яденето. Но яденето също трябва да е специално за тази цел. Приготвя се с онези гъби, с които винаги те плашех, че ако ги опиташ ще повръщаш три дни. Все това ти повтарях, а ти все казваше: «Знам, мамо, колко пъти ще ми казваш вече!» И се сърдеше, а аз повтарях, за да ги запомниш добре, защото тези гъби трябва да присъстват в храната на младежа. В малки количества те ще го опиянят и ще изпълнява това, което му кажеш, а на следващата сутрин нищо няма да си спомня и ще се срамува от себе си. Помниш ли що сториха дъщерите на Лот; от Светото писание? Опиха го с вино и легнаха с него, за да заченат и да не се изгуби рода. Затова се нарича Свето писание, защото то ни учи как да оцеляваме и да живеем.
 Сега отвори големия гардероб. Отмести дрехите и плъзни гърба встрани.»
 Агата остави писмото върху капака на раклата и застана пред гардероба. Сърцето й подскачаше, сякаш ще изхвръкне от вълнение. Отвори вратата, отмести дрехите и плъзна гърба – отначало наляво, но като не помръдваше, опита да го приплъзне надясно и успя. След като го отмести целия, се отзова в съседната стая, която се оказа тази на майка й. Гърбът на гардероба в нейната стая се явяваше като библиотека с книги, която се плъзгаше на дървени ролки. Агата бързо се върна в «стаята на греха», сякаш се страхуваше някой друг да не разбере тази тайна и продължи да чете: «Сега, като разбра как се влиза в тази стая, трябва за разбереш и как се наблюдава. Виждаш картината на Свети Павел, нали? Върни се в моята стая и застани пред иконата на Света Богородица. Тя е покрита с плащеница. Измести я встрани и погледни отблизо в очите й. Ще видиш стаята за гости, а когато я натиснеш леко вдясно, ще можеш да наблюдаваш цялата.»
 Младата игуменка отново остави писмото на раклата и изпълни указанията на майка си. Отначало сякаш се страхуваше да погледне отблизо в очите на Светата майка, но после се престраши и дори натисна иконата, за да види цялата стая за гости. Върна се и погледна картината на Свети Павел – беше изместена леко встрани, но толкова незабележимо, че човек, ако не знаеше за тези тайни, никога не би забелязал промяната. Този път, без да я възстановява, тя продължи да чете: «По този начин ще имаш възможността да прецениш дали момента е подходящ за твоите действия, или трябва да изчакаш. Не забравяй преди това няколко пъти да смажеш ролките на плъзгащата се бибилиотека с дървено масло, както и резетата на твоята и стаята за гости. Мъжете са лакоми и страхливи. Изпиват начаса виното, изяждат си храната и лягат да спят. След няколко минути обаче, от въздействието им започват да бълнуват. Ти ще ги слушаш, но не се притеснявай от това. Не ще ти направят нищо лошо, защото от гъбите започват да халюценират, а от виното да се възбуждат. Съжалявам, че никога не съм те просвещавала в тези неща, но като се има предвид, че това, което правят светските хора, за нас е табу, ще трябва да те запозная само чрез книги и рисунки. Ще ги намериш в моята библиотека, като отвориш «Катехизиса». Той е изрязан така, че в неговата кухина съм скрила рисунки и картини, събирани с годините. Там много добре е показано какво трябва да направиш. Всъщност, няма разлика от това, което правят животните и това, което правят хората. Така ще постъпиш и ти, ако искаш да следваш нашите стъпки. Рецептите ще изпълняваш така, както съм описала в края на писмото. Ни повече, ни по-малко. Случвало се е от страх игуменката да предозира храната с гъби и младежът да загине. Грехота е, но в името на просъществуването на манастира трябва да сме готови на всичко. Ако все пак ти се случи, ето какво ще направиш: опиташ ли да вдигнеш раклата, макар и празна, няма да успееш, но когато повдигнеш капака, тя освобождава дъното от пода и можеш да я изместиш встрани. Тогава се появява отвор, колкото дъното на раклата, достатъчно голям, за да премине човек. Този проход води по наклонена плоскост в подземията на манастира, където никой, освен строителите, не е бил. Ще издърпаш мъртвия, ще го пуснеш в него и отново ще върнеш раклата. После подреди и приведи стаята в предишния й вид, така че никой никога да не научи за случилото се. На хората ще кажеш, че ратаят си е тръгнал рано и дори не си разбрала кога. Никой няма да се усъмни в теб. Ако изпълниш всичко, както съм го описала, ще мине добре и след девет месеца ще имаш детенце.
 В стаята на мъжа ще влезеш едва, когато си успяла да видиш, че виното е изпито и храната изядена. Никога не трябва да влизаш, ако не си убедена, че той е опиянен. Гледай през иконата и едва, когато си сигурна, действай, защото се е случвало мъжът да не пожелае да вечеря или да не пие. Ако не изпълни едно от двете неща, забрави за тази нощ. Тогава или опитай следващата, или смени мъжа. Когато влезеш в стаята, носи със себе си мокро парче плат, за да му почистиш мъжествеността, защото мъжете са толкова нечистоплътни, че може да се отвратиш и да се върнеш обратно. Той ще бълнува и ще е с обърнати очи, но ти не се плаши – всичко е само за няколко часа. Не го събличай, а само му смъкни леко панталоните, така че мъжествеността му да стои свободно. Започни да го почистваш. Ще видиш, че постепенно се уголемява. Когато стане това, разкрачи се над него и като го насочваш, нека той да проникне в теб. Знам, че ще те боли, но в името на запазването на светата обител трябва да изтърпиш. После бавно се надигай и сядай върху него така, че мъжествеността да остава в теб. Ще го правиш, докато от него излезе семето. Ако не можеш да познаеш по израза му, ще разбереш, когато усетиш отпускането му. Тогава слез от него и му го изстискай. Ако излезе семе, значи и в теб има. При положение, че като го почистваш с мокрото парче, не се уголемява, вземи мъжествеността му в ръце и започни да движиш ръката си нагоре и надолу, сякаш изстискваш. Не след дълго ще се уголеми. Когато разбереш, че семето е в теб, без много да се бавиш, повдигни панталона му, заключи вратата отвътре, за да остане с чувството, че никой не е влизал при него и се прибери в стаята си, като затвориш вратата на гардероба и после придърпаш библиотеката на нейното място. След това легни, за да може това семе да проникне в теб и да станеш майка. Старай се да не спиш, за да си сигурна, че човекът е жив и здрав. В ранни зори почукай по стената, като през иконата наблюдаваш дали ще се раздвижи. В първия момент няма да разбере откъде идва чукането. Тогава излез пред неговата врата и отново почукай, но силно, за да се убеди, че е било именно на вратата. Главата ще го боли и малко ще закъснее с отговора си, но ти бъди настоятелна. Когато стане, ще дръпне вратата, защото мъжете не заключват врати, но това ще го убеди, че е бил сам в стаята. Като застане лице в лице с теб, ще те погледне така, както гледа влюбен човек. Не задържай погледа си. Кажи му, че е време за работа, но строго – като господарка. Не трябва да се усъмни в нищо. Така ще го оставиш с впечатлението, че просто е сънувал един хубав сън. Ще предполага, че главата го боли от виното, за което сам си е виновен. На другия ден повикай друг пастир, после друг и така, докато дойде отново същият и повтори греховната нощ, за да си сигурна, че си успяла. След месец ще почувстваш неразположение. Би трябвало да спре кръвотечението ти. Това ще е доказателство, че си заченала. Може да ти се гади и да повръщаш, затова никога не трябва да допускаш жени до себе си. Те веднага ще открият, че си непразна и ще злословят. А мъжете никога нищо не усещат. Затова и те съветвам, винаги да носиш широки дрехи, така че и да си бременна, да не се разбира. Когато дойде време за раждане, приготви си топла вода, памучен плат, ракия и ножица. Това е най-тежкият момент за всички нас, но радостта от бъдещото щастие компенсира страданията и ги захвърля в забрава. В писмото ще намериш и билки, които спират кръвотечението, ако случайно се наложи, но досега не са ни били нужни.
 Помниш ли онази кошница и одеалото, които купих от другоселеца на панаира в селото? В нея ще сложиш отрочето, ще го завиеш в одеалцето. Аз съм го изрязла на четири и подгънала, така че да не бъде разпознато от никой ратай на това село. Това ще ги накара да мислят, че бебето е подхвърлено от другоселец. В ранни зори, когато не вали нито дъжд, нито сняг, ще го изнесеш пред вратите на манастира. Ако го направиш в дъждовно време, хората ще се питат защо няма стъпки до манастирските врати. Идващите ратаи ще го въведат в двора и разбира се, ти ще го приемеш, ако е момиче. Ако е момче, помоли ратаите да го осиновят с обещанието, че ти ще им помагаш, докато детето порасне и се задоми. Знам, че ще ти е тежко да се разделиш с рожбата си, но няма как да го запазиш в манастира. Когато порасне, изпрати го в големия град да се учи. Така хем ще следиш съдбата на детето си, хем ще си сигурна, че няма да се върне в селото и няма да има опастност от кръвосмешение.
 Не забравяй винаги да искаш мляко, което ще изхвърляш тайно, а ще му даваш кърма. Ако забравиш да искаш мляко, ратаите ще се питат с какво изхранваш това бебе и ще се усъмнят.
 Знаеш, че винаги възникват непредвидими неща, но съм сигурна, че ще се справиш и ще продължиш живота на светата обител. Ако все пак не успееш и решиш да го напуснеш, което е твое право, изгори всичко, което може да компрометира и унижи душите на предците ни.
 И един съвет от мен. Никога не се влюбвай в бащата на детето си. Не си заслужава от игуменка да ставаш слугиня. До сега никоя от игуменките не се е осмелявала да роди второ дете от опасения, че ще бъде разкрита и те съветвам да направиш същото. Това може да го сториш единствено за спасение на манастира….»
 Следваха рецепти и целувки за раздяла.
 Агата ги четеше механично, без да вниква в съдържанието на текста. В главата й се въртяха противоречиви мисли. Беше щастлива, че е намерила майка си, макар и вече мъртва, но беше нещастна, че не е знаела това,независимо ,че майка й никога не бе прикривала любовта си към нея.Но може би самата мисъл, че това е истинската ти майка би ти дало импулс  много по-силно да изразяваш своята любов . Притесняваше се най-вече от това, че я чакаха тежки и мъчителни години, защото в едно беше сигурна – манастирът трябваше да е жив и нека Господ да прецени грях ли е стореното или не.
 
1.катехизис-кратко изложение на христовото учение, чрез въпроси и отговори.
 
2.Лот-Битие гл.19 ,30-38