Преориентация

Винаги забравяме, когато сме сторили Зло  и най-се възмущаваме, когото ни сторят.




Признавам си – корумпиран съм! Ама не мислете, че такъв съм се родил. Глупости! И аз бях като другите – изряден данъкоплатец, честен гражданин и примерен служител. Обаче да не мислете, че като съм бил такъв, спях спокойно? Не-е-е! По цели нощи се въртях, за да направя баланс на парите си и винаги бях в състояние на дисбаланс. Тънех в дългове и не бях способен да ги изчистя. Направиш си точен разчет, пресметнеш всички данъци до стотинка и… те спре катаджия!
 - Десет километра над позволената, господине! Застрашавате безопастността на движението. Вие сте предпоставка за ПТП! Налага се да ви съставя акт.
 - И какво ще рече това, г-н полицай? – треперя аз.
 - Ами, около 300 лева, 6 точки…
 - Каквооооо? – недоумявам. – За 10 километра над разрешеното? Имайте милост, г-н полицай! Вижте талона ми – нямам нито едно провинение до сега!
 - Вярно е, но законът си е закон!
 - Не може ли нещо да се направи?
 - Виждам, че ти е за първи път, затова вземи две банички от отсрещната лавка, че сме прегладнели.
 Тичам веднага, докато не са се разкандардисали, благославяйки и тях, и късмета си. Поръчвам и питам колко трябва да платя.
 - Петдесет лева, господине.
 - Колко? – недоумявам. – Това жито на Луната ли го сяхте?
 - Може и да не вземате банички! – кротко ми отговаря оня.- Я не взимайте, де! Талонът все още е в полицейската кола.
 Няколко дни след това майка ми получава инсулт. Хайде, веднага в болница! След час излиза лекарят и казва:
 - Майка ви получи втори инсулт. Ако не й бием инжекция, след час ще е починала.
 - Ами бийте! – казвам аз.
 - Проблемът е, че нямате клинична пътека, а минава през здравната каса. Цената на инжекцията е 4000 лева.
 - Но аз нямам толкова пари, докторе!
 - Вижте какво, дайте сега 1000 лева и ще намерим начин другите пари да ги покрием.
 Не го питам как ще ги покрие, защото изобщо не ме интересува. За мен важното е майка ми да се оправи, каквото и да ми струва това.
 Решавам аз напролет да подхвана отново ранчото, защото ако не работя нещо извънредно, я изкарам до есента, я не. Отивам там – няма ток за помпата.
 Намирам веднага инкасаторката и я питам защо ми е прекъснат тока.
 - За неплащане, господине!
 - Но аз цяла зима не съм ползвал ток! Кой полива зимно време?
 - Да видим! – поглежда в компютъра и казва: – Имате неплатена сметка от седемдесет и девет стотинки.
 - И за седемдесет и девет стотинки ми спряхте тока?
 - Не са само седемдесет и девет стотинки, господине! Такса прикачване – тридесет и девет лева, плюс лихви за изтекъл срок – общо четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки.
 Зяпвам в недоумение.
 - Хайде бе, не виждаш ли колко човека са зад теб? – изръмжава някой. Като не ти харесва, отивай се оплаквай! Само давай по-бързо!
 Сега, като си помисля, този човек със сигурност е бил корумпиран, защото и аз вече започнах да говоря като него. Е, човек се развива все пак! Преминава от едно ниво на друго. Разсъждава по друг начин.
 Идва синът веднъж и казва:
 - Тате, моля те, дай ми двеста лева, защото иначе ще повтарям годината.
 - Защо бе, сине? – чудя се аз, като знам, че винаги е бил добър студент и си е вземал изпитите с отличен.
 - Трябва да взема частни уроци при професора, иначе няма да ме пусне. До сега от петдесет студента, е пуснал трима и те са били на уроци при него.
 Няма смисъл от говорене. Бръквам и му давам парите.
 Гледам  на държавата не й пука за мен. Инфлации, стагнации и какви ли не …-нации. Едните – свръхбогати, другите – свръхбедни. Никой на никого не държи сметка. Викам си: “Та аз ли ще съм най-големият будала? Хайде да се преориентирам, та да заживея като хората!”
 И се преориентирах.
 Службичката ми е такава, че имам възможност да се корумпирам и сега, когато вече съм такъв, да ви кажа честно, съм добре. Спомням си, когато за първи път ми дадоха пари, а те бяха почти колкото едномесечната ми заплата, се въртях в леглото и ме измъчваха едни угризения, дори жената ме упрекваше за тях. После свикнах. Спях спокойно и дори започнах да уверявам жената и тя да се корумпира, защото е видно, че ще е добре за семейството, за децата, за майка ми и прочее. Тя като каза: Не! Аз няма да съм като другите си колежки! Как ще спя спокойно?
 Щях да я попитам как спи спокойно, когато прави любов с корумпиран и използва нечестни пари, но си премълчах.
 Два месеца по-късно я уволниха за непасване с колектива или нещо такова. По накаква си програма за намаляне на работния персонал. В България е така – тези, които за нищо не стават, остават. Работните и честните – вън. Защо, не знам. Но се огледайте и ще се убедите и вие.
 Сега съм добре. Събираме се честичко с колеги, за да ги почерпя и ми имат уважението. Работното ми място е бетонирано, както се казва. Жената започна да мисли по друг начин, да се самообвинява и самообижда, което не ми харесва. Не може един честен и съзнателен работник да се нарича глупак и некадърник, нали? Ама съм забелязал, че почти всички на нейното положение, все така се обвиняват. Мислете бе хора! Защо чакате да попаднете в подобна ситуация? Дерзайте! Преориентирвайте се!