Обир

Разликата между Интелигента и Глупака е, че Интелигентът винаги може да играе ролята на Глупак, но Глупакът никога ролята на Интелигент.
 



- Слушай Кадри, чакаме вече две седмици, и както виждаш, теренът е чист. Откакто дъртият умря, никой не е идвал в къщата. И днес няма кой да дойде. К’вото е имало да вземат, са го взели. Остава да си вземем нашето! Така че, тази нощ ще влезем в къщата, щото инак си губим времето, а децата гладуват.
 - Така е!
 - Няма да изпускаш къщата от очи, а аз ще взема инструментите и ще дойда. Тихо! Не искам никакъв джангър! Зад къщата има една шахта към мазето. Отваряш с лоста, а аз през това време ще викам пред къщата, за да заглуша, ако се дигне шум.
 - Добре, бате! Дай фенера и лоста,  и отивай.
 - Перални купуваме, радиатори, акумлиращи печки, пуржини, почистваме мазета, плаща-а-а… Телвизори купуваме, стари мебели, цветни метали, хладилницииии- и…
 - Бате, бате, дай да си ходим! Язък ни за труда!
 - Що бе, к’во стана?
 - Ела и ще видиш!
 - Ощипи ме Кадри, защото не мога да повярвам!
 - Аз нали ти разправям да си ходим?
 - Книги! Тоя дъртак цял живот е събирал книги! Господи, колко са много! Ето значи, защо никой не влиза в къщата. Ами то няма к’во да се вземе! Кой ще ти чете книги? Във века на компютри, сателит и телевизия ще седне някой да си губи времето с книги! Абе, тоя дъртак не е ли слушал за маркетинг и сондажи? То бива нищо да не разбираш от икономика и мениджмънт, ама това неговото си е чиста простотия! Парите, Кадри, трябва да се влагат и да имат възвръщаемост. Ето, например, вземи Рокфелер –започнал е от една ябълка и станал милиардер!
 - Ами,  да започнем и ние така бе,  бате? Ще откраднем една касетка и…!
 - Кадри, Кадри! Опитах, ама не става. Вероятно онази ябълка е била на самата Ева.
 - Сетих се бе, бате! Хайде да ги дадем на изкупвателния!
 - Ти луд ли си, бе! Изкупуват хартията за четири стотинки на килограм!. Искаш за пет лева да ни окошарят ли?
 - Тогава да занесем на Айшето?
 - Кое бе? Онова лудото – на Мустафа? Дето искала да учи и да ставала учителка?
 - Ама то вече е в седми, бе бате!
 - Ето докъде води демокрацията, Кадри. Нямаш право да си биеш детето. С пръчка да го съветваш – пак нямаш право! Подсъдимо било. А като не влиза в правия път, к’во ще го правиш, а? Майка му вади на ден колкото месечната заплата на един учител, ама се иска работа. Да бръкнеш в чантата с двата пръста и да й вземеш парите при затворено портмоне -това си е майсторлък. Не иска да й вземе занаята и това е! А занаята й е златен! Ако почне отсега, за тридесет години стаж ще има и нова къща със сателит, обзавеждане, кола, а може би и дюкян, пък и децата си ще устрои. А тя, да учила! То ако беше келепир, научните работници нямаше да стачкуват. Тя да не си мисли, че майка й цял живот ще я храни! Ето, жената искаше на гурбет в чужбина да ходи, ама заради нея обикаля из пловдивските улици за някакви си двеста лева на ден. А друго си е петстотин евро на ден,  нали?
 - Ама тя не можела, бе бате!
 - Какво? А ония отгоре  да не би да можеха? Ставаха министри и депутати без пукната пара и за две-три години си направиха хотели. От заплатата било! Ами то един хотел, ако струва петдесет хиляди, и аз ще си направа такъв. Не могат ме убедят в това мене, въпреки това с труд и упоритост всичко се постига. Желание се иска! Е, разбира се и талант, но с времето и той се придобива. А тя, всичко наготово. Майка й да вземе да похарчи сума ти пари за учебници и дрехи! Ами, к’во ще ядете, бе хора? Ето как животът ги принуждава да припечелват незаконно. После  циганите виновни! Гладна мечка хоро не играе!
 - Ами ние, бате, к’во ще правим?
 - Ще изберем някоя книга, поне на Айшето да занесем.
 - Ех, бате, колко си добър! Ами аз като не знам да чета, к’во ще правя?
 - Ще стоиш на пост! Колко пъти ти казвах, че без образование не можем да пробием в европейския пазар. Ама ти: ”Не искам да уча!” Поне четвърти клас да беше завършил като мен, пак някакъв авторитет щеше да имаш, а то…
 - Добре де, добре! Аз отивам на пост. Ами, ако случайно ни спипат на излизане?
 - Не се притеснявай. Ще кажем, че искаме да се интегрираме в обществото. Никой няма да ни арестува за едни книги. Пък, ако стане, ще ги съдим в Страсбург. Най-много да ни помислят за луди. Ще интерпретираме. Хайде, отивай!