Притча за Самовлюбеният

Единствената „дарба“ на Самовлюбеният е да мрази.
 
Веднъж при Мъдреца дошъл един младеж, с молба да бъде негов ученик. Мъдреца го познавал, като гуляйджия, пияница и развратник, който не уважавал не само възрастните хора, но и родителите си.
 -Учителю, искам да бъда ваш ученик. Искам да бъда мъдър като вас.
 -Това може само да ме радва, – отвърнал учителя – но аз те познавам като невъзпитан и буен младеж. Ще можеше ли да преодолееш своите слабости!?
 -Че какви слабости имам аз!? Правя това, което правят и останалите младежи! Сега ни е времето!
 -Но другите не пожелаха като теб, да търсят мъдростта! Ако не познаваш своите слабости, как ще ги преодолееш!? И занапред ли смяташ да продължаваш по този път, на пиянства, разврат и да не уважаваш никого, та дори и родителите си!?
 -Учителю, защо ме караш да намразвам родителите си!? Не съм очаквал това от вас!
 Учителя се усмихнал и казал:
 -Живял някога един младеж. Млад, буен, работа не хващал, но в гуляите бил пръв. Както можело да се очаква, задлъжнял на много хора. Но един от тези, на които дължал пари, отишъл при родителите му и им казал за задълженията на момчето към него. Случило се така, че бащата починал скоро след това и гуляйджията обвинил човека, че е причинил смъртта на баща му. Изправили го на съд. Какъв е бил отговора на съдията, според вас младежо!?
 -Би трябвало да осъдят този който е разказал за задълженията на младежа пред родителите. В противен случай бащата щеше да продължи да живее.
 -Грешиш младежо, съдията наказал гуляйджията за два месеца със строг затвор.
 -Не може да бъде! – троснато отвърнал младежа.
 -Ти няма да го разбереш, защото си самовлюбен. Смяташ, че светът се върти около теб. Ти не забелязваш никого освен себе си, а най-малко усещаш техните тревоги и страдания. Аз не те карам да намразваш родителите си, както твърдиш. Ти вършиш това и както гуляйджията, не го осъзнаваш. Доста е късно в този живот да помъдрееш. Може би в някой друг живот, ако се срещнем и си се променил към добро, тогава бих те приел за мой ученик. Сбогом, младежо.