Катастрофа

Само децата гледат на по-нисшите същества като равни с равни.


Всичко се случи мигновено. Колата пред мен бе минала над котето без да го нарани. Неразбиращо трагедията на своите действия, то продължи своето движение и излезе на уличното платно, точно срещу мен. Не ми оставаше нищо друго, освен да го прегазя. Набих спирачки, свих волана настрани и се забих в една от паркираните коли пред блока. Детето, което се бе заиграло на задната седалка и не очакваше моята маневра, изведнъж се разплака.Нямаше никакво нараняване и само стреса бе причина за да се разреве.
-Тате, какво стана!? -Питаше ме на пресекулки, като от очите й се стичаха порой от сълзи, което ми напомни за една снимка на Ниагарския водопад.
-Нищо, нищо, миличка. Малка катастрофа.
-Защо!? Защото не си внимателен на пътя ли!?
Да, бе запомнила перфектно репликите на майка си. Изведнъж ми стана смешно от този неин почти катаджийски въпрос. Притиснах я до себе си, за да се успокои и целунах наводнените й бузки.
-Аз внимавах като карам, ама всичко стана заради онова улично коте.
-Кое коте?
-Онова малкото, което току що се навря под ударената кола.
Очите на дъщеря ми засияха от радост. Сълзите секнаха изведнъж като летен дъжд. Надупи се и измъкна котето изпод колата. А то бе толкова мръсно, че веднага изпоцапа дрехите на детето.
-Ето сега, майка ти ще ти се кара! Махни това мръсно коте от себе си! Виж на какво заприлича!
-Тате, -Обърна се тя към мен, сякаш моите съвети се отнасяха за някакъв съвсем различен човек. Притискаше котето към себе си и нежно го милваше по главичката. А то мърдаше ту едното, ту другото си ушенце и сякаш нарочно, за да ме ядоса, още повече се навираше в дъщеря ми. - може ли да взема котето у нас? Всички деца в нашата група си имат домашен любимец, само аз - не.
-Ти да не си полудяла!? Само да го мерне майка ти и ще изхвърли не само котето, но и нас двамата!Да не искаш да спим в мазето!
-Ако ми разрешиш, обещавам, че няма да й казвам за катастрофата.
-Брей, каква хитруша си станала! Май адвокатка ще те правим. Виж какво, аз казвам НЕ, а ти прави каквото си искаш. Колата за два-три дена ще се оправи, а котето ще трябва да го гледаме години наред. Само след седмица и ще ти мине мерака. Познай кой ще се грижи после за него!?
В този момент съседа, който бе станал неволен свидетел на случилото се, се приближи плътно до мен и ме погледна със страховит поглед.
-Какво направи бе, Иване!? От толкова коли, баш моята ли нацели!? Не се научи да караш, мамка му!
Започнах виновно да описвам случилото се, докато той разглеждаше нанесените щети по двете коли, като мърмореше нещо под носа си. Стори ми се, че донякъде остана доволен, защото повредите по по моята бяха много повече от тези нанесени върху неговата. Малко поуспокоен вдигна глава, присви очи и през зъби изстена:
-И ти заради едно миризливо коте, помля две коли! Една заплата няма да ти стигне, за да ги оправиш! Ти ум имаш ли!? Ако зависише от мен, всички тези бълхарници щях да ги избия. Попадне ли ми някоя на улицата, изобщо не се церемоня, минавам през нея без никакви угризения на съвестта.
Спря за миг да запали цигара и продължи:
-Кога ще ги караш на тенекеджия?
-Мисля, че е хубаво още сега да ги закарам. Само да оставя дъщерята в къщи и тръгвам.
-И не се бави, че без кола...
-Разбира се. Знам. Отивам.
Съседа ми подаде ключовете за колата, поклати глава, вероятно за да ми покаже колко съм лекомислен и глупав и се затътрузи към къщи.
-Тате, чичо Васко иска да убие всички котки на света, нали?
-Не вярвам, момичето ми. Само така си говори, защото е ядосан за колата.
-Тате, добре че катастрофира, че да си имам и аз домашен любимец.
-Това не го казвай на мен, а на майка ти. Само като ти викне и сама ще го изнесеш на улицата.
-И ти викаше отначало, ама се съгласи.
-Аз съм се съгласил!?
-Ами да. Щом не искаш да се убиват котки, значи искаш да ги спасиш. Това означава, че си съгласен с мен да спасим това коте.
-А, не! Това изобщо не съм казал! Тези не ми минават на мен! Как го извъртя само, адвокатката му с адвокатка!