Пейка

Човек се радва на доброто си дело, независимо че хората понякога приемат Доброто като даденост.



 
-Бай Асен, пак наднича от двора! Какво толкова гледа на тази спирка!? Чакат си хората, а той все да види, да не изпусне нещо!
 
-Димо, когато не ти са ясни някои работи, не говори празни думи! Знаеш, че бай Асен нито клюкарства, нито се занимава с чуждите работи.
 
- Тогава, какво все наднича от оградата!? Чакат си хората автобуса, а той…
 
-Спри да дърдориш! Помниш ли преди години, че се молихме на кмета, пейка да направят на спирката и навес, че хората да седнат, когато чакат автобуса и да се приютят някъде кога вали дъжд.
 
-Е, и!? Нали направи!
 
-Направил той…грънци! Бай Асен ги направи.
 
-Така ли? А аз си мислех…
 
-Димо, мисленето комай не ти се отдава! Сега бай Асен не гледа хората, които чакат. Изобщо не се интересува от това. Той се радва на труда, който е положил. Радва се да вижда хора, седнали на неговата пейка и как се крият от дъжда под неговият навес. Разбра ли сега!?
 
-Ами то и аз да направя една пейка…
 
-Направи! Че поне да разбереш и ти нещо от чувствата на Човека!