Мъгла

Душевният мир на хората е различен и не трябва да изискваме от тях, да приличат на нас.
 
-Това очаква всеки, който се възпротиви на моите решения. Капитана съм аз и няма да позволя бунтове на борда. Ясно ли е!?
 
Пиратите гледаха полюшващото се тяло на мачтата обхваната от страх и неприязън към капитана. В очите на някои от тях, можеше да се види закана за отмъщение, а в други безразличие. Последните бяха стари войни, посрещали и изпращали Смъртта години наред. Знаеха, че капитана никога не ще ги подведе. Вярваха му, колкото и жесток да беше. Някои от тях бяха натрупали достатъчно злато в каютите си, за да започнат нов, праведен живот, но не можеха без солените пръски на морето, нито без възбудата от абордажа*. Други бяха пропиляли делът си на комар. Утре, след като спуснат тялото на обесения в дълбините на морето, капитана щеше да разпредели имуществото му на екипажа. Това щеше за бъде горчива радост. Никой не се радваше на такава придобивка, защото някога можеше да се случи и със самия него. От скупчените на палубата се носеше зловонна миризма. Дрехите им бяха мръсни, разноцветни и сплъстени от нечистотии. Не ги перяха, защото затова бе нужен сапун, но никой не се сещаше за това, когато превземаха корабите. Достатъчно беше да подменят старите с тези
 на загиналите им врагове. И така до следващото нападение. Миришеха ужасно, но за сметка на това бяха накичени с всевъзможни накити, които им придаваха по-скоро смешен, отколкото красив вид. Само капитана бе винаги обръснат и чист. Но за пиратите това бе скоро повод за присмех, отколкото за пример. Някои казваха, че бил от благороднически род, отхвърлен от близките си. Други, че бил капитан на холандски военен кораб, който превзел и превърнал в пиратски. Всъщност никой, нищо не знаеше за него.
 
-Прибирайте се по каютите, че утре ни чака тежък ден. А ти юнга**, – обърна се внезапно към мен – отивай да спиш, че те чака кучешката вахта***. Вероятно френската шхуна**** е наблизо. В тази мъгла може даже да се блъснем в нея, ако не си отваряш очите. Ясен ли съм!?
 
-Да, капитане. – вдигнах ръка за поздрав и се прибрах в каютата си, за да поспя до полунощ.
 
Платната се бяха отпуснали от пълното безветрие. Часовете минаваха бавно. Очите все повече започнаха да ме болят от напрегнатото взиране. Горяха и за сън. Часове се въртях на нара, но така и не можах да заспя. Може би защото бях превъзбуден от екзекуцията. Сега в непрогледния мрак все повече се унасях в дрямка. Загасените фенери придаваха някаква призрачност на кораба. Винаги го правехме, когато трябваше да нападнем търговски кораб. Дрехите ми бяха пропити от влагата. Стана ми студено. Беше безсмислено да държа руля*****, защото корабът не помръдваше и педя. Свих се на палубата, за да сгрея тялото си и съм заспал.
 
-Стани – стреснат се събудих от нечий глас. Някой ме буташе по гърба.
 
-Любомир Георгиев, стани и повтори въпроса ми!
 
Изправих се. Въпрос! От къде да знам какъв въпрос ми е задала госпожата!? Класът се превиваше от смях.
 
-Както винаги спиш в часовете ми. Литературата е най-важния предмет. Тя оформя характера на хората и ги прави по-благородни. А ти-спиш! Нищо не става от теб, Любомире, нищо! Тънеш в мъглата!
 
А аз взех, че станах писател, но така и не успях да изляза от мъглата!?
 
*         Абордаж – превземане на кораб
 
**       Юнга –все още млад моряк
 
***     Вахта – дежурство на руля, за водене на правилен курс на кораба. Кучешка вахта – в холандските морски термини, вахта от 00.00 часа до 04.00 часа
 
****   Шхуна – бърз търговски кораб
 
*****Рул – корабно кормило