Спiврозмовницi

Станка Пенчева

Слухаю тишу.
І тиша мене слухає -
аж до потріску кисню
в альвеолах,
аж до шумовіння думок
в тайничках мозку.


І поки мовчимо,
нашорошуєм вуха назовні, де
без шуму бушують і киплять протуберанці,
безмовно викругляється біль у перлині,
ніжно проходить живчик у яйцеклітину -
де
і малесеньке і найвеличне лучається
зовсім беззвучно.

Мовчимо та слухаєм. Нарешті
каже тиша:
- Колись ще знову поговорим!

-----
СЪБЕСЕДНИЦИ

СТАНКА ПЕНЧЕВА

 Слушам тишината.
 И тишината слуша мен -
 чак до пукота на въздуха
 в алвеолите,
 чак до шумоленето на мислите
 в мозъчните тайници.

 Както си мълчим,
 надаваме ухо навън, където
 без шум бушуват и и кипят протуберансите,
 безмълвно се закръгля болката във бисер,
 прониква нежно сперматозоида в яйцеклетката -
 където
 и малкото и най-голямото се случват
 съвсем беззвучно...

 Мълчим и слушаме. Накрая
 тишината казва:
 - Пак ще си поговорим някой път!