Окъс н ели разкази-4 Зимни мисли

         Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам…А! Да! Ей го, де е преместено! Но, сега няма да се връщам да  го взема!
Качвам се полека нагоре към вратата на плевнята, като се държа здраво за парапета от ритловици, който обгражда и терасата, направена от талпи и особено харесвана за всички видове игри…
Дядо заръча „да туря на стоката” и затова отивам да отворя капака горе в плевника и да спусна сено в яслите на кравата и овчиците и козата, затворени в дама. Той е разположен на „първия етаж”, изграден от каменна зидария, а отгоре изцяло от дърво е плевнята, дето цяло лято се пълни с изсушено сено. Дворовете в планината са малки обикновено и затова все си мисля, че подредбата затова е такава –да се използва всяко местенце.
А плевните-рай за такива като мен! Тука може да намериш всичко, що ти душа иска-от ръждясали пирони, прибрани в някоя пробита „чингова” паница, до пресни яйца в полога на кокошарника, устроен до дама-от долната му страна, до кочината на прасето…Тя сега е пуста, нали Коледа отмина….
Вдигам капака и пускам в яслите дъхавото сено, което дядо е примесил с малко слама още вчера. От долу се чува как кравата и теленцето започват да придърпват сеното…Сега и на овчиците-по-малко (така ми е заръчано) …И готово!
Сега мога да се огледам наоколо… Колко интересни неща има тука! Един стар сандък е прибран в далечния ъгъл…
Уф!!! Сега пък баба ме вика! Трябва да слизам, значи!
А навън е бяло….
Дали ще ме пуснат следобед до реката?
Б.Калинов
08.01.2012г.
Пловдив
Художник: Б.Калинов "Зима"-комп. рисунка