Родословно дърво

Един живот никога не стига, за да опознаеш себе си.


Срещнахме се случайно. Не бяхме се виждали повече от тридесет години, но все пак се познахме. Като едни от най-буйните в класа, лудориите, които правихме бяха скрепили трайно нашата връзка. Седнахме в близкото барче, за да научим нещо повече за другия през изминалите години.
-Какво правя ли!? Пенсионерски живот. Ходя от време на време за риба, обикалям магазините и играя карти пред блока, когато се съберем четирима. Нищо особено. Нали сме на финалната права, чакам да скъсам лентата.
-Дано да не е много дълга тая права. – подкрепих черния му хумор.
-Дано. А ти какво правиш по цял ден? Дай да отидем за риба като се позатопли.
-Данчо, никакъв рибар не става от мене. Веднъж бяхме на един язовир с приятели. Едвам ме замъкнаха натам. Дадоха ми въдица и се пръснахме по на тридесетина метра. След няколко часа се събрахме да за разгледаме улова. Бяха наловили каракуди, алай, червеноперки и мряна. Когато погледнаха в моя сак, всички се спогледаха мълчешком и започнаха да се смеят.
-Казах ти, че не съм рибар. Гледам ги и недоумявам за какво е този смях. А те не спират и почти изпопадали по поляната си говорят едни на друг: „Че то и слънчеви имало! Някой да е уловил слънчева?“ „Не сме.“ – отговаряха другите. - „Те всички при него са ходили.“ „Да му дадем от нашите, че само котката ще разбере, че е ходил за риба.“  Та такъв рибар съм аз. Пишман.
-Късмет. Е, добре де, с какво се занимаваш тогава по цял ден?
-Чета, ходя из планините, ама в последно време си правя родословно дърво. За поколенията. Да знаят какъв е корена им. Та се обаждам на роднини, събирам снимки, сканирам, подреждам и прочее. Трудна работа.
-Знам, знам.
-И ти ли си правил родословно дърво?
-Да, за съжаление.
-Е, ти пък, „за съжаление“! Вярно е, че работата е трудоемка, но си заслужава.
-Мислиш ли?
-Какво искаш да кажеш с това: „Мислиш ли?“
-Преди години и аз започнах да правя родословно дърво. Събирам като тебе снимки, ровя се из стари скринове на роднини, молби, колетни пратки, после връщам, питам и разпитвам оцелелите баби и дядовци, за този за онзи мой роднина. Знаеш как е. Минаха няколко години и един мой далечен братовчед ми казва, че имал родословно дърво. Зарадвах се, защото щях без много труд и за кратко време да попълня празните места. Помолих го да ми прати копие от него. След една седмица, родословното дърво пристигна и аз с треперещи от вълнение ръце разгръщам огромният лист на масата в хола. Започнах да търся моето има, за да тръгна по-лесно назад във времето, а и да допълня липсващите клони. Търся, търся и накрая го намирам. Помня, че името ми бе написано на един пречупен клон „Данчо”, а отдолу в каре добавено „осиновен”. Приплака ми се. Да не знаеш всъщност кой си. Така се случва понякога. Татко и мама отдавна не са живи, за да ми кажат истината. През цялото време съм правил чуждо родословно дърво.