В мрака

Любовта бяга от тези, които са обсебени от властта и парите.               

-Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя.1 Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя. Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя. Господи….

Светлината на факлата го изведе от унеса и той отвори очи. Извърна глава към човека, на когото все още не можеше да види лицето. Непознатият подаде ръка на молещият се, за да се изправи.

-Готов съм. Водете ме. – промълви старецът.

Знаеше, че този ден все някога щеше да дойде, въпреки бледите надежди, че ще бъде помилван. Една година в мрак и влага бе напълно достатъчна, за да предпочете смъртта пред живота, на който бе подложен.

-Не съм аз този, който ще те погуби. Дойдох, за да ти дам живот.

-Само господ може да реши дали ще живея или не.

Непознатият само се усмихна и не отговори.

-Защо си дошъл тогава!? – продължи старецът.

-Да си поговорим, Евтиме2.

-Да си говорим!? Аз не те познавам! Кой си ти, човеко!?

-Ако човек знае какъв е всъщност, това значи че се е ограничил в мисленето, защото и до смъртта си ние не знаем кои сме и защо сме родени. Можем само да предполагаме.

-Умно говориш, човеко. Монах ли си?

-Не, но можеше да бъда такъв, ако не бях толкова любопитен за света.

-Да не си богомил3!?

-И такъв можеше да бъда, ако душата ми не търсеше още и още.

-Значи все пак си християнин.

-Мислиш, че християнина е по-различен от мюсюлманина4!? Не се ли оценява човек според делата му!?

-Значи си мюсюлманин! Предал си вярата!? И си дошъл тук, за да ми предложиш живот срещу измяна на вярата! Мислиш ли, че имам за какво да си говоря с един предател!?

Мъжът свали качулката на ямурлука, измъкна косите си от него си и седна на дървената пейка. Независимо, че бе на средна възраст, косите му бяха почти бели, дори жълтееха на слабата светлина. Спускаха се зад раменете, като се разстилаха над широкия му гръб.

-Няма никакво значение какво мислиш за мен. Когато някой разделя човек от човека и не го оценява според делата му, а според своите виждания, той винаги греши и преценява другия неправилно, а и го обвинява неоснователно. Ти смяташ исляма за противна и по-низша религия и затова искам да те попитам, Евтиме, когато царете приеха исляма5, каза ли тези думи, които каза на мен и на тях!? Опита ли се да ги спреш и да се откажат от царството си и богатствата си в името на християнството!?

Старецът не отговори на въпроса и непознатия продължи:

- Не, нали!? Защото страхът не ти даваше смелост, за да го направиш. Предпочете да се свиеш в себе си, да затвориш очи и да повтаряш молитви за своето спасение. Властта ни е дадена от Бога, за да създаваме добро в негово име, а не да унищожаваме вярата в доброто.

Непознатият изчака миг, но отново не получи отговор от стареца.

- Царе и властници понякога решават съдбите не само на отделния човек, а и на цели народи. Ако делата му са в името на доброто и народа погине, то и делата му и смъртта на загиналите е благословена. Но когато смъртта застига народа в името на някакви лични облаги, то греха виси на врата на властника, а народа е мъченик. Ти стори добро, като отвори вратите на Търновград и спаси хиляди от смърт, защото слабият не се бори със силния, а изчаква сгоден момент, за да възвърне свободата си. Мъртвите нямат този шанс. Те просто преминават в друго време, което ще ги подложи на други изпитания.

Старецът се изправи бавно. Година това негово решение терзаеше душата му. Дни и нощи потънал в мрака на тясната си килия мислите терзаеха душата му. Правилно ли постъпи тогава или не. Искаше да сподели с някого мотивите си, но нямаше с кого. Сега му се отдаваше случай, но искаше това да стане на всеослушание, а не пред някакъв непознат и то мюсюлманин.

-Когато видях, че другите крепостни стени се отварят изгубих надежда, че можем да бъдем спасени. Три месеца6 чаках царя да докара помощ, но той така и не се появи. Хората умираха от глад и жажда. Виждаха как съгражданите им, които бяха се предали, останаха живи и дори не разрушиха домовете им, а тези, които се съпротивляваха, когато неверниците успяха да превземат, избиха и изгориха домовете им, защото бяха дали много жертви за това.7 Тогава възроптаха: „Не искаме да умираме като мъченици!” – крещяха те - „Гладни сме! Жадни сме!”. Въпрос на време беше вратите да бъдат отворени. Голям грях сторих! Понякога е по-достойно да умреш, отколкото да си жив на всяка цена.

-Това е вярно, ако си придобил божествената мъдрост и твоята смърт ще е в името на доброто. Дори една едничка мисъл, че тази смърт е за своето тщестлавие, обезценява саможертвата. Борис8 изби хиляди, за да наложи твоята вяра, но в името на саркта9 ли го стори или да запази себе си на трона!? Лабас10 водеше непрекъснати войни и погуби хиляди войни, но не за да защитава земята си, а за да стане кесар и да завладее Византия! Петър11 предаде страната на ромеите си, за да запази себе си, а не родината. И двамата царе12 използваха наемна мюсюлманска войска, за да водят войни помежду си. Та самият ти видя как градът ти бе обсаден не от редовна войска, а от християнски13  във вените им, на които тече българска кръв. И всички тези войски са предвождани само от шестнадесетгодишният Сюлейман14 и охраната му. В името на саракта ли поведоха войските си срещу твоите братя или поради страха, че ще загубят властта и имотите си?

-Да, вярно говориш, но ако Борис не бе избил хиляди, щяхме да сме още поклонници на Тангра15.

-Може би.

-И нямаше да сме приети от света.

Мъжът се разсмя.

-Евтиме, ти си стар човек, а още гониш вятъра. Кога беше силна България!? Когато бяхте независими и непокорни. Всички се страхуваха от вас, а вие от никого. Къде остана справедливостта и уважението!?16   В името на властта и парите забравихте любовта! Брат, брата си погубва, за да забогатява.17 А за народа си се сеща, едва когато трябва да се взимат данъците. Като си чел свещените книги на нашите колобри18, богомилски книги, Тората19, Корана20 и други свещени писания, не разбра ли, че във всички идеята е една и съща – вяра в Бога. Дали той ще се казва Тангра, Яхве21, Аллах22 или ще е безименен, целта е една. Човекът усложнява сам тази цел, като слага допълнителни изисквания за постигането й, като по този начин допринася за появата на ереси. Човекът никога не е истински религиозен. Изпълнява религиозни обреди само, защото се страхува от Бог. Той е вярващ, но само в Бог. Дори не иска и да знае името му. Ако ти му кажеш вярвай в Иисус23 – няма да го направи с душата си, не защото не може, а защото не обича нещо да му се налага. Ако днес паството ти прави метани и не се кръсти, е не защото е приел исляма, а защото вътрешно вярва, че Бог е един за всички и е без значение, коя вяра ще изповядва сега. Дори се кръсти, когато е сам и изпълнява християнски ритуали, които преди е отказвал да ги изпълнява, защото не знае на кой Бог да вярва. За него най-важното е да е жив и да продължи съществуванието си.

-А достойнството!?

-Достойнството, Евтиме, е в нашите дела и думи. Нима смяташ, че един ревностен християнин е по-благ от неверника, без да си претеглил що са сторили в името на доброто!? Да те попитам аз тебе: Ти що стори, та да помириш нашите царе и да не водят братоубийствени войни!? Нищо, нали!? Ще кажеш: „Те са царе, а аз църковен служител!” Ти беше патриарх24, ти можеше да направиш много, за да избавиш народа от немотия и смърт, но ти си гледаше църковните дела и спокойствието, като от време на време съчиняваше жития на светии. Живееше в разкош и в злато. Че защо да си разваляш спокойствието!?

Старецът мълчеше.

- Сам си свидетел, че народа без съпротива приема исляма. Да ти кажа ли защо? Защото не вярва в добрите намерения на царете и господарите си. Десет дни в месеца той трябва да оре, да жъне, да го пече слънцето и да го вали дъжд, за да даде своя дан на господаря, царя и патриарха. А османлиите искат десятък. Само три дни в месеца. Кой е по-алчен, българина –господар или мюсюлманина-поробител!? Защо трябва да умре и да бъде верен на теб, когато ти нищо не си направил за неговото благо!? Дори напротив! Сега, когато ще има повече блага, сиромаха започва да вижда някаква светлина. Ще има възможността да се развива, да даде ако може някаква възможност в живота на децата си за по-добро съществувание, да има време за себе си, Радостта да навести и неговият дом. Ще има дори време да поседне и да направи равносметка на делата си. Роба става малко по-свободен. Това никога не е било в поколенията му и неговите деди не са и се надявали на това. Защо!? Заради алчността ви, Евтиме! Когато ти си постил, за собствено удовлетворение, народа е постил по принуда. Когато си повтарял молитвите, си мислел само за своето спасение, а не на народа. Саможертвата в името на чуждото благо се възнаграждава. Ако бе умрял от ръката на царя, за да защитиш народа си, тогава има значение твоята смърт. Но ти се страхуваше, нали!?

-Да, страхувах се. Живеем в тежки времена и живота на човека е без значение. Смъртта не напуска саракта ни.

Старецът въздъхна тежко и наведе глава.

-Времената, Евтиме, винаги са тежки, защото тези които са на трона ги правят такива. Борят се за власт и злато, на гърба на народа си. Какво ти тежеше на тебе!? Помниш ли защо императора25 те заточи на остров Лемнос26? Защото те смятаха за еретик27! Въпреки, че не бе съгласен с това им твърдение, все пак го доказаха, колкото и невероятно да звучи за теб. Това е защото с бедните си човешки разсъждения имате наглостта да изявявате мислите божии, да решавате какво е мислил той, да насаждате в главите на народа ваши идеи и ваши решения, които сте смятали за прави, а всъщност сте заразявали вярата на хората с отрова28. Религията е само стъпало към вярата. Човек може да е прескочил това стъпало, но да е по-праведен и от тези които са стъпили на него. Тогава прие тежко тяхното обвинение, но не се поучи от това, защото няколко години по-късно, осъди и изгори писанията на богомилите29, като ги обвини в ерес. Нима бе достойно това и в името на Христа ли го направи!? Еретични били! Еретични, защото с нищо не допринасяха за твоето забогатяване, Евтиме! Били вярвали в друг бог!? Не е вярно това! Вярват в твоя Бог, но не вярват нито в теб, нито в господарите им. Нима се стремяха към слава и богатство!? Нима не уважаваха човешките добродетели!? Ти искаше добро, но вършеше зло, а те никому зло не сториха. А ти ги гонеше,Евтиме! Кой е по-праведен тогава!? Ти или те!? Когато Павел30 е проповядвал в саракта31, новата вяра са приемали робите и бедните. Знаеш ли защо? Защото не са вярвали вече в Тангра. Търсили са нов Бог, който да чуе молбите им за спасение. Надежда. Нима си по-различен от тези, които те изпратиха в изгнание някога!? Сега тези, които ни завладяха ще изгорят твоите. И ще е справедливо според тях, защото в техните очи християните са неверници. Книгите са историята и мислите на хората. Да унищожиш книга е равносилно да убиеш много хора, да заличиш с лека ръка миналото им. И ти стори това, Евтиме!

-Прав си човеко. Сега, толкова години след тези клади си мисля, че може би по-правилното бе, да не бъда толкова краен. Имаше много решения и възможности, но аз избрах силата, а не трябваше. Може би отказа да защитават саракта от нашествениците и безсилието на царете ме принудиха да действам по този начин, а не любовта към вярата.

-Радвам се, че мислиш така, Евтиме, но е твърде късно. Има неща, които не са поправими. И не в предаването на Търновград е грехът ти, а в тези дела, които ти изброих. Човешко е да се сгреши, но е нечовешко, ако човек не си признава греха или го повтаря. Не съм дошъл случайно при теб. Ти бе верен, но наивен божи служител. Не бе добър пастир и сега стадото ти е пръснато, плячка за разбойници и вълци.

-Да не би ти да си….?

-Замълчи, Евтиме! Знаеш много добре мюсюлманските закони. Ще те принудят или да приемаш исляма или да се простиш с главата си.

-По скоро ще умра, отколкото да предам вярата си. Ако го направя с какви очи ще гледам хората след това!?

-А с какви очи ги гледаше преди!? Не вярваше, че ще дойде този ден и си мислеше, че вечно ще решаваш съдбите на хората, нали!? Затова казвам: Живей. Ще виждаш слънцето. И хората ще виждаш, но както сам искаше, ще доживееш дните си в мълчание с тях. Аз ще бъда до теб, за да ти напомням за греховете ти, защото както разбирам не ги разпознаваш. Властта и парите са те направили сляп за истината.

-Ти ли си това Господи!?

хххххх

Двамата войници се споглеждаха, накланяха чалмите си и не вярваха на очите си. Съвсем сам в килията си, старецът разговаряше разпалено с някакво видение.

-Не е добре с разсъдъка. Говори си сам32.

-И на мен ми се струва така.

-Да вървим тогава и да кажем на пашата33.

1.Исусова молитва. Приета от исихастите като начин на самовглъбяване. Изпълнявала се е часове наред, докато се стигне единение на молещият се и Бог.

2.Евтимий –/род. 1320-1330 – поч. неизв./ - патриарх на България в края на Второто българско царство

3.Богомил – Религиозна ерес, разпространена по българските земи през I в. от н.е.

4.Мюсюлманин - човек, който изповядва исляма , на арабски език думата: "муслим"(от която произлиза побългареният вариант-мюсюлманин) означава -"отдаден" т.е. "отдаден на Бога".

5. Ислям – религиозно учение, имащо за основа Тората при евреите, но впоследствие развито по свой универсален начин. За първи път поклонници на исляма по българските земи се говори още в VII в. от н. е. Цар Иван Шишман приема исляма около 1373 г. с името Сусманос, синът му -Александър е покръстен с името Искандер, а цар Иван Страцимир през 1377 г. под името Сарадж.

6. Столицата на Второто българско царство пада на 17.6.1393 г. Цар Иван Шишман през това време отива в Никопол, за да чака подкрепление от Сигизменд. Но той не може да се организира и не пристига. Поради враждата си Иван Страцимир не идва на помощ. В това време Баязид превзема Никопол, за превземането на Търновград поверява това на сина си. Сред войските на сина му

7. Търновград пада поетапно.

8. Борис – цар на българите /род. Неизв. – поч. 907 г./

9. саракт – старобългарска дума, която означава:територията, в която влиза една държава

10. Лабас –/Лабаш/ 893-927-цар на българите-след покръстването приема името Симеон, с което е известен.

11. Петър - цар на българите ( род. 912 г. или около 900 г. – поч. 29 или 30 януари 969 г.)

12.България е разделена на две царства и няколко деспотства, които често се съюзяват и водят непрекъснати войни помежду си. Търновско с цар Иван Шишман от 1371 г. до 1395 г. и Видинско с цар Иван Страцимир от 1356 г. до 1396 г.

13.Изпълнявайки васалните си задължения при превземането на Търновград се знае, че са взели участие войските на Константин Драгаш /сръбски владетел на Велбъждското деспотство/, Стефан Лазаревич /Сръбски владетел на Моравското деспотство/, Константин Балшич /Владетел на албанските земи/.

14.Сюлейман Челеби – вторият син на Баязид I, султан от 1402 г. до 1411 г.

15.Тангра –- върховен бог на кимерийските народи, съответно и на българите.

16. В „Готски топарх“ пише: “Те, българите, бяха някога най-справедливия народ на света и от всичко най-много уважаваха тези добродетели. И затова градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.”

17.След смъртта на цар Иван Александър в 1371, първородният му син Иван Страцимир напада и превзема Търновград. Цар Иван Шишман търси помощта на султан Мурад I и я получава. Иван Шишман отново е цар на Търновското царство, но вече и двамата царе приемат исляма. Във Видин е настанен османски гарнизон.

18. колобри - старобългарските жреци

19. Тора – свещена книга при евреите, позната като Петокнижие.

20.Коран – свещена книга на исляма.

21. Яхве или Йехова – върховен бог при евреите.

22. Аллах – върховен бог в исляма

23. Иисус -Иисус Христос или Исус Христос,[1] известен още като Иисус от Назарет или Иса (в ислямската литература), е едно от трите лица на Бога в християнството.

24. патриарх - върховна титла в християнската църква

25. Йоан V Палеолог – византийски император от 1341 до 1391 г.

26. Лемнос - гръцки остров в северната част на Егейско море.

27. еретик – противниците на исихазма ги осмивали, като ги наричали „пъпоумие“, защото, исихастите твърдят, че чрез своите упражнения и чрез особеното положение на телата си по време на молитва, те не могат да видят нищо друго, освен светлината около пъповете си.

28. Още в X в. Йоан Екзарх се е обявявал против знането. Според него, човек не само не трябва да се стреми да проумява, но и да открива повече от това, което е написано в Библията. Така църквата е насаждала мрак и невежество още по времето на „Златния век“

29. В старозаветната легенда „Видение Исаево” се споменава за 366 богомилски книги

30. Павел – апостол Павел /род. около 10 г. в Тарс – екзекутиран в 67 г. в Рим/– един от учениците на Христос.

31. Според богомилските книги, те /богомилите/ приели вярата „като слушали Павел“. Предполага се, че това е станало през I в., когато той е преминал през нашите земи.

32. Има предположения, че патриарх Евтимий е бил освободен. Законите им не дават това право, ако покореният не е приел исляма.

33. Паша – висш османски военоначалник