Марионетка1

Истинският приятел се познава по това, че ти вярва безрезервно,без значение от мнението на останалите.

  Бавно затвори книгата с очи вперени в нищото. Остави я на нощното шкафче, надигна се и седна на леглото.
-Господи, какво съм направил!- промълви ужасен.
-Петко, какво става? – попита разбудилата  се негова половинка. – Загаси вече тази лампа! Късно е. Утре си на работа. Стига си чел!
  Мъжът загаси светлината и в тъмното се отправи към хола. Включи компютъра и посегна към цигарите.
-Защо не спиш?
-Да спя ли!? Ти прочете ли разказа „Марионетка”?
-Разбира се. Нали първо аз я прочетох.
-И не ти направи никакво впечатление?
-В смисъл?
-В този разказ се говори за мен.
-Да бе! Това, че героят е с твоето име и ...вече разказа бил писан за него. Не ме разсмивай.
-Не е смешно! Никак дори!  Четеш книгите като реклама за козметична серия. Дори  споменаването му, че се занимавам с търговия на декоративни рибки, не ти е направило впечатление?
-Признавам си, че това не си го спомням.
-Предполагам, че е знаел какво ще се случи и го е пресъздал в разказ.
-Стига бе Петко! Плашиш ме!
-Не съм ти разказвал цялата история, защото мислех, че не съм направил нещо значимо, но сега…
-Плашиш ме с твоите недомлъвки. Разкажи ми , моля те!
-За мен историята започна преди два дни.Синът му дойде у нас и ми каза, че Лазар преди месец е получил исхемичен инсулт .Стана ми много мъчно за него. Умен човек и добър приятел беше. Казал му непременно да ме потърси и да ми каже, че непременно иска да отида на свиждане. Не ми е приятно да ходя по болниците, макар и на свиждане, но обещах на момчето и отидох. Взех малко плодове и сокове, за да не съм с празни ръце. Намерих го легнал в болничното легло, почти неподвижен. Поразпита ме за децата, за теб и работата ми. Говореше бавно и едва разбирах думите му. Следях устните, за да не пропусна нещо. Не помня как, но се изтървах, че не съм прочел още книгата му, но след като ти я прочетеш, веднага ще я започна и аз. Той отвърна, че нищо не е случайно. Не го разбрах какво искаше да каже, но се усмихнах сконфузено. После ми заръча да намеря един астронотус2 ,да го разрежа внимателно,да изкарам течността от жлъчката със спринцовка, да я сложа в шишенце и да му го донеса. Каза ми ,че цената е без значение и ще каже на сина си да ми заплати колкото трябва. Попитах го за какво му е тази жлъчка, а той ми отговори, че има рани по гърба от лежането и някаква санитарка му казала, че от тази жлъчна течност раните минавали за седмица. Учудих се на тази просветена санитарка, но си премълчах и му обещах да изпълня всичко както ми е казал. След два дни му занесох шишенцето. Видях радостта в очите му. Благодари ми и каза, че като отиде при Господ, ще каже най-добри думи за мен и ще направи всичко за да ми осигури едно местенце в бара до плажната ивица, за да се наслаждавам на загорелите мацки.
-Любовчия си беше Лазар. Бог да го прости!
-Приех думите му като черен хумор и му пожелах бързо оздравяване. Преди да си тръгна ми каза, че щели да го местят в друга болница и когато това стане ще ме осведоми чрез сина си. По-късно разбрах, че е починал.
-Признавам, че всичко съвпада с разказа, но когато го четох не правех никаква връзка, защото не знаех, че си ходил на свиждане.
-Помниш ли как умира в разказа?-попита Петко.
-Два дни по – късно той моли санитарката да отвори широко прозореца, че му е задушно. Когато тя го отваря и излиза от стаята, изкарва шишенцето, изпива течността и го захвърля навън.
-Два дни по-късно,разбираш ли?А защо? За да няма улики срещу мен. Премислил е всичко. Иска да се отвори прозореца. Защо? За да изхвърли шишенцето и никой да не узнае причината за неговата смърт.
-Искаш да кажеш, че се е самоубил?
-Точно така. И аз съм бил помощникът му. Марионетка!!!
-Боже!-потръпна жената.
-Виж какво пише в нета : „Приемът на жлъчка от астронотус-орално води до масивен инфаркт, без медицината да е в състояние да открие причината за това.“
-И мислиш, че той е описал предварително своята смърт?
-Ако намерим шишенцето, означава че е така.
-От къде ще знае, че ще получи инфаркт?
-Имал го е като вероятност. Все пак 60 % от населението на земята умира от тази болест. Планът му е бил предварително съставен.
-Но защо го е написал в разказ и ти е подарил книгата? Нали щеше да го прочетеш.
-Той и затова ме разпитваше, за да разбере дали съм го прочел. Може  да е имал и други планове, за да не е в тежест на хората при такова обстоятелство на нещата.
  Същата сутрин двамата намериха шишенцето под прозореца на болничната стая .
-Да го вземем и да го изхвърлим някъде, че току виж и друг е прочел разказа. Като нищо ще ме приберат. И тогава ще стане страшно.
-И в затвора може да те вкарат.
-Без да съм направил нищо с умисъл.
-Ще ти нося цигари.
-Ти си дръж устата затворена, че астронотусите се продават навсякъде!


1 . Марионетка – Човек, който действа изцяло по чужда воля
2 . Астронотус -  /Astronotus ocellatus/ -   Южноамериканска риба от рода на Цихлидите, достигаща до 35 см.