Дом на камне. перевод книги Н. Николаевой Гл. 6

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
 
                Шеста глава.

   За Андрей и неговите приятели таванът беше като втори дом. Там младежите се събуждаха понякога заедно с такива като тях, понякога сами. Това място беше за компанията нещо като щаб - квартира. С общи пари си купиха надуваем дюшек и в свободното от училище и работа времe лежаха на него, слушаха музика и си приказваха за това-онова. Андрей ходеше там по-често от другите момчета, защото отношенията с баща му не бяха добри. И всичко заради мащехата му. Когато майка му почина, баща му не стоя дълго сам, ожени се втори път, в техния апартамент се настани втората му съпруга с дъщеря си, година и половина по-малка от Андрей. Доведената му сестра носеше странното за момиче име – Шура.
Днес Андрей се събуди от доста неприятен шум .
                -Бягай - викаше Саша - те идват за тебе!
Защо трябваше да бяга и кой идва за него, Андрей така и не разбра. Но свикнал да се доверява на приятеля си, се затича, спусна се по стълбата, нахлупи качулката на якето на главата си, придърпа я над лицето си и спокойно, колкото бе възможно, излезе от двора. Тук имаше три изхода: eдин на улица Западна, покрай оградата на гробището, втори - от другата страна на гробището към улица “Генерал Тупиков”и трети - към улица “Гонгадзе”. Можеше и да заобиколи къщата и да завие към Индустриалния мост. От тези варианти Андрей избра за бягството си последния. Тръгна към контейнерите за боклук, правейки се на порядъчен гражданин, решил да си хвърли боклука. За тази цел взе оставения до от кого. В такава гадна, влажна сутрин беше най-добре да се събуди в къщи и както винаги, да изпие кафето. Сутрешното кафе помагаше на Андрей да се освежи, даваше му сили да стигне до банята и да обръсне от лицето си рядката момчешка брада. Отскоро на него, осемнадесетгодишния младеж, вече му се налагаше да прави това доста често. Още не беше свикнал навик да да се бръсне всяка сутрин, това му отнемаше време и сили, които и така не стигат. 
Но сега не ставаше въпрос за кухнята и банята и трябваше да бяга. Андрей бързо пресече виадукта, по навик преброи стъпалата на трамвайната станция и излезе на спирката. През това време пристигна и първия трамвай. Андрей влезе, седна до прозореца и се унесе в дрямка, докато не стигнаха до гарата. Когато се събуди напълно, си спомни вчерашната вечер.Беше срещнал приятел, с когото бяха лежали заедно в колонията за малолетни престъпници. Пиха бира, с която го почерпи приятелят му. После тръгнаха да се разхождат в Аквапарка. Андрей седна на една пейка да си почине, защото изведнъж се почувства зле и силно му се доспа. Когато се събуди, беше нощ и приятелят му го нямаше до него. Липсваха и всичките му пари от джоба на якето му и мобилният телефон. Добре, че имаше малко дребни в джоба на джинсите си. До станция Шулявска стигна с метрото, а оттам вървя пеша до дома, влезе в апартамента, искаше да отиде в банята и да се изкъпе. Главата го болеше, чувстваше се още сънен. В тъмното почти стигна до банята, когато изведнъж се чу глас от стаята на баща си. Това беше гласът на доведената му сестра Шура, симпатична шестнадесетгодишна ученичка.
- Пусни ме, не искам, пусни ме, ти казах. Всичко ще разкажа на мама, повече няма да мълча. Чуваш ли или да ти го кажа по-високо. Аз мога и по-силно да викам!
Отговор не последва, но се чу шум от боричкане, после нещо се сгромоляса на пода, а след това се чуха звуци, сякаш баща му затискаше устата на Шура.
Андрей не се намеси. Беше безполезно. Само при мисълта за това, което се случва в стаята на баща му в тъмнината на нощта, когато съпругата му е на нощно дежурство, коленете му се подкосиха и Андрей рухна на стола. Задавения стон на котенцето го накара да скочи. Котенцето спеше спокойно, когато върху него се стовари Андрей с цялата тежест на седемдесеткилограмовото си тяло. Той вдигна котенцето от стола и разбра, че малкия рижав нехранимайко повече никога няма да се събуди. „Трябва да отида да преспя на тавана, все едно изобщо не съм бил у дома - помисли Андрей - На сутринта сами ще се оправят” . Отвори тихо вратата и излезе от къщи, за да спи на тавана.