Дом на камне. перевод книги Н. Николаевой Гл. 7

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Седма глава.

   В Камъка живееше духът на святата планина Чимангуа. Казваше се Алкиона. Преди много векове той отказа да се подчинява на новия владетел на Ала –Мандер, отказа да дежури и да доставя чиста, органична енергия от човешки емоции в ПортАл. Твърде страшен беше коктейла, който искаха да активира и прехвърли. В състава му трябваше да влиза чиста органична енергия от емоции, получени от равни части „любов, деца, родители, сираци, измама, предателство, лъжа, вина”. Според човешките понятия в една чаша трябваше да се съчетаят свято и грешно. Алкиона не можеше да престъпи своите ценности, та той беше дух на святата планина. Заплашиха го, че ще го хвърлят на Земята, ще го затворят в камък и ще го лишат от захранване, ако не активира поръчките. Без захранване той никога няма да може да се върне в Родината си.
Така и стана. Сега Алкиона, бивш дух на святата планина Чимангуа, беше просто Камъкът, незнайно как озовал се в двора на къща, до магазина за хляб, в малко градче с нежното име Нежин. Много хора минаваха покрай Камъка, спъваха се, падаха, проклинаха го, но никой не се спря да поговори с него. Всички тичаха на работа, а след работа - за хляб. Никаква чистота нямаше в мислите им. Нямаше с какво да бъде направен коктейлът. Камъкът растеше, но духът в него не порасна, защото беше наказан с лишаване на захранване от родната планета. Алкиона се опитваше да говори с хората чрез мислите им. Но те или нямаха свободни мисли, или гласът на гладния дух беше прекалено слаб, никой не обръщаше внимание на Камъка, не се задържаше за по-дълго край него и не се вслушваше в неговото неясно мислено мърморене. Днес обаче явно беше неговия ден! Момичето му отговори.
- Каква ти планина, в нашия град няма планини, - мислено отговори Соня.
- Няма, но ще има, искаш ли да послушаш, аз всичко ще ти разкажа. Ако ти хареса, идвай при мен винаги, когато искаш, когато ти е трудно, аз живея тук постоянно и винаги ще те чакам.. Ще слушаш ли?
Разбитото коляно на Соня я болеше. Още й се гадеше, беше й срамно, лошо и противно след изпитото вино. Соня реши да поседи малко на камъка, да се вслуша в своите мисли, да си почине и като се стъмни, да отиде при Таня и да се приведе в ред.
- Хайде, разказвай! - помоли мислено Соня.
- Сега вашият град е разположен в равнина, но след няколкостотин години града няма да го има. Иди в библиотеката и прочети за кристалическия щит, който лежи под вашия град. Учените вече знаят това. Под земята растат планини, големи планини, а аз живея на един от върховете. Моята мисия е свещена, аз съм свързан с ПортАл. Аз мога да говоря с теб само мислено и то е, защото съм наказан за неподчинение на върховния владетел и като всеки противоречащ дух съм наказан с превръщане в камък.
Аз съм скован и не мога да използвам качествата на своята същност, мога да използвам само свойствата на камъка. Камъкът също мисли, разсъждава, расте. Интервалът на човешкият живот е около 100 години. Интервалът на мисловните процеси на камъка продължава хиляди години. Хората и камъните са съставени от едно изходно вещество, но се различават по скоростта на обменните процеси. Ние живеем в различни времеви потоци и затова хората не разбират камъните, но ние усещаме вашите мисли и говорим с вас, пазим информация за вас. Идвай при мене, така ми е самотно и скучно. Ще ти стана приятел и ще разговаряме, аз ще ти разказвам за моята планета, за онова, което се случи и което предстои, , това е толкова интересно.
Камъкът шепнеше и шепнеше в мислите на Соня. Стори й се, че коляното вече не я боли, болката в стомаха и гаденето преминаха. Стана й така топло и приятно, както отдавна не беше й се случвало. Момичето се успокои и започна да се унася в сън, все по-дълбоко и дълбоко...