Дом на камне. перевод книги Н. Николаевой Гл. 12

Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава дванадесета.
 Съученикът на Сергей - Олег Петрович Голован, обичаше да гостува на приятеля си. Сергей го покани да им гостува през почивните дни. Обеща му изненада. Олег и съпругата му Вера пътуваха до Киев с влак. Те обичаха да идват в столицата през октомври. Да се разхождат из Голосеевския парк, да слушат шумоленето на листата под краката си, заедно с приятеля си да си припомнят детството. Олег Петрович особено харесваше звука на падащите на асфалта великолепни киевски кестени. Още през студентските си години в Медицинския институт, Олег се влюби в улица Крещатик, на Владимирската планина. През лятото ходеше с приятели в Аквапарка. Добре, че по разпределение Олег попадна в Нежин, само на няколко часа с влак до Киев. В началото той мечтаеше да отработи задължителните три  години в Нежин, а след това да опита да се прехвърли в столицата. Обаче... Ожени се, роди му се дъщеря. Получиха жилище, устроиха се и любовта към столицата отиде на заден план. Той и в Нежин  се чувстваше добре. Прилична заплата, жена му работи заедно с него като операционна сестра, имат стабилна клиентела - може да се живее. А какво ли го чака на новото  място, където се стреми цяла Украйна?
Олег Петрович си купи вила, напълня, успокои се, в свободното от дежурства време отглеждаше нежински краставички и беше доволен от всичко. Два-три пъти в годината гостуваше на Сергей, през лятото почиваше при роднините на съпругата си в Гагра – всичко се движеше като по релси. Вилата си Олег Петрович  купи от една доста възрастна старица. Със звучното име Агафя. Тя го помоли да закара от вилата до къщата й някои  лични вещи. Олег Петрович изпълни молбата й. Порази го подредбата на дома й: голяма икона на Богородица в ъгъла и аромат на билки. Агафя му разказа, че живее с двете си внучки - едната здрава, а другата - парализирана  по рождение. Старицата се представи като лечителка. Олег Петрович беше слушал това-онова за народната  медицина, дори веднъж той самият беше потърсил услугите на един “правач”, затова се отнесе снизходително към разказа на бабата: какво ли не се случва в живота.
Олег Петрович съчетаваше работата си в родилния дом с прегледите в гинекологичното отделение на женската консултация. Понякога идваха жени с такива сложни болести, че беше принуден да им казва: “Във вашия случай медицината е безсилна!”. Веднъж една жена, която пак не беше забременяла, така силно се разплака след казаното от него, че не искаше да излезе от кабинета му, той потръпна и на свой страх и риск й написа адреса на Агафя.
След четири месeца тази жена дойде да се запише в женската консултация. Бременната беше толкова щастлива, цялата сияеше, хвърли се да прегръща доктора. Всички жени в първите месеци на бременността са много красиви и привлекателни, но тази не приличаше на обикновените мамчета, очакващи да родят. Тя светеше отвътре, човек не можеше да откъсне погледа си от нея. Усещаше някакво особено привличане, необикновен магнетизъм.
Жената сложи на масата на Олег Петрович тежка чанта:
- Няма да ми откажете, вие направихте такова чудо за мен, благодаря ви за вашата баба, тя ме излекува, сега вече мъжът ми не ми се заканва, че ще ме изостави, а свекърва ми не ме нарича яловица.
След прегледа Олег Петрович намери на дъното на чантата плик с толкова пари,  колкото беше месечната му заплата. Освен това водката, саламът, домашната сланина и медът, които бяха в чантата, струваха колкото още една месечна заплата.
- Не е зле! Не е зле! – зарадва се жена му, когато той се върна с багажа в къщи.
След този първи случай докторът започна по-смело да дава адреса на лечителката - на тези, на които не можеше да  помогне,а после и на онези, на които можеше да помогне.  Веднъж, когато гостуваше на своя училищен приятел Сергей,  стана въпрос защо те с жена му още нямат деца. Домакинята се разплака и излезе към кухнята, уж да сложи чайника да се топли.
-Не исках да ти казвам, приятелю, ти си женски доктор, а аз имам нужда от мъжки. В мене е причината да нямаме деца.
Олег Петрович, без да се замисля, извади от джоба си познатия адрес. Сега вече той си го приготвяше предварително, за всеки случай, и посъветва Сергей да се обърне към Агафя. Оттогава бяха минали повече от четири месеца.
Сергей посрещна Олег и Вера на гарата, прегърна силно приятеля си, което по-рано не беше правил и тръгнаха към неговия дом.
Сергей работеше като таксиметров шофьор и днес беше на смяна, оставаше му още малко. Той изпрати гостите си до вратата на апартамента, каза им, че жена му Наташа си е у  дома и отиде да си доизкара смяната. Наташа отвори вратата. Олег Петрович видя нейния закръглен корем и разбра за каква изненада говореше Сергей.
Вместо поздрав, Олег Петрович попита Наташа:
- Кога трябва да родиш?
- Към края на януари! – радостно му отговори Наташа.