Дом на камне. перевод книги Н. Николаевой Гл. 15

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава петнадесета
Когато Соня беше още момиче, в края на осемдесетте години в Украйна осми клас беше последен. Можеше да продължи и в девети, и в десети клас, обаче баба Агафя помоли Соня след матурата да си вземе документите от училище. Соня имаше планове да учи и по-нататък, почти всичките й оценки бяха отлични. Но баба й настоя, без да обяснява причините. Соня доста се разстрои от това, но не тръгна да й противоречи. През един топъл юлски ден, тя отиде при Камъка.
Той сякаш я очакваше.
- Дошла си да чуеш края на приказката? – попита Камъкът.
- Аха,- кратко отговори Соня.
- Слушай тогава продължението. Нашата планета Унира съществува вече 153 биликона по централното време. Тя и сега е още жива и аз имам връзка с нея. Но времето й наближава. Ние се подготвяме, бързаме да успеем да материализираме всички матрици на нашите приятели тук на Земята. Искаме да оцелеем във вас. Искаме да ви предадем нашите знания и възможности .
- Какво означава всичко това, трудно ми е да разбера, - прекъсна Соня разказа на Камъка. – Разказвай подред и по-простичко.
- Ще опитам! – съгласи се Камъкът. Ще се постарая да говоря по-просто. Вече ти разказах, че формата на съществуване на разума на нашата планета е студената плазма. Отначало ние се научихме да се съединяваме с вашите емоции в земната атмосфера. След това се научихме да се съединяваме с продуктите, които се получават от емоционалните изблици вътре в човешкия организъм. Сетне се научихме да пренасяме органичната енергия на свръхдалечни разстояния и там я предавахме в специалните пунктове за преработка, откъдето енергията на емоциите, мислите и желанията постъпваше в нещо като барове, където от нея се опиваха онези, които можеха да си я платят.
Плащането представляваше откъсване на определено количество субстанция от принадлежащата на всекиго индивидуална обвивка. Казано по-просто, това изглежда така: хората събират метални отпадъци и ги носят в приемни пунктове. Дежурните на ПортАл събират изхвърлените в морфогенетическото поле на Вселената мисли и емоции, които нямат конструктивен характер и не са способни да се развиват. С други думи, това са откъслечни фрази, казани ей така, без някакъв смисъл, необмислени думи, обиди, злоба, агресия – изобщо един мисловен боклук. От този боклук може да се приготвя храна, напитки, а също така и пиене – коктейли, нещо като вашите спиртни питиета. Работата е там, че алкохолът и мисловните процеси имат една и съща молекулярна структура – при попадането си в организма изработват вещества, подобни на наркотиците и организмът реагира по същия начин. Сигурно и ти си чувала популярната песен: „Аз съм пиян от любов .”
Соня беше чувала песента мимоходом. Тя закима с глава, сякаш Камъкът можеше да види нейното съгласие, изразено по такъв начин.
- И така, – продължи Камъкът своя разказ – вашите събирачи на метални отпадъци получават за тях някакви пари и отиват да си пийнат бира или водка. А нашите дежурни прихващат, събират, запазват, пречистват и прехвърлят в баровете отпадъците от човешките емоции и за това получават нанове. Нанът е единица, с която се измерва животът. Един нан е един живот. В баровете за коктейла плащат в нанове и откъсват от общото поле на унирците един живот. Този живот го получава дежурният, а всички дежурни са изкуствени копия, клонинги на живеещи в началото унирци. Ако натрупаме достатъчно количество нанове, ще можем да откупим място на Унира. Копията ще живеят, а оригиналът ще стане дежурен. По вашите човешки понятия това може да се обясни така: за тази енергия унирците отдаваха част от своята душа. Изкуствените копия, клонингите, нямаха душа и затова я купуваха. Предмет на покупко-продажбата, от една страна, бяха душите на хора, които хората отхвърляха, когато се озлобяваха или нарушаваха законите на човешката душа. От друга страна – с душата си унирците плащаха за коктейлите, а клонингите купуваха на части тези души, за да станат истински. Потенциалът от нанове притежаваше личностни характеристики. Всеки пазеше своите нанове, които можеха да го направят  безсмъртен - така наречените нано-личности, в отделно хранилище, на земен език – в банка. Настана време, когато някои от властимащите особи завладяха огромен потенциал за запазване на своята личност, а други пропиха цялата си нано-личност и съвсем отслабнаха. Започнаха да мутират. Чувствата се оказаха заразни. Особено бедността и разпуснатостта. Слабите започнаха да приличат външно на онези хора, от чиято енергия бяха пили. В тях се появи носталгия по Земята, по някакви неизвестни роднини, деца, любими, по дом, по Родина. Унирците започнаха да се измъчват, да търсят Земята, да молят за определен вид енергия, обаче баровете не можеха да изпълнят заявките им, защото хората не живееха дълго. Тогава взехме решение те да се въплъщават в родовете и да принуждават хората от поколение в поколение да извършват едни и същи грешки, да изпитват едни и същи чувства, за да можем да удовлетворяваме исканията на нашите съотечественици. Как би могло да бъде другояче, та ние образувахме едно и също морфогенетично поле. Ако те болят краката, нали не ги отрязваш, даваш им почивка, а нашата цивилизация е един организъм, съставен от неизброимо количество личности. Вие също имате 99 двойки хромозоми и безмерно количество гени?
- За какво ми говориш, аз съм тийнейджърка, момиче от малко провинциално градче, дори не разбирам какво ми казваш, не съм и чувала такива думи. Носталгия. Гени.
- Нищо, с времето всичко ще разбереш, ще си спомниш, записвай сега, после ще го прочетеш. Нали си водиш дневник?
- Водя – потвърди Соня.
- Тогава записвай в дневника си това, което ще ти казвам, а ще го разбереш чак след 20 или 30 години.
- Добре, - съгласи се Соня. Взе химикалката и тетрадката и започна да записва.
„Вие сте нашата Родина. Вие сте наши деца и ние сме ваши деца. Ние сме едно цяло. Опитайте се да разберете и да ни помогнете”.
 
ДНЕВНИКЪТ НА СОНЯ ИСАКОВА
27 юни 1990 година.
Днес бях при Камъка. Той ме накара да записвам всичко, което ми разказва, дори да не разбирам, да записвам всички думи. Каза, че ще разбера след време. И още ми каза, че от моя род е неговия първи пробен коктейл. Че той е същият като всички мои кръвни роднини, но формата на съществуване при него е различна. Камъкът иска да премине през нашата кръв, за да освободи себе си и всички свои съотечественици, които сега живеят в телата на земните хора като в затвор или в хотел, и искат да си отидат у дома. Те не могат да се върнат просто така, има определени условия за транс портирането. Те се стремят да намерят изход, а в същото време и хората търсят изход и са се научили да ги прогонват с помощта на резонансните вибрации. А някои, като учения Никола Тесла, са се научили да създават резонанс и да използват потенциала на унирците за предаване на тяхната енергия на големи разстояния. Но по-далече от експлозиите и от тунгуския феномен не стигнаха, защото трябвало да се изпраща през миналото, а Тесла го правел през пространството.
Камъкът каза, че ще продължим утре.
Аз се прибрах в къщи и се опитвам да осмисля това, което чух от Камъка. Ето какво се получи. В космоса съществува особена форма на живот – огъня. За да гори огънят, е необходимо гориво. Те получават горивото от мислите и чувствата на хората. Аз знам, че пламъкът на огъня има различни цветове, зависи какво гори. Огнените унирци са се заразили със земни чувства, тъгуват за Земята, искат да живеят тук, но това е невъзможно без подкрепата на хората.
Баба ми разказваше, че в нашия род живяла една наша прароднина - Нона. Тя искала да запали любовен пламък към нея в душата на един необикновен човек. Така щяла да се разпорежда с неговата душа. Обаче душата му вече принадлежала на неговия Отец. Нона получила това, което искала. От нейното желание се хранела душата на върховния владика на планетата Унира - Алкиона. По тази причина в нашия род се пращали необикновени способности. Например баба ми Агафя може да лекува хората и ние никога не сме гладували, винаги имахме дрехи, храна и покрив над главите си. А Нона нали искала да има материална изгода от необичайните способности и го получила. И ние получихме всичко заради нея, в кръвта си, в гените си, макар да не сме го искали. Затова в нашия род жените раждат децата си без съпрузи, от изнасилвачи, защото Нона искала насилствено да се възползва от любовта. Раждат се две момичета, но едната лежи и нищо не е способна да прави. Така и Нона искала да ползва всичко наготово, без да прави нищо. Сега заради нея сестра ми Аня е парализирана. Бабината сестра Дуня също била парализирана. Къде е майка ми? Къде е леля ми? Защо баба никога не говори за тях? И що за снимка на две монахини баба винаги държи на гърдите си, и плаче над нея всяка вечер, и се моли, и я целува? Може би това са майка ми и леля ми? Къде ли са сега?
Майчице, ако ти си на снимката, как да те намеря? Ако знаеш как се нуждая от теб! Майчице, къде си? Жива ли си? Защо нищо не знам за тебе? Мамо, аз също бях изнасилена. Мамо, нима заради някаква си Нона и аз съм виновна пред Бога? Мамо, защо Господ е толкова суров? Майчице, защо Камъкът каза, че аз и той сме копия или още нещо, не схванах добре. Майчице, нима и аз ще стана камък?
Соня не забеляза, че вече не само пише в дневника, а и плаче. Тя плака дълго, накрая се умори и заспа.