Лисицата… Тя бе великолепна актриса! Да! И за нея изобщо не беше трудно с кадифения си тембър и ласкави очи с цвят на зряло кафе да завладее мислите на всеки, камо ли на едно дървено човече…
Привидно слепият Котарак- контраст на нейния блясък, Лисицата водеше само за всеки случай- ей-така, само ако се наложи. А това-да се провали- се случваше в много малко случаи…
- Нали знаеш, приятелю Пинокио… Колко много те обичам! Да! И винаги…- Казваше Лиса, като повдигаше очи -блеснали кафени зърна…
-О! Да! –Отговаряше Пинокио, като в същия миг забравяше, че иска да види баща си час по-скоро… Да му купи нова дреха… Да тръгне на училище… И да стане примерно дървено човече… Човек.
Лисицата знаеше добре как да му отнеме онези пет златни монети. И не само тях…
Б.Калинов
05.06.2012г.
Пловдив
Фото из Интернета- Елена Санаева ... Лиса Алиса.
Окъс н ели разкази-15. Пет златни монети По Карло
© Copyright: Борис Калинов, 2012
Свидетельство о публикации №212070501529
Свидетельство о публикации №212070501529
Рецензии