Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 19

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава деветнадесета
   
  „Всичко е ясно! – заговори той. – Аз от самото начало си мислех, че това няма да е лесно, затова вашият отговор не ме изненада особено. Мене трудно може да ме изненада нещо. Аз  ви разбирам и добре, че разговорът ни се получи толкова откровен, без никакви увъртания, само с „да” и „не”. Колкото по-просто, толкова по-ясно. Знаете как се случва: така ще завъртят отговора, че не можеш да разбереш - бяло ли е, черно ли е. Кой съм аз? Пощенски гълъб. Ще си счупиш езика, докато обясниш за какво става дума. Такива случаи колкото щеш. Аз не се оплаквам, но може ли човек всеки ден да отгатва гатанки? Такава работа вреди на здравето, ще ви кажа аз. Няма да усетиш как от такъв живот ще се превърнеш в досадник. Нали разбирате, Окада-сан? Ставаш подозрителен, във всичко виждаш измама, преставаш да вярваш в прости и понятни неща. Страшна работа! Вярвайте ми.”
                Харуки Мураками „Хроника на механичната птица”.
      „Човекът не е остров в океана...”
                Парафраза на известната строфа на английския поет-метафизик Джон Дън (1572-1631)

   Когато Алкална вече почти угасваше от досадните заявки, в които постоянно се искаха все по-големи и по-големи порции органично чиста енергия, най-накрая пристигна дежурната смяна. Този път бяха двама, а не само един, както обикновено. Те важно се разхождаха из станцията, качваха се по всички места, където се трупаше информация, обръщаха всичко по своему, пееха глупави песнички за някаква си Мурка. Нищо благородно не се усещаше във външността им. На всичко отгоре, в тяхното поле от студена плазма се появяваха цветни тонове - у всекиго различни. На учудения поглед на Алкиона, единият от тях проговори:
   - Ти май толкова дълго си стоял тук, че съвсем си изостанал от модата. Вече така се    носи, нарича се аура.
   - По-рано нямахме дрехи, -отговори Алкиона.
   - Това не са дрехи, това са новите ни свойства. Коктейлите от човешки чувства предизвикаха необратими мутации. Сега вече имаме индивидуално оцветяване, станахме различни един от друг, макар още да сме единни. Но скоро и това ще отпадне. Ти мислиш, че сме твои роднини? Не, ние сме клонинги и при нас вашите разбирания за морал не важат. Ние пазим способността да се събираме в единно поле, но можем да се различаваме по дълбочината на мутацията. Твоето и вашето време приключи.
   
    Наистина, Алкиона имаше над какво да се замисли. В неговата родина формата на съществуване представляваше органично чиста енергия във вид на студена плазма. Всяка единица - нан - съществуваше едновременно в общото поле и отделно от всички, притежаваше общите качества на съзнанието, но също така и лични, подчиняваше се на правилата на потока и се вслушваше в повея на йонния вятър.
   
    След като вятърът промени посоката си и Ала-Мандер започна да изстива, оцеляваха само онези нанове, които оставаха винаги в потока и никога не излизаха извън пределите на общото съзнание. Всичко беше съвсем стабилно, докато разузнавачите на светлината не намериха странен източник на захранване: там чистата органична енергия не съществуваше в общ поток, както на Ала–Мандер, а отделно във всеки индивид. Тя беше много малко, колкото едно зрънце, но тези зрънца бяха милиарди. И зрънцето имаше способността да се разраства до такива огромни размери, че можеше да покрие цялата Вселена.
 
    Така започна всичко. Отначало се нахраниха до насита, а на Ала-Мандер пак се завъртяха безкрайните огнени вихрушки. Всички се радваха и празнуваха, докато някой не забеляза, че пламъкът ставаше ту син, ту розов, ту зелен, ту лилав, а понякога и черен . Огънят стана шарен. Великите Умове се разтревожиха, но вече беше късно. Ала-Мандер, а след това и Унира, започнаха да мутират. Чистата природа на органичната енергия започна необратимо да се превръща в оцветена от емоции органична енергия. Ту тук, ту там започнаха да се разнасят неестествени за щастливите му събратя изблици на емоции: Обичай! Обичай! Обичай! А какво означаваше това - никой не знаеше. Обаче много бързо разбраха какво е да страдаш от липса на любов. И заявките за храна започнаха да се подават не така, както преди. Освен съществуващите станции, се появиха и незаконни ПортАли. Те не се задоволяваха само със събирането на енергия. Започнаха да култивират онази енергия, за която идваха поръчки. По-просто казано, принуждаваха хората да се измъчват, объркваха ги, тласкаха ги да вършат престъпления, създаваха такива ситуации, каквито един нормален човек не би видял и в най-страшният си сън.
 
    В по-голямата си част хората нямаше да бъдат виновни за нищо, ако не допускаха вътре в себе си духа на противоречието. Достатъчно беше човекът само да си помисли, че нещо не е както трябва и че всичко трябва да бъде така, както той иска и духът на противоречието влизаше в неговите мисли и ги владееше докрай.
   
     - Сега разбра ли кои сме, Алкиона? - попита дежурният Увижтутя. - Ние няма да те убеждаваме дълго. Станцията е превзета. Сега ПортАл ще ръководи всичко тук. Ние не сме твоята смяна. Повече никога няма да има смени Ако искаш, можеш да ни сътрудничиш, ако не - прави, каквото си знаеш.
     - Аз искам да се върна на Унира, там са съпругата ми и синовете ми, а и ми беше обещана длъжността Дух на Святата планина Чимангуа, ако дежуря добре.
     - Ами давай, опитай! - отговори вторият дежурен. Само преди това си предай отчета за изминалите стотина години. И да не забравиш да кажеш на жена си как оглеждаше Нона, как я наблюдаваше до последните й дни и как тайно от всички пиеше соковете на нейната мъчителна любов. Ако нещо не се получи, ние винаги ще се радваме да те видим сред нас. Скоро се открива новият ПортАл - „Долината на смъртта”, ако решиш - ела, винаги ще се радваме да работим с теб. Около 1000 години можем да те изчакаме. На Унира това време ще ти стигне да разбереш това-онова.
      
     Дежурните отначало захихикаха, после започнаха силно да се кикотят. Те си знаеха защо. Но Алкиона вече не ги чуваше. Като ярък лъч просветна той в тъмнината на вселената, като падаща през август звезда. Като радостна и блестяща вест - у дома, у дома!