Пушач!

Тютюнопушенето е вредно, но срещата с Измамата и Лъжата си е убийство.
 
 
 
С него не бях се виждал повече от двадесет години. Беше свястно момче и затова, когато го срещнах бях приятно изненадан. Седнахме, поговорихме, казахме си тревогите и радостите. Оказа се, че и той като мен е вече свободен от оковите на брака. Беше притеснен, че синът му следва, а той е безработен и няма как да му помогне финансово. Помоли ме, ако имам възможност да го финансирам, като при първа възможност ще ми върне парите. Разбира се аз се съгласих, защото си мислех, че все пак като учител по професия,пред него ще се открие някаква възможност за работа. Дадох му парите. С времето се оказа, че е трудно за неговите четиридесет и пет години да си намери лесно работа в сферата на образованието, но ще опита да потърси поприще в някой сектор на производството. За следващия семестър аз отново го финансирах, после пак и пак. Момчето завърши успешно магистратура за негова и моя радост. Но годините летяха. Надеждата за връщане на парите се губеше в неизвестността. Приятелят ми ту започваше работа, ту напускаше, докато веднъж се срещнах с един негов приятел.Той ми откри, че длъжника ми е просто алкохолик и трябва да забравя за възвращаемостта на парите си. Не му повярвах, защото моят приятел никога не се явяваше пред мен в нетрезво състояние .Истина е ,че на няколко пъти ми спомена за проблем с алкохола, но това било преди години. Успокояваше ме, като ми даваше надежда, че щом започне работа, веднага ще тегли заем от банка и ще ми върне борча. С времето все повече се убеждавах, че никога повече няма да си видя парите. Бях отчаян и разочарован. Постепенно започнах да се примирявам със загубата, но се възмущавах от своята наивност, защото за сметка на своите деца, бях финансирал детето на един алкохолик. После се успокоявах, че поне съм направил едно благородно дело. Така годините си минаваха.
 
Един ден срещнах съпругата му. Попитах я не е ли редно,сега да си поделят заема към мен,след като съм подкрепил семейството им, независимо от факта, че са разделени . Тя ме изгледа учудено. Вдигна телефона и се свърза със сина си. Попита го дали някога баща му е изпращал пари за неговото образование. Момчето отсреща отрече. Каза, че дори стотинка не е получил от баща си. Сега вече аз бях потресен. Изобщо не помислих за парите, а за  деградацията на моя приятел. Всички пари, които е трябвало да  даде на сина си, просто ги бе пропил.
 
Иначе аз съм пушач. Прокълнат от Министерството на здравеопазването! Опасен за обществото! Вреден за себе си, за децата, близките и непознатите около мен!