Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 31

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава тридесет и първа

    Прилича на фантастика. Може би момичето вижда себе си така, защото на планетата, на която е била, преди да дойде на Земята, тя е изглеждала по този начин?
                (Коментар към книгата „Домът на камъка”)

    Собственикът на пансиона се разтревожи не на шега: той и така се безпокоеше за живота на необичайните момичета. Докато те са живи, доста хора, не само лекари, идват да видят близначките. От камъчетата в главата на Изабел се интересуват всички. На Мариел почти никой не обръща внимание. Обаче от нея зависи живота на Изабел. Не е ясно как сестрите общуват помежду си, но целият персонал го забелязва, това е факт. Когато Мариел е тъжна, Изабел също е тъжна. Когато Мариел разказва на Изабел нещо, което разбират само те двете, Изабел се оживява, очите й се пълнят със сълзи и с някаква неземна светлина. За какво ли могат да си говорят? Какво може да каже Мариел на своята глуха, сляпа, парализирана сестра? Тя отказва да говори за това.

     Отскоро Мариел започна да спи по цял ден. Сънят й бе странен. И по-рано от персонала забелязваха, че Мариел лежи нощем с отворени очи, макар тялото й да показва, че е унесена в дълбок сън. Понякога прилича на мъртва. Дишането й е слабо, повърхностно, кожата й става бледа и студена. По никакъв начин не може да бъде събудена. А се събужда винаги така, сякаш душата й е летяла с висока скорост някъде далече от тялото. Когато душата се връща от „полета” си и застава на мястото си в тялото на момичето, цялото тяло трепва като от удар. Бавачките неведнъж бяха наблюдавали това. Случващото се ги плашеше. Те шепнеха помежду си. Веднъж собственикът случайно дочу част от разговора им:
     - В средните векове такива като това момиче са ги изгаряли на клада!
    
     Мариел не позволяваше на бавачките да се държат лошо със сестра й. Когато лелките се опитваха да сменят бельото на Изабел и случайно й причиняваха болка, Мариел не казваше нищо, само гледаше втренчено към несръчната бавачка. На другия ден жената не идваше на работа: случайно - на път за дома си тя счупваше ръка или крак, точно там, където беше наранила Изабел, докато я преобличаше. Забелязвайки нееднократните съвпадения, бавачките решиха, че това не е случайно, че Мариел е магьосница, макар и болна, че урочасва и вреди на персонала. Непонятния страх от момичето ги караше да напускат. На тяхно място идваха други. Предупредени от готвача, че момичетата са особени, те все пак не вярваха и се опитваха да проверяват наистина ли това момиче притежава силата и властта да наказва обиждащите сестра й.

     Веднъж новата работничка нарочно изля супа на леглото на Изабел и не почисти замърсеното, не смени бельото. Същата нощ в нейния дом канализацията изби точно до спалнята на бавачката. Никой друг не пострада освен нея. Тя беше заспала толкова дълбоко, че когато се събуди и отвори вратата на спалнята, цялата мръсотия от тоалетните на горните етажи, висока половин метър, нахлу през отворената врата и заля леглото й открай докрай.
     Новината за това развесели персонала на пансиона, но и ги разтревожи още повече. Работниците се стараеха почти да не общуват с Мариел, започнаха да се грижат по-добре за Изабел. В пансиона се установи временно равновесие на силите. Едно малко момиче по невидим и непонятен начин показа, че може да защити себе си и сестра си, без да прилага за това никакви външни усилия. Собственикът многократно предупреждаваше бавачките, че Мариел и Изабел им осигуряват прехраната, заплатата и благополучието в бъдеще. Подсещаше ги, че те самите са майки и имат свои деца, че тези момичета са само две беззащитни деца, изоставени от всички. Че се нуждаят от любов и от помощ точно толкова, колкото и децата, живеещи в благополучие. Но бавачките не се вразумяваха. Понякога на собственика му се струваше, че бавачките стоварват върху тези беззащитни момичета своята злоба от собствените си непокорни, досадни, лоши деца.

      Какво можеше да направи той? Само започна да минава по-често през стаята на близначките Така забеляза, че Мариел спи по цели дни. Лелките не бяха му съобщили това. Щом спи, грижите са по-малко. Днес, собственикът реши да седи до леглото на Мариел дотогава, докато тя се събуди. Той наблюдаваше как тялото на момичето потрепва, мускулите се напрягат. Изглеждаше, сякаш момичето тича нанякъде, при това сякаш тичаше не момиче, а котка на четири лапи. После момичето разперваше широко ръце, все едно е птица и лети  в пространството. Лицето й се озаряваше от светла, щастлива усмивка на блаженство. След това се случваше нещо, като че ли в гърдите я удряше камък или се приземяваше друга птица.Тялото на момичето трепваше и тя се събуждаше.
      - Честито завръщане, Мариел! Надалече ли летя? – ласкаво попита собственикът.
      - Откъде знаете, че съм летяла? – вместо отговор попита Мариел.
      - То се вижда, усеща се, но в това няма нищо страшно – успокои момичето собственикът. - Всички деца летят насън, докато растат. Аз също съм летял. Ти още растеш, затова летиш. Спреш ли да растеш, ще спрат и полетите.
      -Ако полетите спрат, аз ще умра, - отговори му Мариел. - За мен това е единствената радост в живота ми, единственото утешение и възможност да бъда с мама и с брат ми.
      - Ти си с твоята майка насън?
      - Да, тя ми разказва това, което знае за себе си, но като се събудя, не винаги помня всичко, което съм чула. А което запомня, го разказвам на Изабел. Вие напразно мислите, че тя не вижда и не чува. Тя има различен слух и зрение, разбира всичко и може да напуска своето парализирано тяло така, както го правя и аз. Но не може да лети, движи се ниско над земята. А може и под земята. Помните ли, миналата година в пансиона се запуши водосточната тръба, а средства за почистването й нямаше? Заради локвата в двора не можех да излизам с количката в градината. Разказах за това на Изабел. Водостокът не се почисти сам, това стана с помощта на Изабел.
      Собственикът си спомни този случай, наистина беше така, всички се изненадаха как, без помощта на специалисти, цялата система проработи като нова. Ама че работа! Може би трябва да помолят Изабел да поправи и покрива? Обаче той не каза това, а с приглушен глас попита Мариел
     - Чувала ли си нещо за психоделиката?
     - Не, не съм чувала, - отговори момичето.
     - Тогава аз ще ти разкажа за това. Има такъв метод за работа на лекаря с болния. Психиката на човека може да се приведе в определено състояние, и той ще си спомни всичко, което не е зафиксирано в областта на жизнените му наблюдения. С други думи, може да се отвори родовата ви памет и може да се научи кои сте вие, откъде сте, кои са вашите родители, може би имате роднини, къде живеят? Възможно е те да не знаят за вашето съществуване, а когато научат ще дойдат тук и ще ви приберат у дома?

     Мариел беше поразена от чутото. Никога не беше й хрумвало подобно нещо. Тя, като всички деца на нейната възраст, живееше в реалния свят, понякога мечтаеше и фантазираше, но да се случи сега?!. Да намери роднините си! Мариел така се зарадва, че собственикът се уплаши. Тя го хвана за ръката и закрещя, като непрекъснато повтаряше все същото:
     - Много ви моля, извикайте доктора, сега, по-бързо. Днес в съня ми мама каза, че ние имаме татко и той е жив, но скоро ще бъде при нея, той се стреми към нея. Освен баща, имаме и дядо. Той е стар и болен, но все още бихме могли да се срещнем с него. Моля ви, побързайте, аз ще се постарая да си спомня всичко.
     - Добре, добре, не се вълнувай толкова, ей сега ще се обадя на доктора и той ще бъде тук до един час. А ти се приготви.
     Собственикът беше малко обезкуражен, той не очакваше такъв обрат, беше казал това само за да предразположи момичето. Е, щом е така, той ще уреди на Мариел такава среща, има познат лекар, който неведнъж му е предлагал услугите си, няма да откаже. И той набра номера на телефона.
      Психоделикът беше много ангажиран, но когато му предложиха много висок, почти троен хонорар, охотно отложи всички свои дела, и незабавно пристигна в пансиона.
Момичето влезе в нужното състояние бързо, с желание и радост. Личицето й светеше от възможността да научи нещо важно за себе си. Потъна в дълбоко състояние на покой и започна да разказва:
      - Виждам монашеска броеница. Има сто възелчета. Всяко възелче е един род, оставил спомен за себе си в моите гени По тази броеница моята баба Агафя се е молила за целия ни род.
      Собственикът не разчиташе на доктора и на своята памет, затова грижливо записваше всичко и освен това беше включил диктофон.
      След сеанса те още веднъж прослушаха записа.
      - Може ли да се вярва на всичко това? – попита собственикът доктора. Възможно е момичето да си фантазира. Може ли в подсъзнанието на човек да се пази информация за всички хора за период от две хиляди години?
       - Областта на подсъзнанието не е изучена докрай, предполага се, че в една молекула може да се съхранява информация за цялата вселена през цялото време на нейното съществуване. А това, което разказа момичето, трябва да се пресее и да се отстрани ненужното, да се отдели най-важното. Стори ми се, че главното се крие в ключовите фигури от нейния род. Хайде заедно да обсъдим още веднъж някои неща от казаното. В нейния род е живяла някоя си девойка Нона. Тя искала в нея да се влюби един необикновен човек, за да се възползва след това от неговите необикновени способности. След смъртта си, този човек се присънил на Нона и от него се излъчвала такава любов, че Нона силно се изплашила. Този изблик на страх бил видян от ПортАл и той изпратил в нея първата матрица на сина на Духа на святата планина Чимангуа. Матрицата преминавала от поколение в поколение през потомците на Нона и не можела да се отвори, защото попаднала в момент на изблик на нечовешка любов, както и на изникнал в отговор също толкова силен, нечовешки страх. Матрицата се занулила и може да се отвори само ако се случи подобен по сила емоционален изблик, а той вече се подготвя и скоро ще се случи. Нона се омъжила и от нея се родили много потомци. Но всички те били двойки - близнаци, над единия от които властвал страхът, а над другия - любовта. В рода трябва да се появи този, който ще се роди като близнак, но ще оживее само той. Този, който заради любовта ще преодолее страха, тогава всичко ще се промени и веригата на времето ще се разкъса. А за да стане възможна тази ситуация, матрицата е тласкала хората, в които е пребивавала, да търсят силната любов и горещите страсти. Затова една девойка в рода на Нона обикнала циганин, омъжила се за него и живяла в цигански табор. Този табор минал през Европа, а след това попаднал в Русия. От тази циганска кръв Агафя е наследила умението да гледа на карти. А от мъжа на Нона - дълбоката си вяра в християнския Бог. Коктейлът е забъркан здраво!
    - Всичко това са приказки на едно болно момиче, - изрази съмненията си собственикът.
    - Това лесно може да се провери. Вижте, тя ни съобщи адреса и телефона на родния си дядо, дори каза името и фамилията му. Ние с вас можем още сега да се обадим в Киев, нали?
    - Това къде е?
    - В бившата Русия, сега Украйна.
    - Вие знаете ли езика?
    - Аз не го знам, но веднъж разговарях с една от вашите често сменящи се бавачки, която ми каза, че не би останала и ден при вас, ако не е принудена да търпи, защото е от Украйна и за нея е трудно да си намери прилична работа във Франция.
Собственикът сам хукна да търси жената, сам набра номера на телефона и слушаше как тя говори на някого:
    - Ало, Сергей Черноморец ли е? Да, вие ли сте? Обаждаме ви се от Франция, тук ви издирват две ваши внучки. Нямате внучки във Франция? А имате ли син Андрей? Имате? Той бил ли е във Франция преди 15 години? Бил е? Ами тогава си пригответе куфарите.