Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 36

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
 
                Глава тридесет и шеста

  След град Горячий Ключ започнаха истинските планини. Пътниците се любуваха на красотата на Кавказ до билото, след това свикнаха и започнаха да скучаят.

- Кажете някой виц, - помоли шофьорът Вася, без да се обръща конкретно към никого.
Андрей и Соня не отговориха. Всеки от тях беше вглъбен в мислите си. Соня мислеше за думите на свещеника за разликата във възрастта. Андрей мислеше за това, какво ли става в Киев.
- Тогава аз ще ви разкажа, вие нещо се натъжихте без причина, - не мирясваше Вася.
- Слушайте. Върви един мъж през гората, събира гъби. Покрай него през цялото време се мотае бабка с пушка в ръце. Мъжът не издържал:
- Бабче, за какво Ви е тази пушка?
- Ами ако изведнъж ти хрумне да ме изнасилиш?
- Опазил ме Бог, бабке!
- А, ще се наложи, гълъбче, ще се наложи...

   Соня се усмихна. Андрей изобщо не реагира на вица.
- Да, приятели, не знам как да ви развеселя. - Вася започна да пее рекламна песен за Краснодарския край:
- Ако на земята има рай, това е Краснодарския край! Да, рай, от който не можеш да излезеш, се превръща в ад. Но ние вече почти излязохме. Погледнете, ето го морето Живеят си хората! Цяла година - море! Животът преминава като мигновение, цени го и черпи от него вдъхновение. Както го прекараш – така и ще премине, не забравяй, той твое е творение.

  Начетеността на Вася вече започна да омръзва на Соня и на Андрей. Добре, че пристигнаха. Най-важното сега е да видят морето.

  Сезонът още не беше започнал. На плажа почти нямаше хора. Рядко минаваха двойки почиващи от местния санаториум и работници, които подготвяха плажа за началото на сезона. Вася поиска от тях шезлонг за Соня. Соня блажено отпусна умореното си тяло на шезлонга, а мъжете отидоха да се изкъпят. Но се върнаха бързо.

- Водата е още студена, - каза Вася, - обаче капанчето на плажа работи. Соня, ние с Андрей да отидем да пийнем кафе? Няма да ти е скучно без нас, нали?

Соня не отговори веднага. Вниманието й привлече една странна фигура, която се насочваше към тях. Трудно беше да се разбере какво беше това - момиче ли е, джудже ли е. Когато се приближи, се оказа, че това е една твърде стара, но доста силна и бодра бабка. Облечена беше невероятно. В дълга, шарена пола, ярка блуза, измачкана и мръсна. А върху нея - двадесетина евтини гердана. В ръцете си тази странна курортистка държеше Библията, в която бяха мушнати карти. Бабката спря срещу Соня и започна да вика така, сякаш Соня се намираше на един километър от нея:
- Гадая! Гадая! Гадая!
Соня я покани да се приближи.
- Ти какво, да не искаш тя да ти гледа? - попита Андрей.
- Нека ми гледа, вие ще отидете да пиете кафе, а тя ще ме развлича.
- Първо парите! - настоя бабата.

   Вася и Андрей тръгнаха. Соня даде на бабката пари. Тя нареди картите. Соня се досети, че тази е измамница, но продължаваше да слуша какво й казва:
- По тебе има кръв, навсякъде - кръв, където и да отидеш, казвай: по мене има кръв. И няма да докосваш това момче. Той има една съдба, а ти - друга. Ти си богата, но нещастна и няма да бъдеш щастлива, Бог няма да ти даде. Ще имаш деца, и няма да имаш. Защото вашият род има жестоко сърце, сърце от камък, лъжливо сърце. Живеете без любов. А да живееш без любов означава да живееш с камък в сърцето. Ожесточеното сърце тласка човека в пропастта. Каквото и да правиш - все едно - пътят ти води само в пропастта.
- Какви ги говорите вие? Откъде накъде? Аз виждам, че картите са хубави, а вие ми говорите съвсем друго. Аз разбирам от карти, баба ми гледаше на карти, виждала съм я.
- Аз не гледам на карти, аз гледам на небето, слушам небето и ти казвам това, което небето ми говори.

    Соня съжали за решението си да изслуша тази луда. Тя се опита да пропусне покрай ушите си нейните предсказания. Обаче запомни едно:
- Ти ще заминеш при приятелката си в чужбина. Тя ще ти напише завещанието си, така че ти се съгласявай, не бъди деликатна. Приятелката ти е смъртно болна, обаче още не знае за това. Бързай, Света, бързай.
- Откъде знаете, че истинското ми име е Светлана?
- Аз знам всичко, небето знае всичко. Твоята баба те преименува на Соня, а оттам и другите започнаха да ти викат Соня. Небето знае всичко.
- А вашето небе може ли да ми каже къде е майка ми? - попита Соня врачката.
- Небето знае всичко, но мълчи до определения срок. И аз ще мълча. Подари ми твоето камъче! - Врачката протегна мръсната си ръка към шията на Соня, като се опитваше да скъса верижката с камъка. - Това е ключ, дай ми ключа. Дай ключа, като ти казвам! - Гадателката се нахвърли върху Соня и започна да я души. Добре, че Андрей и Вася вече се връщаха. Хванаха бабата и я отведоха на безопасно разстояние. Тя сeдеше на камъните и не сваляше очи от Соня.

- Да се махаме оттук, - каза решително Вася - морската ни разходка май не се получи.
На връщане Соня се успокои и заспа на задната седалка на колата. Вася мрачно гледа в пътя чак до къщата в Краснодар. Андрей се правеше на заспал. Всъщност мислеше за това, за което разговаряха с Вася в кафенето.
-.Ти какво, спиш ли със Сонката? - попита го Васил. - Можеш да не отговаряш, и така си личи. Мога да те разбера - тя е жена богата, самотна, ако ти не я сграбчиш, ще се намерят ловци.
Андрей не искаше да обсъжда отношенията им със Соня с никого, още повече с Вася. Той си пиеше мълчаливо кафето, но Вася не мирясваше.
- Ти си млад, красив. Погледни колко момичета на твоята възраст има наоколо. Стройни, дългокраки, с плоски коремчета. А Сонка, какво?
Наистина, Андрей беше забелязал, че Соня започва да напълнява. Коремът й се закръгли и забележимо изпъкна напред. Ще трябва да я накара да ходи на фитнес, да стегне мускулите, да поотслабне. Преди разговора с Вася, Андрей не обръщаше внимание на външността на Соня. В нея го привличаше особената, идваща неизвестно откъде, сладка сила. Ако можеше да има такава майка! Той не можеше да се откаже от Соня, дори и затова, че положението му беше нестабилно. Миналият му живот приключи, а в настоящия, освен Соня, той нямаше никого. Засега с нея му е хубаво и интересно, той обича Соня. Тя е умна, има добра душа, красиво тяло. Андрей си спомни поговорката: „Любовта е съчетание на ума, душата и тялото. Важното е да не се обърква реда”.

   В кафенето Андрей не каза нито дума на Вася. Вася обаче не се успокои и започна да досажда със същите въпроси на Соня.
- Какво искаш от мене? - рязко го прекъсна Соня. - Обикновена история - срещнали се двама никому ненужни хора. Какво странно има в това?