Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 37

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава тридесет и седма.

   Човек може да мечтае във всяка възраст. Като дете Соня мечтаеше да стане таксиметров шофьор. След време - да лети като птица. После - да стане поетеса. Да има деца - близнаци. И още Соня мечтаеше да учи в Киевския университет. Да пътешества, когато поиска. Да напише книга. Да я разбират., Да седи в планината и да не вижда никого. Да отиде в Париж. Да живее в Ница. Да изучи устройството на света. Да се наспи хубаво. Да намери човека, с когото ще може да си говори за всичко и за нищо. Мечтаеше палмата на вилата й да цъфне. Да преминава през стените.

 - А ти за какво мечтаеше като дете, Андрюша, - попита тя Андрей, когато се наспаха добре след вчерашната разходка край морето те.
Андрей още се излежаваше в леглото. Той не отговори веднага. Още чувстваше на устните си сладкия сок на Сонините целувки. Удивителна жена! На вид изглежда възрастна, умна, самостоятелно взема решения. А всъщност е като дете - чиста, нежна, ласкава, доверчива.
- Мечтаех да срещна жена като теб, Слънчице, ела при мен!
Соня спря да разресва косата си. Гмурна се в топлото легло, миришещо остро на мъжко тяло. Те още дълго се въргаляха така, разказваха си мечтите един на друг, докато гладът ги накара да станат и да отидат в кухнята.
На вратата на хладилника Вася беше залепил бележка. Той пишеше, че не иска да ги безпокои и че тръгва за Нежин, отива на работа.

   Соня дори се зарадва. Нямаше да слуша повече мислите на Вася за отношенията й с Андрей. Соня не беше свикнала да изслушва чуждото мнение за себе си. От дете тя общуваше само с баба си, а баба й винаги се отнасяше с уважение към внучката си. На работното си място Соня предимно мълчеше и работеше. Когато стана директор на своето предприятие, тя се отнасяше справедливо към работниците, без да показва предпочитания или да обижда някого. По тази причина Соня запази юношеския си максимализъм. Тя смяташе, че неин приятел може да бъде само онзи, който мисли като нея. Соня живееше в малък град, в затворения кръг на своите познати и не знаеше, че животът е много по-разнообразен. Ако нещо не й харесваше, тя не разбираше защо постъпват така с нея, не се научи да разбира, че всяко мнение има право на съществувание. Сега, когато до нея беше младеж от друго поколение, за Соня би било добре да се научи да разбира света на другите хора. Но човек рядко признава грешките си. Струваше й се, че само тя може да реши как да живее по-нататък. Соня искаше да отиде на екскурзия из града и каза това на Андрей.

 - Така ли? - Андрей учудено погледна Соня. - За какво ти е това? Наистина ли ще ти бъде интересно?
 - На мене ми е интересно, а ти какво би искал?
 - Искам да отида в интернет-клуба. - Андрей искаше да провери своята пощенска кутия, може би Саша му е написал нещо ново за нещата в Киев. - Хайде първо да минем през някой интернет-клуб.
 - Аз не съм на „ти” с интернета, не се оправям добре с него, почти нищо не разбирам.
 - Аз ще те науча!

   Андрей се зарадва на възможността да намери обща тема за разговор със Соня.
 - Добре, - съгласи се отстъпчиво Соня, - но после ще отидем да се разхождаме из града.
Андрей знаеше, че ако влезе в интернет, разходката може да се отложи за доста дълъг срок и дори да не се състои изобщо, затова предложи:
 - Добре, нека е както ти искаш, първо ще се разходим из града.

  Те започнаха бързо да се обличат за разходка. Соня си сложи къси ярки шорти и весела тениска, върза дългата си чуплива коса на опашка и сложи на главата си бейзболна шапка. Андрей й се любуваше през полуотворената врата на спалнята. Не можеше точно да се каже на колко години е това момиче. Сега тя приличаше на тийнейджърка. Само коремът й стърчеше. Трябва да се направи нещо с това.

 - Соня, искаш ли да идваш с мен на фитнес, да си стегнеш коремчето, да направиш мускули?
 - Какво ти е направило моето коремче?
 - Всичко е наред, така можем да разнообразим нашия отпуск.
 - Тук спортът няма да помогне, - отговори Соня и вече искаше да разкаже всичко на Андрей, когато чу странен звук. На гърдите й на тънък конец висеше подарения от Андрей камък. Звукът идваше от камъчето. Тя инстинктивно го стисна в дланта си и чу вътре в главата си гласа на Камъка:
- Не се плаши, Соня, - с тебе говоря аз, Алкиона, - духът на святата планина Чимангуа.Не казвай нищо на Андрей, върви в интернет-клуба. Това е важно и за мен. Отдавна не съм имал възможност да се свържа с моите приятели.
Соня бързо влезе в банята, не искаше Андрей да я попита за какво толкова се замисли изведнъж.
- В интернета ще ти помогна да намериш нужната информация, за да минеш успешно уроците по раздяла. А освен това трябва да намериш там информация за Никола Тесла. Това е много важно за мен. Ще ми помогнеш да намеря изхода към интернет-мрежата на Вселената. Ние общуваме, като използваме мигането на звездите. Предаваме сигнала и информацията в информационната банка и я получаваме оттам. Аз трябва да знам кога ще бъде възможно да създадем точката на отваряне на времето, за да се опитаме да спасим Унира.От това зависи животът на моята цивилизация и твоята съдба, Соня. Не се опитвай да промениш нищо. Аз все едно ще те водя по пътя, който ще те доведе до спасението. Независимо какво ще се случи, ти трябва да знаеш, че си родена за велика цел. Още ли не си го разбрала? През всичките тези години не ти ли направи впечатление, че чуваш в главата си мисли на неземен език?

  Наистина, Соня никога не беше обръщала внимание на това, тя не чува говор и думи, а някакво щракане и сигнали на висока честота.
- Соня, съвземи се, времето наближава, - продължаваше Алкиона. - Не разбра ли, че си двойника на моята матрица. Ти и аз сме едно цяло и една несъвместимост. Не мога да ти го обясня, във вашия език няма такива понятия. Соня, помогни ни!
Соня нищо не отговори. В главата на шивачката от провинциалното градче се бореха две начала. Да отиде на психиатър или да се напие до безсъзнание, само да не чува никога тези гласове. Но тя не можеше да направи нито едното, нито другото, защото тестът, който направи днес показа, че е бременна. Не й оставаше нищо друго, освен да отиде в интернет-клуба.
- Защо така притихна и пребледня, Сонечка? - попита Андрей, като влезе в банята да търси Соня, - Случило ли се е нещо? Лошо ли ти е? Да си останем ли у дома
- Не се безпокой, всичко е наред, нищо сериозно, да тръгваме.
Излязоха през портичката и тръгнаха по улицата ръка за ръка, както мечтаеха да вървят в Нежин. Мечтите им се сбъдваха.

   От съседния двор през оградата втренчено ги гледаше една вече не млада жена - Лида, приятелката на Любаша. След погребението тя не беше безпокоила Соня. А днес, като гледаше двойката, тя се убеди, че Соня вече си е отпочинала и реши вечерта да отиде при нея, да се опознаят по-добре. Може би Соня ще й даде дрехите на Любаша.