Под кипарисите - част 1 - За демокрацията

Демокрацията е утопия, в която вярват само чистите хора.



- Радвам се да те видя отново у дома, Тиртам1. Вероятно пътуването ти е било изморително, затова нека първо се нахраним и после ще разговаряме за случващото се в Атина.
- Съгласен съм. Наистина съм повече гладен отколкото уморен и не бих отказал нещо от добрата ти кухня. А, пътуването този път беше прекрасно! Отне ни два дни, за да доплуваме до тук2. Попътен вятър, добри гребци и спокойно море е най-доброто, което може да желае всеки пасажер и капитан на кораб. И все пак нямам търпение да науча какво се е случило тук докато ме нямаше.
- Разбира се, че ще ти разкажа. Нали все пак аз съм главният герой.
- Нима? Ти винаги си бил герой, но с твоята скромност, извини ме за недискретността, трудно ми е да повярвам, че си попаднал в пресните клюки в града на демокрацията.
- Да, за съжаление! Една моя откровеност бе достатъчен повод за това. Ще повикам Мелиса, за да приготви нещо за хапване.
- Не се притеснявай,Ксенократ3!Достатъчни ми са една-две смокини и чаша вино.
- Ще ги имаш, но нека попитаме Мелиса, какво все пак има в кухнята.
- Знаеш ли, приятелю. Винаги съм подозирал, че тази робиня е влюбена в теб.
Ксенократ го погледна учуден.
- От къде ти хрумна това? Тя е моя робиня повече от двадесет години и не съм забелязал нищо подобно.
- Е, навярно се прикрива умело, за да не разбереш. Всъщност ти спиш с нея, нали?
- Разбира се, че понякога споделяме едно легло за известно време. Все още не съм дотолкова освободен, че да спя с момчета, както правят повечето атиняни.
- Не виждам нищо добро за Атина при това свободомислие. Може би липсата на философия, създава у хората усещане за безнравственост и безнаказаност. Броят се на пръсти тези, които подчиняват либидото си в името на целта и святата идея. В този град познавам толкова много хора, които с радост изпращат момчетата си да учат определена професия с ясното съзнание, че учителят ще приласкае момчето и ще го направи свой любовник в продължение на години, а после ще го смени с някое по-младо и нежно тяло. Ужасяващо е да знаеш, че това се случва и да спиш спокойно. И всичко това се приема за нормално в този полис. Накъде вървим!?
- Трънлив е пътят на демокрацията, Тиртам.
- Не се шегувай така, Ксенократе! Демокрацията,сам знаеш е не само свобода на мисленето, но и морал. Няма ли морал – за каква демокрация говорим!? Не е нормално, да се отделиш във вилата си на брега на морето и да правиш любов с ученика си в продължение на месец и то със съгласието на родителите му, съпругата и децата ти.
- Така е. Всъщност ,ние атиняните винаги сме се смятали за избраници на боговете и всячески сме се старали да им подражаваме. Нима Зевс4 не отвлече Ганимед5, за да го направи свой любовник? Винаги сме били такива, но сега не го прикриваме, а се гордеем с разврата си. Демокрация! Всъщност, ако прегледаме историята на демокрацията ни ще разберем, че това си е само утопия и никога не е съществувала. Нима Перикъл6 и неговата хетера Аспазия, не окрадоха златото от статуята на Атина7? Какво от това, че Зенон и Анаксагор8 му бяха учители, а и самият той бе блестящ оратор, стратег и политик. Нима Фидий9 не бе прогонен от Атина, поради кражба на слонова кост, уж нужна му за скулптурата. Властта покварява! Нима същите тези демократи, не накараха Сократ10 да се самоубие, защото казваше истината в очите им и твърдеше, че ако някой върши зло, не познава доброто и ако върши добро и познае какво е, ще бяга от злото. Но демократите никога не обичат да им се говори истината и го убиха. Нима законът против пиянството, наложен от Солон11 бе спазван еднакво от всички!? Не, разбира се. Целта бе единствено, да се пълни хазната с глобите, които налагаха на служителите. И при Драконт12 беше същото: убиха двама роби и един свободен гражданин, който беше бездомник и ненужен за полиса. И това ли е демокрация и спазване на закони!? Ако на един народ се даде свобода и от това поникне простащината, този народ не е узрял за демокрация.
- Тези думи ми напомнят за Аристотел. Ще ти ги припомня, ако не възразяваш: “Робите по природа са лишени от възможността за добродетелен живот, а нравствен живот могат да водят само свободните. Те не трябва да имат никакво отношение към полиса, защото могат да увредят висшите му функции и да причинят деградацията му !”
- Да, но с една малка разлика.Той говори за робите, а според мен, това се отнася за всяко човешко същество. Всъщност, той изрази собственото си мнение, че на робите не трябва да им се дава никаква свобода. Като ще е демокрация, да е само за свободните граждани и особено за аристокрацията. Другите могат и без това. Сякаш няма роби-гърци в покорилите ни нам народи през вековете. Да не би и те да са роби по природа!?
- Господарю Ксенократ, повикахте ме.
- Така ли? Кога? Не си спомням? – погледна с учуден поглед Тиртам, но след кратък замисъл, се хвана за главата. – Пак се отплеснахме с философски дрънканици и забравих за най-важното. Мелиса, Тиртам е много гладен. Какво има в кухнята, за да го нагостим?
- Патицата от снощи. Казахте, да не приготвям други ястия, защото има какво да се яде.
- Да, вярно е, че така казах. Тогава я притопли и приготви нещо за вечеря.
- Разбрах, господарю. А какво да приготвя за вечеря?
- Прияло ми се е лефер. Имаме ли лефер?
- Не, господарю. А и вече е късно. Рибарите отдавна излязоха на брега и надали е останала някаква риба в лодките им.
- Да, късно е. Вярно. Купи тогава от пазара един заек. Но първо притопли патицата!
- Да, господарю.
Робинята излезе толкова тихо, колкото и тихо бе дошла.
- На колко години е?
- Около тридесет. Купих я едва осемгодишна13.
- Много е нежна и грациозна.
- Така е Тиртан. Винаги съм се възхищавал на тези й качества. И като добавим нейната смиреност, мълчаливост и покорство, се получава превъзходната робиня. Всъщност, като се замисля, ти може би си прав. Не можеш да си представиш как нежно ме гали и целува. Не бих я заменил за никоя. А когато свърша, без никога да съм й казвал нещо, тя става, преоблича се и отива в своята стая. На другия ден живота си продължава, сякаш нищо не се е случило. Никога не е искала нещо повече, отколкото да се поддържа едно домакинство. Великолепна жена.
- Май и ти не си безразличен в чувствата си.
- Така е. Грехота е да не се обича такава жена.
- Всеки би искал да бъде на твоето място? Не си ли мислил да й дадеш свободата?
- И да я изгубя!?
- Защо мислиш, че ще я изгубиш?
- На жената дай свобода, пари и власт и бягай докато си още жив.
Ксенократ дълго се смя над думите си. После придоби сериозен вид и продължи:
- Ще й дам свободата, разбира се. Знаеш, че си нямам никой и затова съм уредил всичко, чрез Ефтий.
- Твоят ученик?
- Да. След моята смърт, ще бъде свободна и ще унаследи този дом. Разбира се, аз нищо не съм й казал, защото мога да си отида скоропостижно.
Ксенократ отново се разсмя.
- А, ето я и патицата. Много бързо я притопли, Мелиса!
- Фурната беше загряла за хляба, господарю.
- Да, има вино, плодове, патица и хляб. Какво повече му трябва на човек?
- Така е. Някои хора се срамуват, да им бъде поднасяна храна от предишния обяд или вечеря. Сякаш се чувстват унизени. Глад. Глад е нужна, за да има демокрация. Наситени хора, демокрация не правят. Всичко, което правят в името на демокрацията си е въпрос на бързо забогатяване и закони, които да ги оневинят при евентуално тяхно престъпление. А това е неминуемо, Ксенократ. А сега да хапнем, че на пълен стомах се философства по-добре. Добър апетит!

1 Тиртам – гръцки философ /370 г.пр.н.е. — ок. 285 г. пр.н.е.)/ Заради елегантната му реч, по-късно Аристотел му дава прякора Теофраст –„божествен израз” Ученик на Платон.
2 Теофраст е роден на Ересос на о-в Лесбос. На около 300 км. морски път до Атина
3 Ксенократ – гръцки философ /396 г.пр.н.е. – 314г. пр. н.е./. Ученик на Платон.
4 Зевс – върховен бог в Древна Гърция
5 Ганимед – бог на дъждовете и виночерпец на Зевс
6 Перикъл – / V в. пр. н. е. – 429 г пр. н. е./виден политик, оратор и стратег. Водач на демократичната групировка.
7 статуята на Атина – изваяна от Фидий по поръчка на Перикъл.
8 Зенон от Елея /490 г.пр.н.е. – 430 г.пр.н.е./ и Анаксагор /500 г.пр.н.е. – 428 г.пр. н. е./ – древногръцки философи
9 Фидий – /ок 490 г.пр.н.е. – ок 430 г. пр. н. е./ Древногръцки скулптор и архитект.
10 Сократ – /469 г.пр.н.е. – 399 г.пр. н. е./ – древногръцки философ.
11 Солон – /ок. 634 г.пр.н. е. -559 г. пр. н. е./ – древногръцки политик и законодател.
12 Драконт – VII в. пр. н. е. – Атински законодател и политик.
13 В IV в, пр. н. е. Атина е наброявала около 150 000 души, а робите са били около 300 000. Цената на роб варира между 100 и 200 драхми в зависимост от възрастта , квалификацията, образоваността и пр., като може да достигне хиляди драхми. При среден доход на населението 20 – 30 драхми месечно, малко атиняни биха си позволили роби.