Под кипарисите част 2 - За безсилието на мъжете

Най-безславните войни на мъжете, са срещу нежният пол.


- Няма по-приятно нещо, от това да разговарям с теб и да пия вино под кипарисите ти, Ксенократ. Ще събуя сандалите си и ще потопя крака във фонтана, ако нямаш нищо против.
- Разбира се, че съм против. Рибките ми ще умрат скоропостижно.
- Та, ти нямаш рибки.
- Вярно. Мелиса ги направи на чирози и ги изядохме.
- Ех, Ксенократ, радвам се, че съм ти приятел. Знаеш ли колко е трудно да намериш човек, който има чувство за хумор. Хората са освирепели. Очите им все по-алчни стават и вече не се задоволяват с нужното да преживяват, а трупат богатства, сякаш са безсмъртни. Забравят да се усмихват, забравят да те приветстват, забравят, че трябва да са добри. Когато съм при теб, сякаш времето лети. Понякога ми се иска да поканим и Диоген1, но той е толкова див, че надали ще ни удостои с тази чест.
- Всъщност, той доста често ме посещава.
- Нима? Никога не съм го срещал у вас.
- Идва, когато си пожелае. Винаги неканен. След като си поговорим час-два си тръгва така неочаквано, както и е дошъл. Вероятно му доскучава. Знаеш ли, Тиртам, той никога не яде у нас, въпреки, че съм го канил многократно.
- Така ли? Интересно. Не вярвам, да е гнуслив.
- Гнуслив ли? Просто идва сит. След като няма проститутка, с която да не е спал, значи не е гнуслив.
- Ти пък…
- Самият той ми е казвал това: „Докато има жени – аз ще живея!” Това са негови думи. Разказва, че почти всяка нощ го посещават. И то жени от аристокрацията, с положение и авторитет.
- В бъчвата? Че защо?
- Разказва, че жените са истинските му приятели. Никога не го оставят да гладува. Носели му от всичко, от което се нуждае и най – вече поддържали сексуалния му живот, когато имал нужда. Докато приятелите, даже и храна не му носели, а какво остава за сексуални удовлетворения.
- Така е, но ти вярваш ли на неговите думи?
- Вярвам, разбира се. Диоген никога и никого не лъже . Казва го право в очите, колкото и да те заболи.
- Знам, но какво ще търси една жена при Диоген. Жените мразят философите.
- Не знам. Възможно е да искат съвети от него. Пък и да си приятел на Диоген си е богатство. Не знам кои жени го посещават, защото той никога не открива имената им, но ми е подхвърлял, че докато съпрузите им се занимават с момчета, те имали нужда от истински мъж и в негово лице виждали този, който трябва.
- Чак не мога да повярвам. Някои мислят, че е прероденият Сократ. Роден е в същия ден, когато Сократ умира, а и не е написал нито ред, като представя тезата, че писането е безсмислица, тъй като никой не чете и не се учи от прочетеното.
- Нашата съдба е в ръцете на боговете, Тиртем. Ние само поемаме посоката, която ни определят. Понякога тя е грешна и ние ставаме лоши, ако я следваме.
- Прави са думите на Диоген по въпроса: Защо мрази хората? Той казва: “Мразя лошите, защото вършат злини, а добрите- защото им позволяват да ги вършат!” Нима демокрацията не е в това, добрите чрез закони да не позволяват на лошите да вършат злини?
- Така е. Несъмнено Диоген е най-мъдрия човек на Атина! Преди обяда ти ми спомена, че си станал главният герой на полиса, но не загатна в комедия или в някаква трагедия заблестя?
- За съжаление в трагедия.
Ксенократ събу своите сандали и потопи крака във фонтана редом до Тиртем.
- Този път вече мраморът може и да не издържи. – разсмя се домакинът. – Може да се оцвети или да се напука.
- Ще построиш друг фонтан. Нима човек не губи повече за удоволствията си, отколкото за храна? Ако беше иначе, от къде щяха да се препитават тези осем хиляди проститутки в полиса? Потропне с токовете2 си и ние вече сме готови за сражение. А тези десет хиляди в Коринт3? Надявам се, че не си станал трагичен герой, в основата на която стои жена.
- За съжаление е точно така, Тиртеме.
- Наистина ли? Ти и жена? Извинявай, но те познавам като сериозен човек и не мога да повярвам, че може да се въвлечеш в такава история. Сигурен ли си, че се е получила трагедия? По-скоро ми се струва, че комедията по-ще ти приляга. Извинявай! Разказвай! Умирам от любопитство!
- Нормално е. Всеки човек, който ме познава не би повярвал, че мога да бъда забъркан в такава история. Беше преди месец. Стоях до късно през нощта. Пишех4. Градът отдавна спеше. Тишината и хладният бриз от отворения прозорец все повече затваряха клепачите ми и аз реших да си легна. Колко съм спал не помня, но силно чукане на вратата ме стресна. Отидох да отворя. Дори не запалих свещ и не попитах кой е. Изведнъж в стаята нахълта жена.
„Приютете ме, моля ви! Едни разбойници искаха да ме ограбят!” Мислех да я попитам: „Ами какво правиш посред нощите, жено!?”- ама си премълчах. Запалих фенера и за моя изненада пред мен стоеше Фрина5.
- Фрина!? Тук има нещо гнило. – погледна го изкосо Тиртем.
- Прав си, но аз дори не се усъмних. Повярвах. Хвърлих ; една завивка и й посочих клинето6. „Заспивай и утре сутринта се прибирай, когато се раздвижи градът!” Аз отново си легнах и тъкмо заспивах, когато тя влезе под завивките ми, както майка я е родила и започна да ме опипва. „Студено ми е! Ще ме стоплиш ли в своите прегръдки?” – шепнеше в ухото ми тя. Тогава ми просветна, че вероятно е скалъпила някаква мръсна игра и аз я изхвърлих на улицата.
- Гола?
- Не, разбира се. Но знаеш ли как ме гледаше, когато ; казах да си отива? Погледът ; беше пълен с омраза и жестокост. Ако можеше, би ме удушила начаса. Жената трябва да се изпита в такава ситуация, за да разбереш какъв е душевният ; мир.
- Е, не бих казал, че е трагедия. Приеми го от комичната страна.
- Това и направих, но не и Ефтий. На другата сутрин, когато той дойде, аз му разказах за случилото се, той побесня. „Какво си позволява тази жена!? Като има пари и красота, си мисли, че всички мъже са длъжни да паднат в краката ; ли? Няма да оставя този случай така! Ще заведа дело срещу нея в съда!” Не се ядосвай, Ефтий! Приеми го от веселата страна и забрави за случилото се! – му казвам аз. Но той излезе бесен от дома ми, без да ме послуша. Следобеда дойде и Диоген. „Аз съм виновен за случилото се, Ксенократе!” „За кое?” – попитах го аз, като не предполагах, че тази история вече се знае в целия град. „ За снощното посещение на Фрина в твоя дом.” „И с какво си виновен?” „Предната вечер до късно философствахме с Фрина. Опитваше се да ме убеди, че независимо дали е философ или не, мъжът си е мъж и винаги се подчинява на плътските желания. Опитвах се да й обясня, че философията е не само празно бръщолевене, а начин на живот. Истинският философ защитава принципите си въпреки трудностите, живее по правила. За зла участ посочих теб като пример. Но когато рано сутринта Фрина дойде при мен и изрече: „Мислех, че ще разбудя чувствата на мъж, а не на статуя!”-разбрах какво се е случило. Разбира се, че не можех да се сърдя на Диоген, затова, че ме е посочил за пример. Не е предполагал, че Фрина ще се опита да го опровергае по начин, който и той не е очаквал. После Диоген си тръгна. Ефтий от своя страна започна да се подготвя за процеса. Знаеш, че в Атина законът е безпощаден за тези, които внасят други богове и ги разпространяват. Ефтий знаеше, че Фрина прокламира някакъв висш тракийски бог Изодаетес, който раздавал поравно подаръци на бедни и богати. Под подаръци, Ефтий предполагаше, че става въпрос за свободата. Тоест равноправие за всички, което още повече застрашава мира в Атина. След две седмици се състоя и делото. Хиперид бе нейният защитник. Делото вървяло в полза на Ефтий и съда щял вече да гласува поне за изгонването ;, когато Хиперит в безсилието си, смъкнал хитона на Фрина и извикал: “Ще допуснат ли боговете да бъде усмъртена тази божествена красота? “ Съдът, възхитен от красотата ; изведнъж променил мнението си като се мотивирал, че: „Боговете не могат да наградят с такава прелестна хубост жена, която не ги почита и ги гневи с поведението си.”
- Да, защото всички те, посещават вилата й.Смятат се за привилигировани и неусетно влизат в мрежата на зависимостта. Ето, това показва колко сме слаби пред женската красота. Готови сме да ; простим всички прегрешения само при мисълта, че може някога да бъдем подвластни на нейните ласки.
- Така е, Тиртеме. Горчивата истина. Може би в този случай, Темида7 е трябвало да бъде представляване от жени8, а не от мъже.
- Тогава със сигурност щеше да бъде изгорена, а не изгонена.
Двамата мъже дълго се смяха в този си ред на мисли.
- Знаеш ли, Ксенократ, може би трябваше да правиш любов с Фрина.
- Мислиш ли?
- -Разбира се. Първо щеше да спестиш поне една мина9 и второ щеше да се прославиш като най-добрият любовник в цяла Атина, след като Фрина не издържа на страстната ти любов и идва посред нощ при теб.
- Да, но нямаше да съм вече философа Ксенократ.
- Е, та да не би Диоген да не е?
- Намекваш, че Диоген е спал с Фрина!?
- Разбира се. Знае го целият град. Само аз и ти може би не знаехме. До днес не вярвах на тази клюка, но след тази история почти съм сигурен.
- Та той няма нито драхма, камо ли мина!
- Жените никога не правят нищо случайно, но ако са готови да дадат всичко от себе си, то е само за да спечелят още повече.

1 Диоген – /412 г. пр. н. е. – 323 г.пр. н. е./ – древногръцки философ
2 Древногръцките проститутки приканвали минувачите със специални капачета на токовете на сандалите си, като щракали и подканяли.
3 Коринт – град на 78 км. от Атина. Средище на проституцията
4 Познати са 75 творби на Ксенократ, свидетелство за енциклопедичните познания и интереси на автора.
5 Фрина – /390 г. пр. н. е. – 330 г.пр. н. е./ -хетера известна със своята красота
6 клине – легло с облегалки, използвано за гости по време на пирове.
7 Темида – богиня на правосъдието
8 Фрина завършва живота си, като бива разкъсана от тълпа побеснели жени, които виждали в нея въплъщение на злите богове.
9 мина -парична единица в Древна Гърция равняваща се на 432 гр. злато