Притча за трите сестри и трите стомни Глава 2

Братислав Либертус
И към края на годината в тях дошли трима пътника. Всичките те били юноши.

Името на единият било Зефир. Той бил красив и с изящни маниери. Зефир бил музикант и композитор и така обичал музиката, че в мислите си постоянно витаел в облаците. И, разбира се, той много обичал всички красиви неща. И влизайки в къщата, той видял чудно хубавата стомна и така се възхитил от красотата и, че непременно пожелал да узнае името на притежателката на този изтънчен вкус. Така той се запознал с Нерада и веднага я обикнал заради жаждата и за красота.

Вторият юноша изглеждал силен и така се казвал- Сила. Той бил много трудолюбив, затова бил толкова силен. Грижа го нагостила вкусно и го напоила с мляко от стомната си и той обикнал Грижа заради трудолюбието и.

Третият юноша бил мръсен и с окъсани дрехи. Любов, зървайки го, се завтекла към него, и първо го прегърнала и целунала, а после побързала да му запали банята. И докато той се къпел, изтичала на пазара и му купила нови дрехи.

И отново сестрите и се присмели, че си избрала за мъж мръсен дрипльо.

А Добрян (така се казвал юношата) я обикнал за това, че не се погнусила да го прегърне и целуне, когато бил мръсен.А стомната си Любов не се сетила да му покаже, защото знаела, че той още не бил готов…

И ето че дошъл денят, когато юношите дошли при бащата на девойките,  за да го молят да им даде дъщерите си за жени.Бащата извикал дъщерите си и попитал първата от тях, Нерада:

-Нерада, кажи, на сърце ли ти е Зефир?
-На сърце ми е,тате. – отвърнала Нерада.
-Донеси стомната си, понеже тя ти донесе щастие ще я купя.
Тя донесла стомната си и бащата, след като я огледал, я оценил на пет златни гроша. Нерада казала:
-Преди една година купих стомната за пет златни гроша и за същите пари ти я купи от мен, без да питаш за колко съм я купила. Та аз нито спечелих, нито загубих от покупката.
-Но ти не направи нищо със стомната, дъще.
-Да, тате, прав си. Но стомната ми доведе Зефир, когото обикнах, а това е по-ценно от всичко на света. Благодаря ти, тате, за благословията ти, за подаръка ти! Това е най-хубавият подарък, който съм получавала.
-А не те ли е жал да се разделиш със стомната? Та тя е толкова прекрасна?- попитал бащата.
-Не, не ме е жал! ТА нали, тате, ти забеляза, че стомната е цяла целеничка и с парите, които изкарах, бих могла да си купя същата.
На което бащата кимнал, доволен от отговора на дъщерята, и целувайки я и дал благословия да се омъжи за избраника на сърцето и.

След това се обърнал към Грижа:
-Кажи, Грижа, на сърце ли ти е Сила?
-На сърце ми е, тате!- отвърнала тя.
-Донеси си стомната, тъй като тя ти донесе щастие, ще я купя.
Тя донесла стомната и баща и, оглеждайки я, я оценил на един меден грош. Грижа рекла:
-Преди една година я купих за един златен грош, а ти я купи за един меден.
-Но ти цяла година я ползва и тя се похаби. Забелязах доста драскотини от четката, с която си я мила.
-Да, тате, старах се да я поддържам чиста. Много мляко бе изпито от мен и гостите ми и не я жалех, защото и бе дал благословията си: благословията не трябва да бъде в тежест , а да се множи и аз я умножавах тъй, както можах. Благодарение на стомната много пъти правех от млякото масло и сметана и получих хиляди пъти повече приход, отколкото похарчих за нея. И още повече, тъкмо от нея напоих Сила, когото обикнах и който обикна мен. Така че, не смятам, че съм на загуба, тате! Благодаря ти за благословията!
-А не те ли е жал да се разделяш със стомната? –попитал бащата- Та нали ти е донесла толкова печалба!
-Не, не ме е жал.- усмихнала се Грижа- Та нали сам забеляза, че се е похабила, а значи е отслужила своето.
На което бащата кимнал, доволен от отговора на дъщеря си, целунал я и я благословил да се омъжи за избраника на сърцето си.

Най-накрая се обърнал към третата си дъщеря:
-Любов, кажи, на сърце ли ти е Добрян?
-На сърце ми е, тате. –отвърнала Любов.
-Донеси си стомната, тъй като тя ти донесе щастие, ще я купя от теб.
Тя донесла стомната и бащата, оглеждайки я, я оценил на хиляда златни гроша. А Любов рекла:
-Татко, преди една година купих стомната за един меден грош. Тя беше нащърбена, затова купих необходимото количество лепило и цимент, за да изравня вдлъбнатината и похарчих за това два медни гроша. Освен това тя не бе красива и купих бои, за да я украся и дадох за тях два златни гроша. После, когато рисунката бе готова, купих специален лак, за да покрия стомната. И похарчих още един златен грош. И тази стомна ми струваше три златни и три медни гроша. Правих я една година и не ми остана време да се възползвам от благословията ти и да ми влезе в употреба, понеже в деня, в който я довърших, Добрян ми призна чувствата си, а той дори не я беше видял и не знаеше, че съществува! Стомната не донесе полза никому, а ти плащаш за нея цяло състояние.
-Да, дъще, вярно е.-отвърнал бащата.- Но любовта, с която ти направи всичко това, не може да се отплати с нищо. От старото ти направи ново, от грозното- прекрасно. Ти не щади нито сърце, нито време, нито труд. Ти не мислеше да извлечеш полза за себе си, а мислеше само как да зарадваш баща си в деня, когато настъпи часът да продаваш стомната. Ти я купи за меден грош, защото в този ден нямаше повече пари , защото никога не ги пестиш, а бързаш да дадеш всичко на бедните, сеейки в сърцата им добрина и светлина.

Всяка то вас постъпи със стомната си така, както би постъпила със съпруга си. Нерада- ще му се любува, Грижа- ще извлича приход от силата му, само ти ще дариш любовта на сърцето си.
А ти дори не попита с какво се занимава избраникът ти и защо в този ден бе мръсен и окъсан. А тогава той спаси малко диво козле, паднало във вълча яма пълна с мръсна вода. И когато се измъкнал от ямата, си скъсал дрехите на клоните около нея. Но ти не погледна вида му, нито попита за причините за това. Ти без да разпитваш го обгради с любов, помисли преди всичко колко се нуждае от нея, защото онези, които го срещали преди теб, с отвращение се плашели от него, наранявайки сърцето му. А ти помисли най-вече за сърцето му, и с една прегръдка и целувка изцели раните му. Ти направи всичко, което можеше за него! Тъй както и в стомната вложи всичко, което имаше, и на първо място- любовта на сърцето си. Нима бих могъл да ти се отплатя по друг начин, освен да ти дам за тази стомна всичко, което имам? Не те питам, дали те е жал да се разделиш със стомната, защото знам, че си правила всичко за мен, иначе не би правила всичко толкова добре и толкова дълго. Приближи се с избраника на сърцето си да ви благословя, деца мои.

Оригинал: http://proza.ru/2012/10/16/1431