Окъс н ели разкази-20. Преди петлите

  -И в Германия е така...  Не може да правиш каквото си щеш!  - Наведе някак виновно глава Митьо,  като да покаже,  че е сбъркал нещо си там- по германско.  Пръстите на дясната му ръка зачепкаха подал се от левия ръкав на шушлековото яке конец,  като това да беше особено важно занятие точно в този момент. Дръпна рязко,  та го скъса...
Разбраха го.  Никой не попита повече нищо...
  -То,  дето и да идем е все-така!  Все я забъркваме някаква... Хайде,  наздраве,  че бързам...Ех,  че е хубава тая пущина! - Закашля се бай Стоян от по-сериозната глътка мастика примесена с малко мента-  Ама...Пуста работа!  Нали,  Мите?  Ти сега си айляк...
Остави чашката си на масата,  а до нея и шапката  с омазнена козирка и надпис по „ингилизки”,  дето никой не знае как се чете. А свали ли си бай ти Стоян каскета,  значи...
  - Ам’ че... Зарежи я тогава!  Работата, де... - Ухили се беззъбо насреща   му Колю- третият утринен  посетител на селската кръчма-  Аз мога днеска и да не изкарвам козите... Хайде де!!!
Скокна и взе, та свали елека си –в „замаскиран” цвят-метна го на стола от съседната маса,  дето бе най-близо. Ако можеше,  столът би хукнал през глава на някъде...
Слънцето  още не се е подало откъм Бели рид...  Само небето е засветляло от Изток,  та се виждат вече по-ясно тримата души, седнали под опушения дървен навес пред кръчмата,  на чиято врата виси огромен катинар.
Кръчмарят още не се е  събудил.
Ей-сегинка ще пропеят трети петли...

Б.Калинов- Странник
04.05.2013г.
Банско.