Гочовците

За самоубийството се изисква или вяра в безсмъртието, или презрение към живота, но при всички случаи – смелост.

- Съседе, видях те да говориш с Митко. Що иска от теб?
Това са съседите на село. Всичко искат да знаят, без значение дали им влиза в работата или не. И питат хей така….Без никакво чувство за неудобство. Те трябва да знаят всичко, което се случва край тях, независимо дали това си е твой личен проблем и засяга само и единствено теб.
- Помоли ме да го закарам до града, за да купи някакви части за колата си.
- Че защо ще моли теб!?
- От къде да знам, бе човек!?
- Хм, нали има кола!
- Развалена е и му трябват части, за да я поправи. Затова иска да го закарам до града.
- Че защо не каза на чичо си!?
- Понятие си нямам. Не познавам чичо му, а и този Митко съм го виждал два-три пъти из селото. Дори не съм разговарял с него.
- Абе, ти с Гочовците не си имал работа и затова внимавай! Пази се от тях!
- Току що разбрах, че Митко е от Гочовците. Не ги познавам и не ме интересува какви са. Помоли ме и аз сметнах, че е нормално да се помогне на човек, който е в затруднение. Ти не би ли помогнал?
- Не!
Не исках да питам, защо не би помогнал, а и не ме интересуваше. Тук в селото никой никого не понася. Всички жени са приятелки помежду си, а зад гърба си клюкарстват и се наричат с най-груби думи . А пък мъжете се мразят един-друг и не си говорят. Дори каре за карти не могат да оформят.
- Е, аз се прибирам, че съм сложил да готвя. – опитах се да се измъкна от досадния съсед. Но уви! Той ме хвана за ръката и рече:
- Всички от техния род са луди. Прадядо му на Митко – Симо , връщал се в отпуска от казармата наедно с трима авери от същото поделение.Те тримата били от съседните нему села. Познавали се от деца. Ергенували заедно. Ама тогава войниците си идвали в отпуск с пушките. Навремето така било . Та ,аверите почнали да го додяват, че те щели да си легнат до белите кълки на булките си, а той до черните кълки на Мелиха. Циганка беше жена му. Ама хубава циганка, като ти казвам. Алтън жена. Таман предната година се бяха оженили. Какво толкова са му говорили ония, как са го надъхали, не знам, ама като се прибрал у дома, влязъл в обора и си теглил куршума, без да види ни жена, ни родители. Това нормален човек ли е бил, а!?
- Вярно е, че не е нормално, но се е случило преди много години. Аз ще се прибирам, че манджата ми ще загори. Притеснявам се!
Опитах се да затворя пътната врата, а той натиска с длан, да ме последва. Бре, лоша работа. Как ще влезе?!Нали ще разбере, че никаква манджа няма на котлона. Лъжец ще ме изкара. То ,не че не е вярно, пък и не знам от кои лъжи е – онези благородните , безскрупулните или нещо средно между двете. Да си мисли каквото си иска, ама ако това стане, само след миг и цялото село ще знае, че съм нагъл лъжец, който не уважава съседите си. За да не влезе, притворих вратата зад гърба си и се опитах да го отпратя по живо по здраво към дома му.
- Чичо Радко, друг път ще ми разказваш, че малко съм поуморен.
- Че от какво!? Ни на двора те виждам, ни на работа ходиш!
- Психически съм уморен.
- Е, те тая дума исках да си спомня. Тия Гочовците са психически недобре. С тях не може да се разговаря ,както с теб например. Все са прави, все нервни, все се заяждат за дреболии и не понасят никого. Саможивци. Знаеш ли онази история за Манол?
- Не, не знам дори кой е тоя Манол.
- На Митко дядо му.
- Аха.
- Та тоя Манол към петдесетте, бил позакъсал с добитъка, жена му го напуснала и заживял на гърба на брат си Петър. Пасял му кравите, чистел обора и копаел в градината за единия хляб дето се казва. Една есен вероятно бая се бил притеснил от приближаващата зима, та отишъл при брат си Петър, който майсторял нещо в къщата и му казал: „ Бате, аз отивам да се обеся, а ти да прибереш кравите на смрачаване.” Разбира се Петър не му обърнал никакво внимание, но когато надвечер кравите не се прибрали разбрал, че брат му е говорил истината. Събрал ловната дружина и хукнали в гората да го търсят. Намерили кравите, ама Манол-не. Чак след две седмици го открили случайни хора от съседното село докато беряли гъби. Бил се разкапал. Петър даже предложил, дали не е по-добре да си остане там, докато студовете не го стегнат и тогаз да го свалят.
- Стига бе, чичо Радко. Това истина ли е, дето го казваш!?
Съседът направи кръст, с което искаше да засвидетелства достоверността на разказа, макар да бях сигурен, че изобщо не е вярващ и кръстът, който правеше беше по-скоро светотатство, отколкото признак на вяра .
- Честен кръст! Да умра, ако та лъжа!
- Вярвам ти, разбира се. Но ми се струва необичайно: Манол толкова спокойно да говори за самоубийство, а брат му да е толкова безсърдечен. Самоубийство е все пак. Не е шега работа.
- Че ,кво толкова се чудиш!? Ей на, Вътьо дърводелеца ,как се самоуби?! Златни ръце имаше, а и акълът му сечеше. Живееше сам. Ни жена имаше, ни деца. Всеки го дразнеше, та затова избра да живее в самота. Като позастаря, започна да не довижда и да не изпипва нещата както трябва и хората започнаха да ходят в съседното село. Там имаше млад и способен дърводелец и изпипваше нещата така както трябва. Май това обиди Вътьо и туй бе причината,за да се самоубие. Взел решение да сложи край на живота си започнал подготовка. Направил си ковчег за чудо и приказ: с инкрустации, с дърворезби и кръст на капака .Ама не отделно да го закове, а от едно цяло дърво,със средна дъска. Сложил си одеало отдолу и възглавница ,и когато всичко било готово поставил ковчега под гредата. Завъртял дръжката от вътрешната страна на вратата на деветдесет градуса, направил клуп на въжето, за да го закачи за дръжката и прехвърлил въжето през гредата. На съседните две греди опънал въжета с пружини. Тези пружини повдигнали ковчега почти изправен зад него. После се преоблякал с най-новите си дрехи, лъснал си обувките, па и вратовръзка сложил. Така пременен, избръснат и изкъпан се качил на ковчега и го ритнал, колкото да няма опора. Така се обесил. Когато след два-три дни го потърсили и не го открили се притеснили, че може да се е самоубил. Нали е от Гочовците! Предчувствали хората, затова се събрали няколко човека и започнали да го търсят. На тавана, в къщата и къде ли не. Когато обаче отворили хамбара, изведнъж нещо изтупуркало. Изплашили се и хукнали да бягат. Когато отново събрали смелост и надникнали вътре, видели тялото на Вътьо в ковчега. Отначало помислили, че някой друг го е поставил там, но след като забелязали въжето на шията му и завъртяната дръжка на вратата, натегнатите пружини на съседните греди, които били закрепени за ковчега, разбрали че самият Вътьо е направил цялата тази комбинация.Който натисне дръжката отвън, за да отвори вратата на хамбара, дръжката от вътрешната страна се изправя, изхлузва се клупа, тялото на Вътьо се освобождава и пада върху ковчега, който благодарение на пружините меко пада на земята, така че да не остане тялото му в него. Перфектно!Съвършено!
Слушах чичо Радко и не можех да повярвам на всички тези истории, които ми разказваше. Не го интересуваше дали искам да го слушам, дали имам някаква работа и дали изобщо ме интересуват селските им истории. Интересуваше го само да си излее приказката пред мен и да му олекне. Може би искаше да ме впечатли, което и направи разбира се.А, може би целта му бе да очерни тези Гочовци и съответно аз да погледна с други очи на Митко и да се откажа да го закарам в града. А ,може би всички тия мои мисли нямаха нищо общо с истинските мисли на чичо Радко, защото логиката ми не веднъж се е разбивала и съм откривал, че често съселяните ми говорят без да има никаква логика в думите им и просто говорят за самото говорене. Скука.
- Много смелост се иска да се самоубиеш.
- Ба, смелост. Инат се иска. Е, на…Баба Вена как се обеси: с един сезал за едно борче високо до кръста ми.
- Не трябва ли човек като се беси, да виси, та да се задуши?
- От инат можеш да се обесиш и на леглото си .Като Пеньо. С колана и за леглото.
Стана ми смешно. Рано сутрин.На външната порта. Да си разговаряш със съседа за самоубийства и смърт. Какво по-весело начало за деня!? Явно съм се усмихнал, защото съседът ме загледа учуден.
- Що се смееш?
- Смешно ми стана. Мислех си: от тези Гочовите има ли някой дето да е умрял от естествена смърт?
Смъртта от естествена смърт в този род беше голяма рядкост, защото съседът ми се замисли дълбоко. Гледаше ме мен, после забиваше поглед в земята и пак мен, докато изведнъж не го осени някакъв далечен спомен.
- Има, разбира се! Минчо умря от естествена смърт. Влакът го блъсна.
Разбира се!Че има ли по-естествена смърт от това да те блъсне влак?! Искаше ми се да се разсмея с пълен глас, но се сдържах, че да не обидя съседа.
- Сигурен ли си, че е била естествена?
- Що, ти не вярваш ли?
Реших, че точно сега е моментът да се избавя от присъствието на съседа и да си върша къщната работа.
- Да ти кажа честно – не. Няма логика. Ако всички Гочовци се самоубиват, логично е и този…
- Минчо…
- Да, Минчо.Да се е самоубил? Помисли си само, това е влак, който гърми, трещи, огромен и черен, вдига пара и плаши. Толкова ли не го е видял, ами се е наврял под него? Ако е имало някой в този ден с него, може би той е забелязал, че Минчо е бил психически неуравновесен и нервен.
- Данчо е бил с него. Двамата са били.
- Този Данчо не е ли видял как Минчо се хвърля под влака?
- Не е. Бил е на гишето за билети.
- Е, ако говориш с този Данчо, навярно ще си спомни подробности за Минчо и ще се убедите, че това не е „естествена” смърт, а чисто самоубийство.
- Прав си. Може би Данчо ще е забелязал някакви такива прояви за самоубийство, само че…
- Само че какво?
- Още го е яд, че тогава е купил два билета и се дразни, като се споменава Минчовото име. Ама ще отида…
И тъй ,моят съсед закрачи бодро към Данчовата къща, а мен ме остави с неприятното впечатление, че си купих къща в село, с най-много самоубийства на глава от населението.Може би на цялата планета.