Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 46

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
               
                Глава четиридесет и шеста

    Андрей внезапно се събуди. Соня не беше в леглото. Андрей реши да излезе на двора, може би Соня седи в беседката. В стаята беше задушно. Сигурно сутринта ще вали дъжд. Навярно Соня е избягала на свеж въздух. Андрей взе цигарите и запалката си и отвори външната врата. Нещо грамадно, страшно и космато, високо колкото Андрей, се нахвърли върху него през полуотворената врата. Още не разбрал какво е това, Андрей рязко дръпна вратата към себе си. С огромно усилие успя да затвори вратата. Включи осветлението в антрето и едва когато видя на пода снопчета косми, разбра, че върху него се бе хвърлило кучето на хазайката. Не виждаше реален начин да излезе от къщата. Андрей си представи неочакваната нощна схватка с Рей. Нищо не беше в негова полза. Естествено, той можеше да се разтревожи къде е Соня, щом я нямаше нито в стаята, нито в къщата. И какво може да й е направил Рей. Но кой знае защо, той не помисли, че може да се обади на хазайката или по някакъв начин да се обезпокои за Соня. Андрей се върна в стаята, отвори широко прозореца. От улицата долитаха звуците на преминаващи закъснели автомобили и в промеждутъците между тяхното бръмчене се чуваше познатата песен на щурците. Андрей известно време лежа и се вслушва в нощните звуци, после заспа. Той така и не разбра, че в него проговори страхливецът и безотговорният хлапак.
    В съня си Андрей видя странна картина. Сякаш се намира в лаборатория и чертае траекторията на летене на енергийните потоци до всяка точка на планетата. На бюрото пред него лежи ръкопис. Това е неговата разработка за резонансното трептене на йоносферата. По някакъв начин Андрей знае, че се казва Никола Тесла и че ръкописът и чертежите са негови. Като зад кадър, някакъв глас произнася:
   - Това не си ти, Андрей и не е Никола, чрез вашето подсъзнание действам аз - Адас, синът на Алкиона. Трябва да бързам. На Унира се готви още един преврат. Ние, коренните жители, с измама изгонени от родната си стихия, ще се опитаме да се върнем в родината. Не ни достигат сили. Ние трябва да върнем матриците на всички най-добри умове на нашата плазмена цивилизация от дълбочините на Земята - на нашата родна Унира. Не се плаши, продължавай да спиш. Нали веднъж вече в Нежин ти активира своята генна памет с помощта на баща ми и се почувства като Адас. Ти усети безграничната си любов към нашата обща плазмена планета. Помогни ни, не се съпротивлявай.
   Андрей седна на леглото, уплашен от странния си сън. Но някаква необикновена сила отново го накара да легне, притисна го, сякаш няколко човека едновременно натискаха тялото му така, че то потъна в пружинения матрак като в мокър пясък.
...Кулата забуча и започна бавно да се разпада. От нея заизлизаха мълнии, дълги десетки метри. Гръмотевиците се чуваха надалече. Хората се разбягаха ужасени. Между подметките на обувките им и земята изскачаха огнени искри. Един минувач се наведе към чешмата, за да загаси искрите с вода. Но от крана се изсипа порой искри. Изплашените коне пръхтяха и падаха в шок на земята, от която получаваха токов удар заради железните си подкови. Никола разбра, че по този начин няма да успее да освободи изпод земята своите огнени събратя. Трябваше да намери друго подходящо и безлюдно място, където никой няма да разбере нищо. Да изпрати на това място сноп енергия чрез отразяването й от земята и от йоносферата.
   Никола рядко излизаше навън. Трябваше да бърза. Мощните електромагнитни полета направиха нервната му система особено чувствителна. Той започна да вижда в тъмното с нормалното си зрение. Тихите шумове му звучаха като гръмотевичен грохот. В тези шумове Никола долавяше непознати на човешката наука енергийни импулси.
По време на един от експериментите върху процеса на автоколебанията, мощните прибори влязоха в резонанс. Стените на лабораторията се разтресоха, а след това цялата сграда започна да вибрира, подът - да се надига вълнообразно, стъклата на прозорците зазвъняха. Всички улици на Ню Йорк потънаха в странно бучене. В града започна с нищо необяснимо земетресение. Сградите вибрираха, стъклата на прозорците се пръсваха, разкъсваха се с гръм и трясък тръбите на газовите и отоплителни инсталации. Земята се тресеше и от недрата й изскачаха и се отправяха в бездната на Вселената странни светлинни снопове. Матриците на унирците се освобождаваха от принудителното им задържане в хранилищата на Шам. Резонансът в земната кора се разширяваше. Когато всичките роднини на Адас бяха освободени, Никола изключи уредите. В града постепенно се възстанови спокойствието. Земята престана да се тресе. На вратата на лабораторията се почука.
    - Отворете вратата и веднага я затворете! - казаха хората, които влязоха в лабораторията. - Ние знаем, че тук е изобретено оръжие, способно с помощта на електромагнитните колебания да провокира резонанс в земната кора. С решение на американското правителство всички ваши чертежи се конфискуват. Те ще бъдат засекретени.