Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 49

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
          
                Глава четиридесет и девета.

   Пътешествието на Илона стремително отиваше към края си. Скоро ще трябва да се връща заедно с цялата туристическа група у дома, в Киев. А тя, Илона, още не беше измислила как да остане нелегално във Франция. Къде ще живее? Как ще намери работа, без да има легални документи? Илона засега не знаеше това, но беше сигурна, че ще измисли нещо. Нима напразно взе тези пари назаем, само за да се полюбува на романтичните красоти на Париж. Как след това ще се разплаща, как ще връща дължимото? Засега Илона нямаше отговори на тези въпроси. Тя седна на една пейка в градинката, за да си почине от уморителното приобщаване към изкуството. То никак не я вълнуваше. Повече привличаха погледа й красивите витрини на богатите магазини. Ако имаше много пари, Илона със сигурност щеше да тръгне по магазините и би купувала, купувала, купувала всичко подред. Но нямаше пари. Не се надяваше да намери и богат спонсор. Вече не е в първа младост, а и тогава не блестеше с особена красота. Алчността и безизходицата я задушаваха. Ако Илона можеше да плаче, тя сигурно щеше да заплаче и би й поолекнало. Но Илона никога не плачеше. Вместо успокояващите сълзи, в нейния живот присъстваха ментовите цигари. Жената запали цигара, и започна малко по малко да се успокоява.
    По безлюдната алея с бавни стъпки вървеше една жена. Тя стигна до мястото, където седеше Илона и с жест я помоли за огънче.
    - Винаги, моля, - с приветлива усмивка Илона протегна към жената запалката си.
    - Вие сте рускиня, познах, - жената се усмихна, жадно дръпна от цигарата и попита, дали може да седне.
    - Естествено, - зарадва се Илона, - седнете, толкова е приятно да поговориш на родния си език сред французите. - И веднага премина в атака:
    - Вие французойка ли сте? Откъде знаете руски език?
    - Да, сега съм французойка, но съм родена в Украйна, в град Нежин. Чували ли сте нещо за нежинските краставички? Става дума за моя роден град.
    - Да, чувала съм и съм хапвала, - оживи се Илона. - Аз съм от Киев.
    - Какво правите в Париж?
    Сърцето на Илона затуптя толкова учестено, че тя не можа да отговори веднага. Дръпна от цигарата, издиша демонстративно дима и отговори:
    - Търся работа. Всякаква. За предпочитане - да чистя в къщата на заможно семейство.
    - Така ли! - зарадва се жената. - Днес ние и двете имаме късмет. Аз чакам гости от Украйна, пристига моята приятелка с мъжа си. Аз тъкмо търсех рускоговоряща прислужница, защото приятелката ми не говори френски. Да я придружава по време на разходките из града и да й помага в домакинството. Вие бихте ли се наели да правите това?
Илона се страхуваше да не избърза с отговора. Още не знаеше коя е тази жена. Може да попадне в робство или да бъде продадена за органи. Но не можеше и да откаже, това беше такъв страхотен шанс! За всеки случай Илона попита:
   - Вие с какво се занимавате?
   Жената сърдечно отговори:
   - Притежавам малко издателство. Когато бях млада, обичах да чета, самата аз се опитвах да пиша стихове. Дори ги публикуваха в местните вестници и в поетични сборници. Но по-далече от това не стигнах. Изкуството - това е паметта на чувствата. А аз имам проблеми в това. На младини не се влюбих в никого, а и мен никой не ме обикна. Мислех, че трябва много да учиш, за да станеш добър поет. И докато учех, разбрах, че науката е паметта на ума. Запознах се във Франция с един издател, той издаде моя книга със стихове. Покрай това ние се сближихме и се оженихме. Мъжът ми почина преди няколко години. Аз продължавам неговото дело, живея самотно и скучая много. Французите са добри хора, но си имат свой манталитет и за чужденците е трудно да се сближават с тях, още повече пък да се сприятеляват, както е прието у нас. Тук никой няма да те покани на борш, кнедли и домашна водка със сланина.
    Жената внимателно загаси фаса от цигарата си в специално пакетче и го прибра в чантичката си. Илона държеше своя фас в ръка и не знаеше къде да го скрие. Ако не беше до нея събеседничката й, тя просто би го метнала някъде далече в храстите. Или щеше да го хвърли в тревата до пейката. Нека работят френските чистачи. Обаче до нея седеше възпитана издателка. Трябваше да направи възможно най-добро впечатление. Илона скри фаса в кутията с цигарите си, като го направи така, сякаш предлагаше на жената още една цигара.
   - Благодаря ви, аз изобщо не пуша, просто вече няма за какво да пазя здравето си. Аз имам рак в последен стадий. Сега вече мога и да пия, и да пуша.
Илона се зарадва на нейните думи, но не го показа. Това си беше чист късмет! Дали пък госпожата няма да има нужда от грижи не само докато гостите са тук?. Трябва да приеме предложението.
   - Знаете ли, съгласна съм да работя при вас.
   - Чудесно, - зарадва се жената. Кога можете да започнете?
   - Веднага.