Окъснели разкази 21. Заключени пътища. Част 7

      Отново са на път, но уютът на малкия ресторант и топлотата на новите приятели са все още в мислите на Ася. „Колко е хубав светът с такива хора!” Погледна  в ляво от себе си... Сега чичо Иван се е умълчал, вслушан в музиката от радиото, което в ранната утрин отсъстваше от кабината на бус-а.
Сякаш усетил погледа и’, пак така взрян напред, той продума:
  - В залисията тази сутрин забравих, че имам радио! Нали харесваш  нашата естрада? Аз обикновено това слушам... Бг-радио. Или пък „Хоризонт-а”... Казват новините, пък и хубава музика има. Ти... Извинявай, ако с нещо съм те засегнал, но цялата тази история е много интересна... Щеше ми се да я разкажа на Димчо и Милка, въпреки, че не ми е известна цялата. Някой ден ще ми я разкажеш, нали? – Чичо Иван намали скороста на бус-а. – Ей-сега излизаме на магистралата! - И добави - До тука беше живописния ни път, Ася!
„Не заспивай, когато умират звезди...” – Носи се от скритите някъде в таблото на кабината говорители. Една от най-красивите песни, които Ася помни наизуст.
Да! Светът е за двама...
А в далечината - там някъде - над хълмовете на Тракия, между белотата на няколкото ранобудни облачета, сякаш видя да просветват едни очи с цветовете на морето.
Телефонът на чичо Иван прозвъня и Ася се върна от небето отново в кабината на бус-а.
  - Да! Пътуваме още, Мария! Ася ли? Добре се чувства, като гледам... Запознах я с Милка и Димчо. И те са добре, Работят, както винаги... Кой? Никола ли? Ха така... Знаех си! – Чичо Иван погледна към Ася...- Ще...Ще! Хайде...Ще се чуем, когато пристигнем!
Затвори телефона си чичо Иван, метна го на мястото му на таблото върху някакви разни листове- фактури и гланцирани реклами – част от интериора на всяка товарна машина. После кимна с глава:
  - Искаш да попиташ за Николай ли? Ще ти разкажа, разбира се...Ние с Мария го имаме за наше дете, защото така се случи, че той загуби родителите си преди много години, а ние си нямаме деца. Бог тъй ни е отредил...Съдби човешки! Така стана, че ние с леля ти Мария сме „де факто”  баща и майка на Николай. Той, да ти кажа, е свикнал да споделя всичко с Мария. Е! Почти всичко, де... Та, знам, че имаше в скоро време  една изгора, но нешо не потръгнаха май на добре нещата... Казвам ти за да знаеш!
  - Но, аз знам!- Продума Ася.- Така се случи, че разбрах за това същата вечер, още преди да се запозная с Ник... Чиста случайност, но...
И Ася започна да разказва историята, която на теб, драги ми читателю, е вече известна.
А колелата на бус-а навъртат все нови и нови километри по пътя към морето...


Следва продължение.
Б.Калинов- Странник
16.Август 2013г.
Банско