Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 50

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова
      
                Глава петдесета

    Всички сигнални уреди на ПортАл нададоха вой едновременно. Кодът заработи. Той беше внесен в системата в случай на опасност, заплашваща да разруши този станал вече междугалактически коктейл-бар. Кодът за опасност се намираше в един ключ. Ключът се пазеше от дежурния така, както куфарчето на президента с ядрения бутон. Но този дежурен, този безотговорен тип толкова бързаше да отиде в отпуск на Земята, че забрави да остави ключа в ПортАл, отлетя с него за Земята и го изгуби. След този случай започнаха да пускат в отпуск на Земята само във вид на кондензирана енергия, а не в телесна обвивка, както преди. За да не може никой да занесе нещо извънземно на Земята. Колкото по-малко земни жители подозираха за съществуването на ПортАл, толкова по-лесно щеше да бъде за ПортАл да остава незабелязан в тази опасна ситуация - загубата на ключа. Знаеха, че ключът е попаднал в ръцете на Нона, но тя го беше хвърлила в един кладенец. Не успяха да намерят ключа, защото ПортАл можеше да наблюдава само чувствата. А ключът нямаше чувства. Затова пък имаше разум. Разумът беше заложен в него заедно с програмата, да не навреди случайно на ПортАл. Ключът можеше да разбира и говори на всички земни езици. Той можеше да се движи под земята, използвайки трансформацията на земното кълбо в чувстващо същество. Там, под земята, ключът встъпи в преговори с бившите унирци, които се криеха от отмъщението на Охг. С помощта на модулиращия блок те вложиха в ключа допълнителна програма. Чрез общуването си с него, Шам и неговият племенник Лиур изучаваха свойствата на ПортАл и се подготвяха да го разрушат. ПортАл така беше пристрастил всички към коктейлите, направени от емоциите на човешките страдания, че половината от всички разумни същества във Вселената му станаха клиенти. Другата половина безкрайно съжаляваше и обичаше земните жители, наблюдаваше действията на ПортАл и събираше всички свои чувства в специален сектор на триалното време, с цел да помогне на земните жители, ако унирските затворници направят преврат и освободят Унира. Тогава и на Земята всичко щеше да се промени. Ще се промени ходът на събитията и историята. Веднъж беше направен опит за преврат. Тогава загина велика цивилизация, загина Атлантида, а на Земята пак се възцари невидимото робство на ПортАл. Защото никой от земните жители не намери ключа. Разумният ключ следваше под земята своя господар. Господарят му беше в отпуск и го изпратиха да излежи наказанието си за загубването на ключа. Но той бе оставил на Земята своя следа. За да не изгуби Нона от погледа си, пазителят на ключа вложи в генетиката на Нона свойството яйцеклетката да се дели при зачеването. Оттогава в рода на Нона започнаха да се раждат близначки-момичета: едната - нормална, а другата - инвалид. Парализираното момиче - ”наблюдателката”, не правеше нищо, освен да наблюдава своите роднини. Те не подозираха, че момичето не просто лежи, а вижда и чува всичко, което става покрай него и чака деня, когато ще бъде намерен ключа. В този ден момичето ще се излекува от недъга си, всичките й роднини ще се зарадват, момичето ще бъде щастливо и ще има огромен изблик от светла енергия. Тази енергия не може да мине незабелязано покрай ПортАл. Оставаше само да се чака кога ще стане това.
     В ПортАл категорията време не съществуваше. Обаче на Земята се налагаше да се съобразяват с нея. Ситуацията се усложняваше и от това, че Нона се оказа доста плодовита. Потомците й се разпръснаха по цялата земя и се заселиха дори в такива затънтени краища на Земята, където беше трудно да се предположи тяхното пребиваване. Един от нейните потомци, заедно със запорожките казаци, се пресели в Кубан. Нещо непреодолимо го теглеше да копае кладенци. Стана превъзходен майстор на кладенци. Сякаш усещаше движението на невидимите водни потоци под земята. От първия път намираше подходящото място за кладенеца.
    Всяка земна година, на шести юни, съществува примирие на невидимите сили. През този ден от ПортАл към Земята, по-точно под земята, на гости на унирските затворници се изпращат вестители. Докато те обсъждат междупланетните проблеми, всички духове - чисти и нечисти, имат право да излязат на повърхността и да празнуват. Земните хора знаят за тези дни, страхуват се от тях, наричат ги празник на вещиците. Но нищо не могат да направят. След примирието, от осми юни, майсторът започваше да копае кладенци.
    През лятото на 1892 година, майсторът започна да копае кладенеца и ключът се устреми към това място в Кубан. ПортАл положи всичките си усилия, за да умре и майсторът, и целият му род. Опустошителна, свирепа епидемия от холера отне живота на хиляди хора. Никакви средства не помагаха в борбата с нея. ПортАл не успяваше да събира коктейлите от страданията на умиращите, не успяваше да ги продава, не стигаха хранилища за съхраняването им. Тогава решиха да черпят всички желаещи „за сметка на заведението”, защото процесът на събиране не можеше да бъде спрян. Това беше още една непростима грешка на ПортАл. Коктейлът се оказа толкова страшен, че всички, които го бяха употребили, се заразиха от вируса на агонията. Наложи се принудително да бъде прекратено събирането на коктейла. Епидемията от холера престана внезапно. Заедно с нея спря и строителството на кладенеца. Той беше завършен чак след девет години. Нарекоха го Братски. Той обаче радва пътниците със своята чиста, студена вода не задълго. Беше изоставен, както всичко, което хората не могат да оценят. Засипаха кладенеца със земя. Ключът, заедно с подземните води, се устреми към река Кубан. Реката тогава се вливаше в Черно море. Чрез него можеше да се стигне и по-нататък, в Средиземно море. Близо до родината на прадедите на Нона. Наложи се ПортАл да се потруди това да не стане, да намери изпълнители и причина. Така водите на река Кубан бяха обърнати в обратна посока. Сега тя неохотно подхранва Азовско море.
    Дълго време ключът пътешества по малките ручеи и в подземните потоци. Но си струваше. Затова в ПортАл ситуацията е аварийна. Всички сили са вдигнати по тревога. Всичко може да рухне всеки момент, защото Соня бе намерила ключа.