Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 52

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава петдесет и втора

   - Защо, Господи, защо? Ха-ха-ха! - Увижтутя се наслаждаваше на коктейла от страданията на Соня, смееше се и гримасничеше, като се опитваше да подражава на измъчващата се Соня.
   - Колко са ограничени все пак тези земни хора. Седи безмозъчната кокошка, държи в джоба си ключа за спасението на половината Вселена и не се сеща да попита за какво й е дадено на нея всичко това.
   - За какво? - попита новият дежурен.
   - Ако тя знаеше за какво, ние отдавна нямаше да сме тук. Изобщо нямаше да ни има, още от самото начало.
   - Че какво чак толкова важно има в тази жена и в това парче метал? - не мирясваше новакът.
   - Взривоопасната смес. Програмата е настроена за разрушаването на ПортАл, ако в нея проникне информация от ДНК-веригите на човек, в когото любовта и ненавистта ще достигнат такава сила, че ще са равни една на друга. Силата на омразата трябва да се изравни със силата на любовта. Когато един човек толкова обича друг човек, колкото го и ненавижда. Ако хората знаеха, че с психо-енергията в мозъка само на един човек може да се разруши или да бъде създадена цяла галактика, тогава те щяха да живеят по друг начин. Те щяха да доят нас, а не ние - тях.
   - Тогава, защо хората не изучават себе си?
   - Те нямат време за това, а и ние им пречим.
   Разговорът на двамата дежурни се редуваше с отпиване от коктейла.
   - Ако се случи това, какво ще стане? - новакът жадно пиеше коктейла, на големи глътки.
   - При силно негативни емоции, в човешкия мозък се извършват реакции, в резултат на които се появяват светкавици. Фосфени. За хората това е много опасно. Тяхното тяло не издържа на това напрежение, на такъв огън. От това са инсултите, инфарктите...Хората се взривяват, без да разбират това и без да виждат огъня, който се разпространява по Вселената. А ние го събираме и го продаваме.
   - Аха, започвам да разбирам с какво се занимавате тук.
   - Ако тази огнена маса достигне определената критична точка, тя ще е в състояние да пробие приемните очертания на ПортАл и чрез нашата светлинна система за транспортиране на коктейлите да отиде по-надалече. Ако стигне до Унира, тогава нашите огнени домакини ще придобият плът. И няма да има на кого да продаваме стоката. Те самите ще могат да си страдат и да се опиват от собствените си страдания. А ПортАл може да експлодира, заедно с целия ни бизнес. Затова се налага да вършим допълнителна работа: да замъгляваме мозъците на хората, да забавяме мисловните им процеси, да контролираме ситуацията и да не им позволяваме да страдат прекалено. Всичко да е в рамките на разумното. За това има доста начини за въздействие - алкохол, наркотици, тютюн, секс, всякакви развлечения.
   - Но опасността все пак съществува ли?
   - Да. В рода на Соня имаше една използвачка - Нона, мераклийка да си уреди красиво живота за чужда сметка. Тя освен изгодата си не виждаше нищо и никого. По пътя си срещна самия Бог и пожела да го ожени за себе си, да го принуди да работи за всичките й роднини. А той пък даде възможност на всичките й роднини да работят за него. Само в този род може да се роди човек с огнена програма. Трябва да му пречим, колкото е възможно, трябва така да го завъртим, че да не успява да мисли за нищо.
  - Той родил ли се е вече?
  - Че как, роди се. Но чак такива въпроси не го мъчат. Обаче, досети ли се да попита: „за какво?”, а не „защо?”, с нас ще е свършено. А ти засега си пийвай, не се вълнувай, че то май и на тебе започват да ти влияят човешките чувства, както виждам. На нас - не, ние сме клонинги.