Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 53

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава петдесет и трета.

   Андрей си тананикаше някаква весела мелодия. Изобщо не обръщаше внимание на Соня. Неговите мисли и чувства останаха в бара. Веселото и енергично момиче сякаш стоеше пред вътрешния му поглед. Ако младеж като него изобщо може да има вътрешен поглед. Мобилният му телефон съобщи за получено съобщение: „Жьо тем. Катоки”. Андрей отговори: „Ти кой си?”. В отговор получи видео сигнал. Девойката, с която се беше запознал неотдавна, му се усмихваше от целия екран.
   - Това съм аз, Ани. На френски „жьо тем” означава „обичам те”. Катоки означава Ани, написано с японски букви, по-точно на японски език. Ха-ха-ха! Излизай, стига си се пекъл в каютата, да отидем на басейна.
Андрей не знаеше как да постъпи. Да скучае при Соня или... Той спря да пее, погледна към Соня и реши, че тя спи. А Соня през това време четеше пътеводителя на Франция. ”Родез - град в южна Франция, е префектура в департамента Аверон. Построен е на хълм и се намира на кръстопътя между Кос и Сегал. Този кръстопът винаги е бил търговски център. На север от Родез е варовиковото плато...” Соня чу, че Андрей говори по телефона. Когато Андрей се приближи към нея, Соня се престори на заспала. Андрей излезе. Соня лежеше със затворени очи и си мислеше: когато любимият ти се държи много зле, тогава трябва да го спреш. Когато се държи прекалено добре, трябва да провериш дали това е наистина така. Ще се наложи да преодолее гаденето и да излезе навън. Да провери толкова ли добре се държи нейното момче. Соня беше нервна и не разбираше добре какво иска да научи. Тя искаше да се убеди в своите лични подозрения, да се убеди и в много други неща, но в същото време разбираше, че не е достатъчно подготвена за подобни събития. Добре, ще научи, ще разбере, а после какво? Соня реши само да се поразходи, да не обвинява за нищо Андрей. А и в какво може да се обвинява младостта? Дали в това, че тича, пее, шегува се, обича безразсъдно, забравя за дадените обещания, весели се, влюбва се? И всичко е в превъзходна степен. Впрочем, ако помислим внимателно, ще стане ясно, че движенията на нейната душа ни навеждат на мисълта, че при Соня мисленето не е съвсем наред. Щом тя пропуска толкова неща, за които после е принудена да мисли, да ги анализира. А най-важното, да страда. Тогава как би могла да живее без чувства? Като в несвяст или като паметник на собствения си страх? Тогава как да живее? Трудно е да дадеш отговори на собствените си въпроси. А всъщност всичко е много просто. Чувствата са гласът на живота. Не, животът е нещо голямо. Чувствата са една неголяма съставна част от живота. Тогава какво искаш, Соня? Да завладееш мъжа и да го управляваш за неопределено време? Нима не знаеш, че мъжът иска повече от всичко две неща - опасности и игри. Именно затова той има нужда от жената, като най-опасната играчка. И трябва да си майстор, за да може играчката да се научи да управлява господаря си така, че той да не подозира за това. Никак не е весело да си майстор, да си намираш оправдания. Такъв майстор рядко е майстор и в нещо друго. Докато разсъждаваше, Соня не забеляза, че вече е нощ, че на палубата е студено. Соня се върна в каютата, легна в уютното легло и чу познатия глас: „Лека нощ, Соня, свиквай с това състояние. Това е задълго. Финалът на твоята история е маловажен.” Соня позна гласа на Алкиона.
   - Ти мислиш, че той не ме обича?
   - Аз мисля, че младостта е склонна да дава обещания. А после да се оправдава. ”Не ми казаха, че ще е трудно, никой не беше успял да ме наплаши”. Младостта се интересува от резултата - вземи и ще се получи. Младостта е „ecuel” - на френски език „подводен камък”. Съдбата е диагнозата на болестта, която познаваш, но не можеш да излекуваш. Това, към което се стремиш, а после сама бягаш от него. Всичко остава на мястото си, само ти тичаш насам - натам. Остави всичко. Нека да върви, както върви. Нека минава това, което вече е минало. Нека съвестта сама говори за себе си. Съвестта - това е вест от съзнанието, която се базира върху натрупания преди това опит. Нима в твоята светла главичка не са идвали подобни мисли?
   - Идваха, - тежко въздъхна Соня, - но както идваха, така си и отиваха. Аз не мога да изразявам ясно мислите си и не знам как да се науча на това.
   - От мисълта трябва да следва факт. От факта - смисъл. СЛЕД ТОВА ТРЯБВА МИСЛЕНО ДА ПРЕГОВАРЯШ ВСИЧКО. КАКВОТО ИСКАШ ДА КАЖЕШ НА ГЛАС. МОЖЕШ ДА СЕ ИЗКАЗВАШ, САМО АКО ЗНАЕШ ТОЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМИТЕ. ДА ГОВОРИШ МАЛКО, НО ПРЕДЕЛНО ЯСНО. Разбра ли?