Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 54

"Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава петдесет и четвърта

   Щастието на Соня се оказа толкова кратко, колкото и предишната глава.
   *  *  *
   От втората палуба добре се виждаше как Андрей и Ани се забавляват в басейна. Соня дори не забеляза веднага, че не само тя наблюдава двойката безгрижни млади създания. Когато непознатият мъж я заговори, тя не му отвърна веднага. Сякаш нейното прозрение и отчаяние се размразяваха в микровълнова печка.
   - На юг ли?
   Соня кимна утвърдително с глава.
   - Сама ли?
   - Не съм сама, той е с мен, - Соня обърна глава и посочи с поглед към Андрей.
   - Той не е с тебе, а до тебе...
   - Какво означава - не с мен, а до мен?
   - С тебе означава да сте свързани. Знаеш ли как летят гъските? Под формата на клин. Когато една птица се умори, друга се отделя от клина и я следва, за да й помага и да я защитава. Той само се е отделил от своя клин. Ти ще укрепнеш, обаче той няма да ти даде сили да излетиш. Ти ще имаш две други крила от твоя клин. При гъските винаги е така. Две гъски подкрепят ранената гъска, докато тя вече може да лети самостоятелно или умре.
  - Това е тъжно, а после какво?
  - А после те се включват към друго ято или продължават сами.
  Соня си спомни своя сън и се натъжи.
  - Вие орнитолог ли сте или просто обичате да гледате по телевизията предавания за природата?
  - Аз съм нотариус, бивш руски гражданин, сега живея във Франция. А моята дъщеря се забавлява в басейна с твоя бивш бойфренд.
  - Защо решихте, че това е моя бойфренд, на всичко отгоре и бивш?
  - Професията ми налага да бъда по неволя психолог и да забелязвам всичко, дори това, което хората се опитват да скрият от другите.
  - Толкова ли личи, че това е моят приятел?
  - Естествено, че личи.
  - Този път вие сгрешихте, - бързо започна да си измисля Соня. Разговорът с непознатия не й беше приятен, още повече на такава тема. - Това е синът ми.
Нотариусът погледна недоверчиво към Соня, но не каза нищо. Соня не забравяше, че Андрей е връстник на покойния й син Павлик. И продължи да си измисля:
  - Аз имах двама сина - близнаци. Единият от тях загина в тийнейджърска възраст.• По тази причина сега наблюдавам внимателно другия, страхувам се да не го изгубя.
  - Вие трябва да се притеснявате не за него, а за себе си, нали сте бременна. Вероятно ще имате близнаци, две крила.
  - Какво ви кара да мислите така?
  - Обучавах се в екстрасензорна школа, точно сега се връщам оттам. Стана доста трудно да се работи с хората, не знаеш кой ще дойде в приемното ти време. Маниаците се увеличиха. Налага се да усвояваш различни умения заради личната си безопасност. Простете, че ви използвах, за да тренирам.
  - За мен в това няма нищо страшно. Баба ми беше ясновидка и помагаше на хората. Приятелката ми сега издава книга с нейните записки. Аз отивам да подпиша договора. Ако искате да потренирате още, давайте. Ще има ли успех книгата и изобщо? Какво ще излезе от това пътуване?
   Нотариусът - ясновидец притихна за известно време. Съсредоточи се върху нещо невидимо в пространството. Стоеше със затворени очи. Изведнъж потръпна рязко, отвори очи, изумено погледна Соня. Нищо не взе да й разказва. Даде й визитната си картичка и я помоли, заради щастието на Андрей, непременно да дойде в неговата кантора в Париж и да направи завещание. Малко по-дълго, отколкото го позволяваше приличието, се взира право в очите на Соня. След това произнесе няколко непонятни за нея фрази, тръгна към басейна. Каза нещо на Ани. Те си тръгнаха заедно. До края на пътуването Ани не се срещна повече с Андрей. Той се вкисна. Отказваше да се храни, постоянно искаше да спи. Казваше, че го боли главата. Телефонът му беше непрекъснато с него. Виждаше се, че очаква обаждане или съобщение. Но телефонът мълчеше. Соня също мълчеше. Тя се опитваше да осмисли последните думи на нотариуса. „Геният е състояние. Шизофренията е болест. Двете крила - това е нещастие и щастие. Ключът е да признаеш мъжа за Бог. Всички мъже на земята произлизат от един мъж. А той самият - от Бога.”

    *  *  *

    От морската гара до Париж стигнаха на разсъмване. Соня пожела да види града от околовръстния път. Таксиметровият шофьор любезно се съгласи. Добре, че не беше час пик и на Boulevard peripherique нямаше задръствания. Приятелката на Соня с издателството още спеше. Соня не искаше да я притеснява и не й съобщи датата и времето на пристигането им. Вратата на апартамента отвори камериерката. Тя посрещна с усмивка Соня, придружи я до приготвената за нея стая и се върна в антрето. Там в това време Андрей тъкмо плащаше на таксиметровия шофьор и внасяше в апартамента пътните им чанти. Когато сложи чантите на пода и се изправи, за да поздрави с усмивка камериерката, той забеляза ужаса и изумлението на лицето на Илона.
   - Андрей, това ти ли си? Какво правиш тук?