Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 55

Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава петдесет и пета

    - Соня, аз разбрах защо ние с теб понякога се караме? - Андрей каза тези думи, докато гледаше през прозореца светлините на Париж. - Това е така, защото ние с тебе нямаме нищо общо.Трябва да намерим някакъв камък, а по-добре два еднакви камъка и да ги пазим вечно.   Това би ни обединило...
   - Хайде да си купим две еднакви халки...
   - Не, не е това, не трябва да е купено, аз бих искал ние с тебе да направим нещо сами и да го пазим.
   - Тогава да купим комплекти за творчество и да майсторим нещо в свободното си време.
   - Не е това, за което говориш, Соня, не е това. Искам да е нещо свое, но още не знам какво да е то.
Соня почти беше готова да признае на Андрей, че той вече е изработил нещо общо заедно с нея, но не посмя. По-късно, после, после, когато всичко ще бъде безспорно и непоправимо.

   *  *  *

   - Готово, Соня, днес вече можем да вземем изданието от печатницата. Погледни, донесох ти сигналния екземпляр.
   Соня държеше в ръце книжката на баба си и не можеше да осъзнае дали това е добро или лошо. За какво може да й послужи тази книга? Соня отвори „Самоучител на лечителя”. На първата страница, сякаш от само себе си, се изписаха с почерка на баба й двете думи: „Дръж се, Соня”.
   Приятелката й не я остави да се любува дълго на книжката.
   - Имам с тебе още една неотложна работа, трябва да я свършим колкото се може по-скоро. Можеш ли сега да дойдеш с мен?
   - Естествено, че мога, - отговори Соня.
   - Тогава си вземи паспорта и да тръгваме. Нотариусът ни очаква.

    *  *  *

   Андрей се събуди сам. Той не знаеше, че Соня е заминала по работа. Сънен бродеше из апартамента. В търсене на кафе, стигна до кухнята. В кухнята Илона чистеше елда, канеше се да свари каша.
   - Бих пийнал едно кафе, - обърна се към нея Андрей.
   - Не знаеш ли името ми? Може би не ме и позна?
   Андрей се вгледа в прислужницата по-внимателно от обикновено. Илона виждаше, че той не може да я познае, толкова по-добре за нея, така дори ще бъде по-лесно.
   - Слушай, момче, я не ме будалкай. Много добре ме познаваш, аз съм приятелка на покойната ти майка.
   Изумен, Андрей още по-внимателно се вгледа в прислужницата. Приятелка на майка му? Тук, в Париж, просто така? Такива съвпадения не се случват!
   - Случват се и още как, - сякаш долови мислите му Илона, - Слушай ме внимателно. Не ме прекъсвай и не казвай нищо. Късно е. Моята господарка - една много богата жена, е смъртно болна. Остава й да живее най-много два месеца. Сега тя отиде със Сонка при нотариуса, да припише на Сонка като дарение цялото си имущество. Аз подслушах разговора им случайно. Днес тя ще прехвърли всички документи на Сонка. В Лион тя има голяма къща, която днес ще подари на Сонка и ние ще отидем да живеем там, докато господарката умре. Защо ли на такива загубенячки им се пада такъв късмет? - Илона замълча, сякаш за дълго.
  - Това ли е всичко? - попита Андрей, като дръпна от цигарата и отпи глътка кафе, - тогава аз ще тръгвам.
  - Никъде няма да ходиш, стига си се преструвал. Може да правиш, каквото си щеш и както ти харесва, решението си е твое, но трябва да накараш Сонка да раздели полученото с мен. Аз искам този парижки апартамент и издръжка до края на живота си.
Изненадан от чутото, Андрей едва не изпусна чашата с кафе от ръцете си. Дори не можеше да каже нищо, само гледаше изумен прислужницата.
Тя не се забави много.
  - Може би искаш да повярвам, че не ти си убил сестра си Шура, когато тя е забременяла от теб?
  Сега вече Андрей изпусна чашата, тя се разби с неприятен трясък, сякаш в един миг се разби цялото бъдеще на този младеж.
  - Можеш да не се оправдаваш. Всички вестници писаха за това. Направиха експертиза, взеха кръв от ръба на вратата. Наранил ли си ръката си?
Андрей погледна белега на ударената си някога ръка. Не отговори нищо, не знаеше и какво да мисли. Той никога не беше се докосвал до Шура като до жена.
  - Ето какво - продължи Илона - Или ти ще ми помогнеш да осигуря старините си, или аз ще те издам в полицията, избирай. А как да се направи красиво всичко, помисли сам и ми кажи. Само не протакай. Следващата седмица трябва да пътуваме за Лион, да се настаним в новия дом. Мене ме наеха да прислужвам на Сонка. Така че още дълго време ще бъдем плътно заедно с нея, ще свикнеш. Няма къде да се скриеш от мен.
   *  *  *
   Соня дори не знаеше да казва ли на Андрей, че изведнъж е станала несметно богата. Приятелката й я убеди, че в ситуацията, в която Соня се оказа, нейните бъдещи деца ще се чувстват много по-добре във Франция. Тук никой не я познава и не е необходимо да афишира, че Андрей е техния баща. Тъй като Соня в близките две години няма да може да пътува за Украйна и да се разпорежда със своето имущество, нотариусът подготви всички необходими документи на името на Андрей. Соня разбираше, че освен Андрей няма кой друг да се заеме с нейните работи, той винаги би могъл да замине за Украйна. И когато на връщане от нотариуса Соня чу от Андрей, че той се кани спешно да замине за Киев по свои неотложни дела, тя дори се зарадва. Не го попита какви са тези дела, но го помоли да почака няколко дни, докато нотариусът съгласува всички подробности и заедно да се разберат за нейните работи. Андрей не се и опита да вникне в това каква работа може да има Соня в Нежин, той беше дълбоко потиснат. Каза й, че го боли главата. Обеща да изпълни всичко, за което тя го помоли и отиде в стаята си да спи. Присъни му се къщата на баба Агафя. Сякаш той - Андрей, е стопанинът на къщата. И сякаш е монах и не е монах. И е с 15 години по-възрастен от сега. И като че ли дълбае в мазата един камък.