Майн кеф!

Посвещава се на смелите воини-джедаи, които дълги години пазят границите на нашата родина в очакване на потенциалния противник, който така и не се появява.

Майн кеф!

Чакахме проверка от министерството. Доста време. Щеше да се проведе неочаквано. Искаха да обявят тревога, за да видят бойните ни умения. Всички знаеха за тази изненада и се подготвиха подобаващо. Командването отмени всички отпуски и уволнения. Всички болни бяха излекувани. Младите неженени офицерчета се преместиха от общежитието в казармата. Отвориха складовете за оръжие. Войниците вече трябваше да спят с дрехите, за да не хабят безценни секунди за обличане и да изпълняват нормативите. Дори пилотите спряха да се наливат вечер. Базата бе изчистена, техниката – излъскана до блясък, документите от щаба и администрацията – подредени, а всичко останало – боядисано и белосано. Около три пъти. А проверка се не види… В края на краищата, не може цял живот да си в повишена бойна готовност! Всички се побъркаха от чакане и бяха на ръба на нервна криза.
А на всичкото отгоре, от окръжното командване всеки ден изпращат документи – кой от кой по-смешен. В последната заповед искаха да се преборим с карантинните плевели-вредители поради зачестилите случаи на алергични заболявания сред военните. Незабавно! Не че беше някакъв проблем – можеше да се напише рапорт, че сме унищожили вредните плевели до корен, но окръжното командване искаше видеозапис, който да потвърди унищожаването.
„Ех, поне да знаехме как изглеждат“ – вайкаше се командирът. „Какви са тия карантинни плевели?“ И повика лекаря.
Лекарят веднага забърбори, гордо демонстрирайки знанията си по латински:
– Ambrosia artemisiifolia, acroptilon repens, solanum rostratum, solanum triflorum, cuscuta…
– Добре, добре… А на руски?
– Пелинолистна амброзия, пълзящ пирей, бодливо кучешко грозде, трицветно кучешко грозде, кукувича прежда.
– Значи е амброзия. Питието на боговете?
– Храната…
– Няма значение. Е, и как изглежда тази храна?
– Хммм… Високо растение с право стъбло, едни такива остри листенца…
– Остри?
– Ами да… И съцветието май че е горе…

Командирът не мисли дълго: „Борбата с вредителите е задача само за специалните части.“ И изпрати разузнавачите в полето заедно с цял взвод химици и специалисти по радиационна защита.
– Правете каквото правите, но за два дни да сте готови. Лекарят ще ви инструктира. Изпълнявайте!
– Слушаме! – отговориха разузнавачите. Вързаха си камуфлажните кърпи и бързо изчезнаха, сякаш никога не са съществували. Изпариха се във въздуха.
– Бреееех! – чак изсумтя командирът, доволен от такава изпълнителност. Ама вижте какво – само без евтини спецефекти. И промърмори на себе си:
– Да видим каква ще я свършите.
И резултатите не закъсняха. Още същата вечер лейтенантът от спецчастите свали кърпата си и се материализира пред командира:
– Зад стопанските постройки до южния периметър намерихме цял буренак с карантинна растителност, отговаряща на описанията на лекаря. Обаче има една подробност, която заслужава специално внимание.
– Каква е тази подробност? – вдигна веждите си командирът. По време на дългогодишната си служба командирът успя да развие устойчива неприязън към всякакви подробности. Или казано по-просто – мразеше ги до дъното на душата си, защото те създаваха само неприятности.
– И какво? Казвай, де…
Лейтенантът се подвоуми:
– Буренакът с карантинна растителност се оказа култивиран. Забелязахме следи от плевене и поливане. И още нещо… – разузнавачът извади на масата табелки с надписи на чужд език: „WHITE WIDOW“, „SKUNK“, „JACK HERER“, „BLUEBERRY“. – Последното май е боровинка…
– Какво?
– Блубъри – май се превежда като боровинка – обясни лейтенантът. – Въпреки че хич не прилича на боровинка. Той повъртя в ръцете си леко поувехналото клонче с остри листенца, откъснато от храст от буренака, и го постави върху табелките.
– Ето… Дали да не викнем лекаря да погледне?
Сърцето на командира се преобърна: „Значи е култивирано… Прилича на диверсия… За какъв дявол ни е лекарят – направо да викаме специален агент!“
Специалният агент, който по силата на служебните си задължения знаеше езика на потенциалния противник, преведе надписите за нула време: „Бялата вдовица“, „Скункс“, „Джак Херър“, „Боровинка“.
– Джак Херър?
– Точно така – Джак Херър! Сигурно е име и фамилия.
– Каква е тази „боровинка“ в базата ми? – почеса се по темето командирът. – Съвсем изнагляха вече – табелки ще ми слагат! – И даде заповед:
– Буренакът с карантинна растителност да се унищожи незабавно! Джак Херър – да бере хайвер!
– Да проведа ли разследване? – предложи специалният агент.
– Всичко да се изгори до последния храст, до последния корен! – и командирът тресна с огромния си юмрук по масата. – А после можем и да разследваме…
Подчинените мълчаливо му козируваха.

Разузнавачите, химиците, специалистите по радиационна защита, както и една охранителна рота, се втурнаха да плевят. За един ден те изчистиха територията, събраха плевелите в гигантска купчина и я запалиха. Гъст, ароматен бял дим покри базата. Гореше бавно. По-скоро димеше. Но димът не дразнеше, не отблъскваше, а нежно приканваше. Ухаеше на боровинки и на още нещо. Сладникавият дим привлече доста народ. Пристигнаха началниците на службите, началникът на щаба и командирът. И започнаха да душат…
Усещаше се силна сладко-кисела миризма. Все едно някой е разлял йогурт. А от огъня се носеше мощен, необичайно свеж плодов аромат. Ухаеше на сушени праскови, пъпеши, портокали, ябълки и какви ли не други плодове, вкусът на които не можеше да се определи в трептящата горещина на танцуващия пламък и поривите на вятъра. Ухаеше на лято, топлина и щастие…

Командирът се приближи до огъня и гъстият сладникав дим го погълна. Той вдиша един-два пъти, а после още и още… Острият дим изпълни дробовете му и…
„…Хмм, чудя се, … ако се погледне от космоса, дали димът от огъня маскира базата или я демаскира…“
Войникът от спецчастите, който трябваше да заснеме унищожаването на карантинните плевели, издържа най-дълго: той съзерцаваше раждането на джедаите, битките с огнени мечове и препускащите из небето колесници. Това го развесели безкрайно и той се смя със сълзи. Постепенно смехът завладя всички. Настана всеобщо веселие. Мощните криле на смеещите се биеха топлия въздух и оформяха бели спирали от дим, а земята меко се изплъзваше изпод краката.
Последен във веселбата се включи лекарят. Той се превиваше от смях.
– Това не е амбро-о-зия! – викаше той на джедаите. – Вие горите кан-а-а-бис! А облакът дим вече покри градчето – там също всички се веселяха. Ха-а-а-ха!
– Каква-а-а е ра-а-азликата? – се заливаше от смях командирът. – Плевелът си е плевел, ха-ха, макар и карантинен.
– Канабисът е коноп, марихуа-а-а-ана! Каква „Канабис къп“ спретнахте! Мащабно, с размах! Книгите на рекордите плачат от завист. Та вие запалихте най-гигантския джойнт на света!

В същото време нашият потенциален противник изстреля в околоземна орбита нов спътник – последна дума на шпионската наука и техника. Той трябваше денонощно да хвърля по едно око на нашите военни обекти. Съвременните космически шпиони не само следят развитието на събитията, но и ги оценяват. А в случай на необходимост, заедно с наземните изчислителни центрове моделират възможните сценарии за развитие на събитията в потоков режим. От оптимистични до песимистични.
Например, засича шпионинът отворена шахта на междуконтинентална ракета и веднага съобщава на командването. Така и така, забелязана е еди-каква си ракета, с еди-какъв си радиус на действие и поразяващи способности. Чакайте…
И за пореден път, незнайно защо, спътникът изобщо не хареса това, което видя от висока орбита.
Рапортът незабавно се появи на бюрото на началника на обединените щабове. Той се хвана за главата и веднага се затича при министъра на отбраната. А министърът – при най-главния...
– Сър, трябва да Ви предупредя за възможна газова атака на потенциалния противник срещу територията на европейските съюзници.
Министърът разпъна на масата безброй бумаги и забоде пръст в една снимка.
– Сега над базата се образува гигантски облак. Спектралният анализ сочи невъобразима концентрация на тетрахидроканабинол. Засега облакът е практически неподвижен, но според метеорологичните прогнози с промяната на посоката на вятъра той ще се насочи на запад към нашите съюзници. Ще бъдат засегнати няколко населени места, летище, товарно пристанище, железопътна линия и… атомна електроцентрала. Десетки хиляди души.
– Господин министър, каква е тази химия, какъв е този тетрахидроканабинол?
– Сър, общо взето, това е органично вещество. С други думи – коноп, марихуана.
– Според индианците чероки единственото добро, което белите са направили за тях, е че са посадили коноп. Конци, въжета, платове… Може би просто драматизирате събитията? Какво ще кажете, господин министър?
– Този тетрахидроканабинол има силно психотропно действие. Само си представете за миг картинката – машинист на влак в делириум, пилот в несвяст, оператор на атомна електроцентрала в еуфория. Да не говорим за хилядите цивилни, които могат да бъдат обзети от безпричинна тревога и страх. Хаос! Ние не можем да прогнозираме точните последствия, тъй като досега не са правени опити с препарат с такава чудовищна концентрация.
– А можем ли да неутрализираме заплахата, преди облакът да прекоси границата на съюзниците?
– Да нанесем превантивен удар?
– Да.
Министърът замлъкна за миг.
– Господин президент, но това ще бъде нова световна война…