Спасител

Таланта не се придобиви само от един живот

Мъжът приближи детето, което нескопосано прибираше раздърпаните си дрехи. Сълзите му бяха като буйни планински потоци, забързано бягащи след проливен летен дъжд.
- Защо плачеш момиченце? Изгуби ли се?
- Не…Мама ме прати за хляб и кисело мляко, а… – Тялото му потреперваше от конвулсии предизвикани от тихи плач. – едни момчета ми взеха парите.
- Биха ли те?
- Не…само ме дърпаха…
- Познаваш ли ги?
- Не. Не съм ги виждала.
- А колко пари ти взеха?
- Два лева.
Мъжът се огледа. Улицата наистина бе пуста и вероятно свърталище на такива момчешки банди.
- Спокойно. Избърши сълзите. Аз ще ти дам тези два лева, за да не тревожиш и майка си.
- Не мога да ги приема. Майка ще ми се кара.
- Няма да ти се кара, ако не научи. Успокой се и отивай да напазаруваш, че майка ти ще се притеснява, ако закъснееш.
- Добре, господине. А къде да ви намеря, за да Ви ги върна.
- Не искам да ми ги връщаш. Имам си достатъчно.
- Вие сте спасител.
- Спасител? Спасител казваш, а? – мъжът се усмихна и се скри зад завоя.

Детето беше вперило поглед в големи екран. Всеки момент филмът щеше да започне и позакъснелите посетители бързаха да заемат местата си преди да са изгасили осветлението.
- От теб ще стане велика актриса.
Миг преди да изгасят осветлението, детето вдигна глава и успя да види усмихната физиономия на своя спасител.