Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 59

''Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава петдесет и девета

    На третия ден от заминаването си той почувства такава тъга, че му се искаше да се върне при Соня незабавно. Обаче. Така не става. Андрей я потърси по телефона, но тя не отговаряше. Изпрати й няколко съобщения. „Разбрах, че те обичам. Знаеш, че освен любовта мене нищо не ме интересува.” „Здравей, радост моя. Постоянно мисля за теб. Моли се за мене. Обичам те.” „Добро утро. Сънувах те. Обичам те и те целувам. Ти си много добра. Аз не бях прав.” „Обичам те много. И се притеснявам да пиша за това, че ти си в сърцето ми. Вчера ти бях сърдит, защото не ми отговаряш. Но това е от неразбиране. Сега сякаш не ти се сърдя. Целувам те.” „ Аз те обидих с глупостта си и с други лоши постъпки. Прости ми, любимо мое родно човече. Не се сърди на глупака. Обичам те.” „Знам, че постъпих неправилно. Разбирам, че трябва да постъпвам винаги правилно. Обаче не го правя. Уж разбирам как трябва да постъпвам, но духът на противоречието ми пречи. Помогни ми, скъпа.” „ Аз съм твое дете, с тебе ми е хубаво, уютно, сигурно, много топло. Едва сега разбрах, че те обичам като моя майка.”
Последното съобщение изкара Соня от равновесие. Да, на години тя става да му бъде майка, но да има мъж-син, това не е вариант. Замина си сам – слава на Бога. Соня му написа съобщение: „Всичко е наред.” Веднага след това пристигна ново съобщение: „Зарадвах се, че ми писа. Аз вече и не очаквах, приятно е.” „Винаги ми е било жал за теб, за любящото ти сърце. Ти си едновременно и силна, и слаба. Обичам те, много силно те обичам.” „Ти притежаваш толкова неизразходвана любов, че не можах да я побера в себе си. Аз хем се страхувам от теб, хем те съжалявам, като дете, и просто те обичам.” „Аз се моля за теб, както мога.” „Ти мълчиш, може би съм те обидил силно, прости ми”. Аз исках само да се ориентирам в чувствата си.” „Много ми се иска сега да те прегърна, да те утеша.” „Аз си взех жилище под наем, оставих пари на хазяйката да плати интернета. Щом го плати, ще те потърся в мрежата. Ще ти пиша как вървят нещата при мен.” „Видях, че си на линия, приятно ми беше да мисля, че макар и в мрежата, ти си до мен, целувам те, любима моя.” „Днес се събудих в 9 сутринта. И ти ли?” „Не издържам повече мълчанието ти. Ако ти е възможно, напиши ми как си, как е настроението ти, за какво се вълнуваш Ти сигурно си много уморена, може би трябва да се върна и да ти помагам?” „Умолявам те, не ми се сърди. Аз съм млад, глупав. Ти си по-голяма, трябва да ме разбереш.” „Но защо не ми отговаряш, трудно е да задържаш всичко в себе си. Отговори на обажданията и на съобщенията ми. Не разбирам, ти беше толкова добра, защо всичко се получи така, може би още не съм дорасъл да разбирам жените?” „Ако ти е тежко, напиши ми. Ти и така през целия си живот си била силна. Бъди слаба, когато си слаба, те харесвам повече. Така по-силно чувствам, че съм ти нужен.” „Вече е късно, ти сигурно си много заета, уморяваш се и ми се сърдиш.” „Гледам филм за любовта и се уча да обичам. Във филма всичко се променя, само Тя не, точно като тебе.” „Ако решиш да ми пишеш – пиши ми, аз винаги очаквам. Толкова ми беше приятно да общувам с тебе. Целувам те, мила.” „Сигурно вчера си се молила за мен. Имах чувството, сякаш ти влезе в сърцето ми, в гърдите ми всичко гореше и ми беше топло, както никога досега” „Ти обичаш ли ме?” „Не ми отговаряш. Значи не ме обичаш. Наистина, мене няма за какво да ме обичат. Но това не променя отношението ми към тебе. Аз те обичам. Прости ми. Целувам те.”
Съобщенията идваха едно след друго. Телефонът пищеше често и настойчиво и това извади Соня от състоянието на забрава. Тя се огледа. Соня лежеше на легло, ръцете и краката й бяха завързани за леглото с чаршафи. Стаята изглежда беше доста просторна, защото когато вратата се отвори, (Соня чу звук на отваряща се врата) и някой влезе, то този някой направи от вратата до леглото тридесет крачки. В помещението беше почти тъмно. Леглото на Соня от три страни беше оградено от останалото пространство с мръсни чаршафи. Някъде наблизо се чуваше дишане, стори й се, че е на мъж. Някаква жена дръпна завесата и се приближи до Соня.
- Къде съм?- попита я Соня.
- В болнична стая, - жената, която съвсем не приличаше на медицинска сестра, държеше в ръката си спринцовка, пълна с някаква мътна течност. Сякаш беше дошла да направи на Соня инжекция.
- Какво се е случило с мен? - попита я Соня.
- Не си ли спомняте?
- Не си спомням.
- Добре, че не си спомняте, ще има по-малко проблеми.
- Какво се каните да направите?
- Уличните крадци са ви ударили силно по главата. Имате голям хематом. Нуждаете се от спешна операция. Сега ще дойде докторът и ще ви оперира.
- Тук ли? - попита Соня.
- Да, тук.
- Но това място никак не прилича на операционна.
- Сега ще ви направя инжекция и ще ви бъде все едно, прилича ли това мазе на операционна или не.
Медицинската сестра вече искаше да стегне с турникет ръката на Соня, когато вратата се отвори и двама мъже вкараха в стаята носилка, на която лежеше някой, покрит с чаршаф. Соня не виждаше добре през незатворения край на паравана.
- Ето, че и докторът е вече готов, - каза медицинската сестра.
След носилката влезе мъж в дънков костюм, който изобщо не изглеждаше да е хирургът.
Приближиха носилката до леглото на Соня. Махнаха чаршафа от лежащия на носилката човек. Беше мъж. Лицето му беше бледо, жълтеникаво на цвят. Приличаше на мъртвец, но гръдният му кош леко се повдигаше и спадаше. Соня разбра, човекът е жив. Лекарят се приближи до него и нареди на медицинската сестра да започне да обработва с йод областта на черния му дроб.
- Трябва да изчакаме малко, - каза докторът на сестрата, - той скоро ще се събуди.
Двамата, които докараха носилката, попитаха едновременно доктора:
- Не може ли да почнете веднага?
- Не може, - отговори докторът, - при операция по присаждане на черен дроб и този, от когото присаждат, и този, на когото присаждат органа, трябва да бъдат в съзнание, ще почакаме малко.
Соня чувстваше силна болка от раната на главата си. Но, независимо от болката, тя изведнъж съвсем ясно разбра, че ще присаждат нейния черен дроб на този мъж. В джоба й в този момент изпищя телефонът. Соня не знаеше от кого е пристигналото съобщение, но това нямаше значение. Това съобщение й даде няколко секунди време, за да събере сили и да изкрещи. Соня закрещя:
- Пожар! Пожар! Пожар!
Чу се как нейния вик подхвана още някой невидим. След това зад стената се вдигна шумотевица, разнесе се тропот на крака, викове.
- Уговорката ни не беше такава, - закрещя докторът, - Ние се договорихме всичко да бъде тихо и без шум.
Докторът бързо изтича от стаята, след него двамата мъже изкараха носилката с мъжа. Медицинската сестра все пак успя да вкара във вената на Соня иглата на спринцовката и да влее част от течността, може би наркотик. Соня започна стремително да се издига към въртящата се звездна бездна. Но слухът й успя да запечата подхвърлената фраза:
- Изхвърлете тази бременна руска глупачка някъде по-далече оттук.