Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 62

''Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава шестдесет и втора.

     Стана така, че Андрей постепенно стана енориаш в затворническата черквица. Той обикна сумрака й, обикна молитвата, редовно се изповядваше и се причестяваше, стана добър помощник на свещеника. Годините минаваха в труд, в богослужения, в четене. Обичайния живот за светите аскети. Ако не съществуваше едно обстоятелство: Андрей не живееше в манастира, а в затвора. Той не беше монах, а затворник, осъден за тежък грях. Който не беше извършил. Но всичко му напомняше за това. Когато на душата му беше особено неспокойно, Андрей четеше всичко, което можеше да прочете в библиотеката. Веднъж в ръцете му попадна част от списание, на което липсваха страници. Но дори и от парчетата от статията той разбра, че става дума за Никола Тесла. В статията пишеше за това, че Тесла твърдял, че извънземна цивилизация поддържала връзка с него. Той усещал техните сигнали всеки път, когато на небето се появявал Марс. Уловил загадъчните радиосигнали, идващи от космоса, Тесла решил да им отговори. За тази цел започнал да строи в Лонг Айлънд гигантска кула, която нарекъл „Световната система”. С нейна помощ Никола се надявал да установи връзка с друга цивилизация. Отначало Тесла конструирал неголям трансформатор, при включването на който във въздуха започвали да се появяват светкавици. Тесла включвал своя трансформатор и в ръцете му светвала лампа, която не била свързана с източник на електрозахранване. Лампата светела дори тогава, когато в нея нямало волфрамова жичка. Била просто една празна колба... По-късно Тесла направил пумпал, който влизал в резонанс с въртенето на Земята, която се явява вторичен нулев стандарт на времето. Вторичен, защото въртенето на Земята е свързано с въртенето на Слънчевата система и с въртенето на Вселената.
     Появила се възможност да бъде създаден генератор за нулево време. Тесла упорито повтарял, че генераторът за нулево време е способен да възстанови нормалното прикрепване на личността към времето, ако се получи дезориентация. Ако на един индивид се промени прикрепването към времето, то може да се промени и възрастта му. Ако прикрепването към времето се измести с двадесет години назад, то съответно се променя и възрастта на тялото. Андрей често мислеше за това. Ако можеше да измести времето с двадесет години назад. Още преди първата присъда в колонията за малолетни престъпници. Той би се държал по друг начин. Но, станалото - станало. Времето минаваше както обикновено. Срокът на присъдата му изтече. Андрей не знаеше къде да отиде. При баща си в Киев - не, няма да ходи. Трябва да отиде в Нежин и да търси Соня. Всички опити да я намери бяха без резултат. Никой не беше я виждал и нищо не се знаеше за нея 15 години. Освен една новина, Андрей нямаше никакви добри новини. Оказа се, че къщата на баба Агафя сега е негова собственост. Той с радост се настани в нея и тръгна да търси работа. Намери една - охранител на салон за сватби. Собственичката му - Людмила, доста привлекателна жена, млада, самотна, не обърна внимание на това, че Андрей е бивш затворник. Тя гледаше младия, свободен и самотен мъж с такъв поглед, че не оставяше никакви съмнения в това, че Андрей може да уреди личния си живот. Дните минаваха. Людмила често донасяше на своя охранител вечеря, приготвена умело и вкусно. Отначало той отказваше, но после свикна, те започнаха да вечерят заедно. Людмила по всякакъв начин се стараеше да привлече вниманието на Андрей към себе си като към жена. И Андрей не издържа. Не, той нямаше да прекарва времето си с тази достойна жена просто така. Всичко трябваше да бъде красиво. И той реши да подготви на Людмила романтична среща. В мазата на салона, където се намираше помощното помещение и, съответно, работното място на Андрей. Всичко трябваше да бъде красиво и културно. Помощното помещение беше нещо подобно на апартамент. Голяма стая с мек килим на пода и красив кожен диван. Малко коридорче и баня. Андрей покани Людмила на вечеря към десет часа вечерта. Сутринта отиде на пазара, купи червени ароматни свещи, тридесет и три червени рози и сухи розови листенца за вана. Когато идваше с букета цветя и пакета с романтичните покупки към салона, той не обърна внимание, че на двора водопроводчиците се занимаваха със спуканите тръби, копаеха яма и псуваха, защото беше се спукала тръбата за горещата вода. Андрей вдъхновено се готвеше за началото на новия си живот. Изсипа във ваната сухите розови листенца, подреди на пода свещите, преди десет часа пусна водата, напълни ваната и започна да чака Людмила.
      Когато тя почука на вратата, Андрей я накара да си затвори очите и я заведе до банята. Там и той затвори очите си и нежно помогна на Людмила да се съблече, като й каза да се отпусне във ваната и да не излиза, докато той не я извика. Той не виждаше и не чуваше как Людмила се смее и страда едновременно. Тя седеше в ледената вода върху сухите листенца от рози, които се забиваха в нея във всички възможни места, защото бяха прекалено много. Андрей не можеше да разбере защо тя толкова често го пита, дали може да излезе вече. Той не можеше да намери кибрит или запалка. А когато намери и запали всички свещи подред и я покани да излезе от банята, като си представяше как тя ще върви по пътечката от запалени червени свещи, първите свещи се стопиха и килимът пламна. И така в пушека, в тъмното, измръзнала, с полепнали по тялото й листенца от рози, тя стоеше и не можеше да разбере, какво прави той. Надсмива ли се над нея или й се подиграва.
Всичко щеше да бъде наред, ако Андрей, гледайки Людмила, не прошепна: Соня...
Това име изведнъж го отрезви, той сякаш се събуди, и разбра, и каза на Людмила: „Извинявай, не мога. Аз обичам друга.” На сутринта Андрей отиде на изповед в манастира.