Дом на камне. Перевод книги Н. Николаевой Гл. 65

''Дом върху камък"
Автор:Надя Николаева
Превод на български език:Екатерина Миладинова

                Глава шестдесет и пета

     От разказите на монашеското братство Андрей знаеше какво трябва да се случи след тридневния му престой в олтара. Обаче не го поведоха нито към килията, нито при настоятеля, а към един малък двор, където се пазеха метлите и лопатите. Братът монах дълго въздиша, гледайки в краката си, а после очевидно набра кураж и започна да говори:
- Прости всички нас, брате, но беше заповядано засега да поживееш светски. Баща ти идва тук и остави за тебе писмо. Ти после ще го прочетеш, но настоятелят вече го прочете. Нали знаеш, нашата епархия е нова, манастирът започна да се създава неотдавна. Големи трудности преживяваме, а сега и това. Могат да ни разберат неправилно и всички ние ще изгубим надежда за спасение. Поживей сам, моли се, ще постиш, казано ми беше да ти предам тези две книги „Иноческото правило” и „Поучения за монаси от Глинския игумен Филарет”. Засега се спасявай по книгите, а по-нататък ще видим.
Брат Андрей не знаеше какво да мисли, камо ли какво да каже. Къде да отиде? Къщата на бабата той дари на манастира преди пострижението, като доказателство за своята безимотност и безкористност. При баща си не може да се върне. В манастира не го приемат да живее. Не му дават документи, че е приел монашеството, само книги. Нищо конкретно не казват. Владиката вероятно се е затворил в килията си, малко вероятно е да се моли усърдно за Андрей. Андрей не отвори писмото.
- Добре, ти върви, брат Виктор, аз ей сега ще си тръгна, ще си тръгна.
Виктор не си отиваше. Беше му заповядано да изпрати брат Андрей до портичката, да се убеди, че е напуснал манастирския двор и да заключи след брат Андрей.
Андрей нямаше къде да отиде. Той реши да седне на една пейка в парка и да помисли какво ще прави по-нататък. Но колкото и да мислеше, нищо друго не можа да измисли, освен да отиде при Людмила.
За негов късмет тя беше в салона. Посрещна го с учудена усмивка. Андрей беше свалил от себе си монашеските дрехи още в двора на манастира. В манастира е ясно какво е това облекло, но извън него хората няма да разберат защо този монах, в расо и килимявка, се мотае сред простолюдието. Ще дойде кварталният, ще започнат обяснения. Той няма документи, че е монах, същият този владика може да нарече Андрей самозванец, могат да го обвинят в мошеничество. Не, по-добре да не рискува, до изясняване на обстоятелствата какво се е случило. Андрей беше сигурен в едно, че не е виновен за нищо, че на изповедта преди пострижението е бил искрен. Сега той, необикновено красив, стоеше пред Людмила. Просветлен, поотслабнал, със следи от неземна, ангелска чистота на лицето и в целия си вид. Той нищо не казваше. В гърлото на Людмила се сви буца. От неувереност, любов, досада, обида, надежда, щастие, сълзи и прошка. За какво е дошъл той? Отново да я обиди?
- Отдавна не съм те виждал, - обърна се към нея с усмивка Андрей. - Търся работа. Без значение каква. И освен това няма къде да живея. Пожертвах къщата си на манастира и пожертвах всичките си пари. Монасите обещаха да ми дадат работа и да ме приемат да живея при тях, но ме излъгаха и ми затвориха вратата. Може би ти имаш някаква работа и подслон за мен.
Каква работа можеше да има един мъж в салон за сватби? Людмила усилено мислеше за какво да се закачи, само да задържи Андрей при себе си, щом съдбата пак й даваше възможност да го срещне.
- Знаеш ли, когато купувах този парцел, в него имаше един стърчащ от земята камък. Строителите ми казаха, че той не е опасен и няма да пречи на къщата ми. Но изведнъж камъкът започна много бързо да расте и от него нощем се появява странна светлина и бръмчене. Като че ли милиони хора разговарят по една и съща радиостанция на непознат език. Това ме плаши, но на никого не мога да кажа. Страх ме е хората да не решат, че проблемите не са в мазата на къщата ми, а че самата аз съм превъртяла. Знаеш колко е трудно в бизнеса сега. Конкуренция и прочие, освен това аз не търгувам с месо и алкохол, а с булчински рокли. Ако камъкът вземе и срути къщата ми, какво ще правя тогава?
- Какво трябва да се направи?
- Да се разбие този камък.
- С огромно удоволствие! - Андрей също отдавна искаше да се добере до този камък, който развали и съдбата на Соня, и неговата съдба. - Кога да започна?
- Още сега.
    Людмила подаде на Андрей два ключа. Един от мазата и втори за стаята, в която някога трябваше да се състои тяхната романтична среща. Андрей си спомни за това, усмихна се, но взе ключовете. Сега те бяха за него онези спасителни ключове, като ключовете, дадени на Апостол Петър. Те отключват вратите на рая. За Андрей сега раят беше да спи, да спи, да спи, да спи за всичките тези три денонощия. Да чете псалтира и правилото. Нужно му беше да се крие от хората, за да може да чете ежедневното монашеско правило - 300 страници с дребен шрифт. Иначе отпадаш от вечността. А той не биваше да отпада, защото там, във вечността, го чака Соня.
- Сега и ще започна. Вече се свечерява, няма да уплаша купувачите с чукането.
    Андрей бързо напусна кабинета на Людмила и се насочи към мазата. Тук нищо не беше се променило от времето на неговото последно идване на романтичната среща с Людмила. Само камъкът. Изглеждаше пораснал двойно. Върхът му беше пробил бетонния под. Около камъка се извиваше светещ ореол от неизвестни на Андрей светлинни частици. Това въртене предизвикваше странното бръмчене. Изведнъж бръмченето затихна, светлината угасна и Андрей чу гласа на Алкиона:
- Слава на Бога, ти дойде. Сега всичко ще се получи. На Унира избухна въстание. Основната маса клиенти на ПортАл до такава степен се е заразила от човешките чувства, че се е превърнала в материална субстанция. Тя се е прехвърлила в огненото ядро на Унира. Те искат да възпроизведат планета, подобна на Земята и по всякакъв начин се стараят да угасят огъня на коренната раса. А огнената раса се опитва да взриви плътната материална субстанция. Още малко и нашата цивилизация ще погуби сама себе си.
- Първо аз ще погубя тебе. - Андрей взе в ръцете си тежкия ковашки чук и с цялата ненавист, която беше насъбрал през своите тридесет и три години, стовари чука върху камъка. Камъка сякаш го заболя. Той сякаш изстена:
- Почакай, хайде да поговорим!
- Нямам намерение да говоря с тебе за нищо, ти вече ми наговори достатъчно.
- Не искаш да говориш, тогава ме изслушай. Ако ти по поръчка на Людмила си дошъл тук да изпълниш смъртната ми присъда, тогава ми позволи да кажа последната си дума. Нали тебе те съдиха и знаеш, че на осъдения му се полага последна дума.
- Полага се. Хайде, разправяй, може би твоето нещастие е по-голямо от моето и твоят разказ ще ме успокои.
- Аз искам да ти обясня твоя път. Когато ти беше трудно, ти винаги питаше защо. Трябва да знаеш каква е целта. Ти единствен в цялата вселена можеш да спасиш двете планети - Земята и Унира. Затова трябва само да се синхронизира излъчването на твоите човешки мисловни процеси с мисловните процеси на Адас, моят син, представителят на Унира.
Андрей слушаше с недоверие и с определена доза скептицизъм, обаче не го прекъсна. Това е последната му дума. Нека говори.
- Всеки човек има ограничен набор от способности. Но при тебе няма ограничения, защото ти не си изцяло човек. За да бъда по-убедителен, ще проследя нишката на твоя род, който - искаш или не искаш, осъзнаваш или не осъзнаваш, живее вътре в тебе. Това е като ствола на родовото дърво, на което ти си плода. Отвън върху ствола има груба кора, но вътре незабележимо се движат сокове и хранят листата, цветовете и плодовете. Какво е нужно на цвета, за да завърже плод? Опрашване. Много отдавна Нона искаше да използва любимия си, за да храни плътта на своя род. Сред плодовете на твоето родово дърво беше и Никола Тесла. Той се научи да синхронизира излъчването на енергията, която съществува навсякъде. Но я насочваше отново за материални цели, затова освен тунгуския взрив нищо съществено не се получи. Всичко това е така, защото в мислите си твоите предци нямаха нито любов, нито ненавист. Само едно - корист и изгода. На тебе ти се падна такъв път, за да познаеш силните чувства. Любовта и ненавистта. Всеобхватната Любов. Ти обичаш жена, която ти се пада едновременно и майка, и сестра и жена.
- За какво говориш?
- За това малко по-късно. Когато ти разкажа цялата истина, твоята ненавист ще узрее. Сега искам да ти разкажа нещо, което ще ти помогне да се примириш с Бога. Без това няма да може. Без това любовта ти няма да е чиста. Бог е любов. Той е винаги прав и справедлив. И всичко, което той прави, е за благото на всички хора и за никого конкретно. Ето, ти си обиден на монасите и на Бога, това е от неразбиране. Всичко в твоя живот е такова, за да изпълниш мисията си. Нито един човек на земята не служи на себе си. Всички носят предназначението да изпълнят особена мисия, но не го разбират, защото се опитват да я проследят за кратък промеждутък от време, колкото е продължителността на един човешки живот. Всъщност, човекът не е чиния за еднократна употреба, със срок на ползване 100 години. Човекът, от първия до последния, който е живял на планетата - всички те произлизат от един човек, а самия той - от Бога и всички са едно цяло. Но сервизът за чай има и чайник, и чашки, и чинийки. В захарницата не запарват чай. И при хората е така. Всеки има своето предназначение. Но някои все пак си варят чая в чинийките, защото са счупили всичките си чашки и чайника. Всичко това е от неверие в себе си и в своето предназначение. Вашия род са го запазили и спасили светлите мълчаливци. Това са тези деца от рода ви, които се раждаха неми и парализирани. Със своето присъствие те парализираха действията на семейството, като по този начин го избавяха от много грехове. Освен това правеха своите родители неми, за да не съдят. Всеки гледаше своите плодове и мислеше, че е по-лош от другите и не се възгордяваше. Като гледаха към такова дете, роднините осъзнаваха собствената си греховност и се смиряваха пред Бога. Скоро и дъщеря ти Изабел ще научи на смирение твоя баща.
- Каква дъщеря? - прекъсна Андрей разказа на Алкиона.
- Нека всичко да върви по реда си, но първо се приготви. Трябва да разбираш какво ще стане, когато твоите мисловни процеси се синхронизират. Пространството съществува във времето, но време в пространството не съществува. Това са сложни понятия, няма нужда да вникваш в това. Важното е, че във Вселената съществува някаква нулева точка, където няма нито време, нито пространство, но има материя. Когато се зачева човек, има някаква материя, но вътре в нея няма нито време, нито пространство, има някаква нулева точка. За да започне новият живот, трябва да се получи сблъсък на двата противоположни свята - мъжкия и женския, взрив, нулева точка и ново отброяване. Цялата вселена съществува на този принцип. Шам разказа това на първата жена на света. Нулевата точка - това е нещо като пръстен - „О”. Може да се изобрази и като ябълка... Така в първите хора влезе огънят на страстта, огънят на Унира. Сега трябва да се разделят. Всички искат да се върнат у дома, в родната среда. Приготви се. Сега ще ти разкажа такова нещо за тебе самия, от което твоята любов и ненавист ще се издигнат до такъв връх, че излъчването на твоята психична енергия ще достигне нулевата точка на Вселената. Хората притежават такова качество. До нулевата точка стигнат ултракъсите вълни. А те се раждат от отчаянието и от безсилието. От разбирането за неспособността да се промени нещо. Точно тогава всичко ще се промени. Светът ще се промени. Вселената ще се промени. Земята и Унира ще се променят. Ти също ще се промениш. Хайде да се сбогуваме. Защото и аз ще се променя и ние с теб никога повече няма да се видим. Прегърни ме. Прости ми и слушай.
    Андрей легна върху камъка с лице към него. Прегърна неговите грапави стени и се приготви да слуша. Алкиона продължи:
- В твоя род имаше един насилник - Волчацкий. Той беше добър, но слаб човек. ПортАл действаше чрез него. Волчацкий изнасили майката на Соня. Мина време и Соня беше изнасилена от твоя баща - Сергей. Соня е твоята майка. Тя ти е и майка, и сестра, и жена. Соня роди две момиченца, за чието съществуване ти нищо не знаеш.
След тези думи, идващи от камъка, в душата на Андрей се раздвижиха такива чувства, такава любов към Соня и ненавист към обстоятелствата, че той изгуби съзнание.